Призрачният замък

Пук!
Младата професорка по отвари се приземи точно в средата на входната зала. Огледа се. Нямаше никого. Забърза се към изхода, когато един глас я спря. Някой я назова по име. Непознат глас. Джоунс се обърна...

..и видя Алекс.Беше зачервен,задъхан и притеснен.Нещо му се беше случило. Когато погледна Хестия й каза:
-Ти отново тук,сама,двамата- след всяка дума имаше пауза...тъкмо щеше да изрече нещо което дълго таеше когато чуха двамата писък.Този писък се повтори и Хестия позна гласа на своята приятелка Виа...

-Виж, Алекс, трябва да ти кажа нещо - Алекс я погледна, с някаква надежда. - Аз, такова, трябва да ти кажа нещо. - Цялата поруменя, но алекс не даде вид да я прекъсне. - Ами, значи, аз - Алекс вече губеше търпение. Замахна леко с ръка - Ти си принц на Монако нали? - Хестия смени темата. Алекс подозираше какво щеше да му каже Хестия, ала се засмя при следващия въпрос

Хестия,остави сега въпросите за после.
Не чуваш ли писъците,зовът на твоята приятелка Виа....
Разтревожен за живота й, искаше колкото се може по-бързо да се отърве от нея,било то да я спаси,или да я нарани, но усещаше че се случва нещо с нея. Алекс се обърна към Хестия и отново й изкрищя-
Хестия,не чуваш ли виковете на Виа?! Ако стоим още тук може и да пострада....

Хестия се сепна.
-Чувам ги, да. - Момичето развя русите си коси - Давай насам. - След няколко минути ходне, съпроводени от Писъците на Виви, те я намериха. Тя....

..тя изчезна внезапно и изведнъж отново се дочуха нейните стонове.
Алекс хвана за ръка Хестия,нима да изчезне така незнайно и безследно като Виа и тръгнаха по многото стълби да вървят и да търсят. Хестия се разплака.
Изведнъж Алекс забеляза една стая да гори. Стори му се че от там идваха виковете. Те....

...видяха как Виа буквално изчезва в стената.Очите на Вивиана отново бяха станали целите бели.Докато свамата виждаха как тя изчезва,тя спря да вика,а лицето й се изви в странна усмивка,а ръцете й бяха протегнати напред.След миг вече я нямаше там...

Беше хукнала към пламъците. Хестия й прилоша и припадна,явно напрежението и адреналина й са били в повечко,затова силите й бяха изтощени и се строполи на земята. Алекс хладнокръвно изпука един шамар на Хестия за да се свести. Той нахлу в огньовите да измъкне от там Виа-естествено правеше го само и единствено заради Хестия,беше се изкушил да я остави там да изгори и той да я гледа, но я спаси. Излизайки от опожарената стая, Хестия се вече бе осиерила (влязла в час) и ...

Хес се подпираше ва една от стените и с ужас наблюдаваше случващото се. Алекс не се разбираше с приятелките й, поне не с Виа. Беше му безкрайно благодарна, като го видя , да излиза от пламъците носейки на Ръце Виа.
-Сложи я тук, на земята - Каза тя светкавично. - хайде, помогни ми. - Хестия започна да лекува раните, - Алекс я наблюдаваше, как се грижи за нея., беше му на остата и попита:
-Ако мене ме бяха изкарали така, щеше ли да ми помогнеш?
-Да, разбира се! - Хестия го каза малко нервно. Виа започваше да се оправя. - Трява й малко време, небива да мърда, всичко ще е наред. - Хестия секаш успокояваше себе си.
Алекс забеляза колко е притеснена. Знаеше, че небива да бърка точно сега, щеше да е пагубно. Отиде до ВИа, отметна кичур коса, а после заговори на Хестия.

-Знам че ти е скъпа приятелка,затова я и спасих, знаех че ще се чувстваш ужасно когато изгубиш още един скъп човек... Не се безспокой ще се оправи,трябва й време. С твоята помощ тя ще се излекува,но стреса,уплахата ще й остане. Трябва да разберем и... искаше да каже какво прави тя тук,но тогава щеше да изникне въпроса на Хестия към Алекс той какво прави тук.Затова той млъкна и погледна Виа. Вътре червата му бушуваха,искаше да я убие но не можеше, щеше да нарани много Хестия. Видя че Хестия плаче,и отиде да й избърше сълзите усмихвайки се.

Тя наистина преживяваше тежко случилото се. Прегърна го и отпусна глава на рамото му. Знаеше, че на Виа ще и трябва около час, за да се събуди. Той я остави да се отпусне в/у него, знаеше, че сега на Хестия й трябва приятелско рамо. Знаеше и какво иска да й каже, дали и тя изпитваше нещо към него? Дали онези всички погледи, не са били случайност. Не му даваше мира, затова я притисна към себе си, леко и нежно й зашепна в ухото.....

-Разбрах за арамандъра....Тежко и трудно ти било.Би ли ми разказала- това се изхлузи от устата на Алекс и се почуди дали въпроса е бил добър или не на място...Но не можеше наистина да признае чувтвата си,беше рано...

Главата на Хестия все още бе на рамото на Алекс, сякаш там си е била постоянно. Алекс от своя стрна можеше да чува всеки удар на сърцето на момичето, можеше да почувства всяка тръпка, която минаваше през тялото й, само мислите й неможеше да види. Беше се заслушал в ритъмана сърщето й, бърз и неуловим. Какво ли още мъчеше това нежно, прекръсно сещъество. Защо сълзите й не стихваха? Какво й бе? Можеше ли Алекс да й помогне? Защо ли тя не продумваше? Можеше ли наистина да е толкова лошо?
-Ако ти разкажа, никога повече няма да посмееш да ме заговориш. - Зашепна тя на свой ред в ухото на момчето. - Никога - това сякаш бе ехото на собстеният Алексов ум. Тай се подсмихна на себе си и зашепна:
-Момиче, мислиш ли че това, че имаш ангелско лице, сиание на млада елфка някога ме е заблуждавало, че си просто една красива девойка. Никога не бих те заговорил в такъв случей, винаги съм подозирал, че има нещо в теб. Няма как да меизплашиш.Зная че си странна, сподели. - Сърцето на Хес почна да бие още по силно, сякай ей сегичка ще изкочи от гърдите й.
-Една душа иедин предмет в едно тяло - отвърна Хестия шепнешком. След това без да го пуска му посаза чест от белезите, те бяха 3, той видя два, по-старите- Рутиге и белега на лилавия пламък. От очите на Хес отново се застичаха едри сълзи. Алекс су ухили и докосна белезите, след това каза:

-Защо са тези белези,какво ти се е случило?
Нещо лошо ли? Кажи ми ако мога да ти помогна (Алекс, освен да й помогнеше искаше да извлече и информация за това чудо аримандър,той не занеше въобще какво е това).Надяваше се да получи отговор. С едната ръка я прегърна силно,а с другата галише нежното й лице...

Изведнъж както двамата си стояха прегирнати чуха отнякъде глас,някой викаше Хестия.И двамата погледнаха към голямата врата на стаята,когато видяха как Вивиана влита вътре задъхана и с разярено изражение.Хес се изправи бързо и заговори:
-Виа ти-Хес погледна на мястото където преди малкоси мислеше,че е лежаал притяелката й-ти беше в пламъците,ти лежеше.
-Какви пламъци говориш момиче-каза Виа бясна-досега бях в пещерата на Клевърмайнд,докато...-но Виа спря защото бе видяла Алекс.
-Тииии-каза тя залашително с вдигната към него пръчка-ти отрепко,как го направи а?Жалък и низък е начина по който се опитваш да получиш онформация.
-Но Виа какво става тук-каза Хес като слойи ръка върху пръчката на Виа
Алекс мълчеше,а смаодоволната му усмивка бавно се изтри:
-Тоя тука...приятелчето ти-каза Виа с презрение-е изпратен да измъкне информация от теб...а това,което си видяла в пламъци ,не е било друго освен добре измислена измама-каза Виа и потропа с пръст по слепоочието на Хестия.
-Е....господин Де Муун,ще ни обясните ли или още сега искаш да те размажа...-каза Вивиана със заплашителен глас...

Алекс беше попаднал в клопка...не можеше да признае цялата истина за това спести малко от случилото се.Защити ти си мозъка,чрез окулмантика и след това заговори бавно и уверено
Виж кво Виа, не ме обвинявай напразно,нямаш никакви доказатлества че аз съм изценирам всичко това.Хестия погледни ме,ще ти разкажа всичко.Днеска реших да се осамотя,видях едни гарги да приитат на гази постройка и дойдох тука....разходих се в замъка,както и ти...за Виа аистина не знам. Видях ти сиуета и те познах.След това щях да ти сподея некщо съкровенно,но ни прекъснаха виковете на Виа..и отидохме ад я спасим,мислейки и двамата че е в беда. ти веда че без да се коебая влязох вътре и я спасих,да не се разбираме добре,но заради тебе го направих.После те попитах за арамандъра защото ми беше любопитно и в общи инии това бе. Незнам Виа в какво точно ме обвинява,може би иска да ни раздели незнам.....

Още преди някое от момичетата да е отвърнало се чу нов шум.Той идваше
от вратата дъното на коридора.Тримата извадиха пръчките си и ги
носочиха по посока на шума.Бяха притаили дъх.От вратата излезна красива женска фигура.Минаха няколко секунди когато всички разбраха,че всъщност това е учителката им по Астрономия.Тя погледна Алекс с най-омразния си поглед и каза:
-Де ла Муун,знаеш ,че нетрябва да идваш тук и мога да ти отнема точки от дома.
Алекс неповярва на ушите си.Бързо възвърна самообладанието си и отвърна:
-Извинете,професорке,но Вивиан не трябва ли също да бъде наказана.
Това беше удар под кръста за Вивиан.Как можеше да бъде толкова подъл?
Джен въобще не се смути,беше очаквала такъв отговор.
-Не ,не трябва да бъде наказана,аз ги повиках-тя кимна към Хес и Вив. и продължи-имат някой въпроси отностно предмета ми.
Алекс отново не повярва на очите си.Вивиан и Хестия се подсмихнаха .Тогава.......
П.П.Говорете от името на професор.За емен говоря.

-Професоре спипах го-каза Виа победоносно на професор Стоун-но явно малкия ни приятел се прави на света вода не напита...
Хестия стоше между двамата,когато чувайки думите на Алекс Вивиана почна да сме смее студено и ехидно,после замлукна и погледна Алекс в очите:
-Да ви разделя....о не ставай смеше,аз най-много от всички искам Хестия да е щастлива,но не и с боклук като теб-Виа пак бе насичила пръчкаат си към него-знам какъв си,знам кой си и знам какво искаш....-тя се приближи заплашително близо до него-но няма да го получиш...
Виа се усмихваше ледено,а Хестия мълчеше сякаш сега я разкъсваше нещо отвътре:
-Кажи ми господин невинни,защо я попита за амаранда-тя продължи-знам,че не е било твое дело това с фалшивия ми образ...ти си прекалено бездарен магьосник за да го постигнеш...Хес тръгни сега с мен и момент повече няма д ате осатвя с него...
-Професоре-каза Виа към Стоун-кажете нещо,права съм нали...-каза Виа като погледът й ставаше все по див...

-Да,определено си права Вивиан,но няма да позволя да разиграваш Хес-тя щеше да продължи ,но Алекс я прекъсна
-Не сте права,професоре,тя ще бъде с който иска.
Джен неможе да повярва.За какво се мислеше този малък новак.Да не си мислеше ,че ще и лази по нервите,няма да стане.
-Толкова си нагъл,как може да ме прекъсваш.Изобщо нямаш ли малко обноски.
-Професоре-обади се Вивиан.
-Кажи?
Вив я погледна и отвърна....

-Професоре...не си струва за този глупак-каза Виа,но после погледна към Хес-Е...Хес,на него ли ще вярваш...защо не го попиташ сама...

Хестия извади от джобе си шишенще. Хайде сег на всеки по една глътка. Те нямаха друг избор.
-Това е веритасериум. Сеги никой няма да ме лъже. С кого да започна? Джен, какво правиш тук? Ти също Виви, а за алекс, защо толкова искаш да изкопчиш инфо от мен....
Хестия се подпря на стената - болеше я малко връта и зачака....

-Професорке,все пак й спасих живота, както този и на Хес, вместо да ме наградите за тези дела,вие искате да ме накажете. Какво като не съм ви любимец,ниот симпатичен и на вас и на Виа, какво като съм от Венъхолд. Когато съм прав съм прав, така че си затворете устите и стига сте бълвали жупел и змии за мен. По чиста случайност попаднах тук...нищо повече. И се отзовах на помощ, а трябваше да оставя Виа да изгори като стар жълт вестик,но не го направих. Сега съжалявам. След още една глътка от отварата на Хестия Алекс ту такси се ориентира към арамандъра и заговори спокойно.
Попитах те за него,защото не знаех какво друго да те попитам,исках да ти кажа нещо друго,но арамандъра ми се появи в съзнанието,спомних си че говореше много за него...и затова те попитах. Аз дори не знам какво е това арамандър,орган или скъпоценен камък, магия или някакво животно. Така че едва ли съм искал да получа инормация за него....

Врата на Хестия я болеше още повече. Неможеше да помръдне. Но се усмихна - тежък товар падна от плещите й.
-Алекс... - Хестия прошепна името му. - Благодаря. - Болката я задлепяваше, но знаеше, че е просто физическо чувство, не е нищо опасно. Тя леко се смъкна надолу, седна неа земята и изправи вратле по стената, за да спре болката. - Значи не си ме лъгал? - Хестия се усмихна, тя никога не бе мислила това....Просто реши да го допровокира... Той се ухили, явно знаеше, че момичето цели точно това....

Но останалите две същества,крокодилът и пепелянката също бяха там и гледаха свирепо Алекс. Той искаше да не беше на това място,да не е с това момиче и с тия неиндиицирани обекти но ен можеше да се телепортира,тъй като си бе забравил магическата пръчка. Поне се успокои,че Хестия не се съмнява в него и не е против него, но другите две дали нямаше да й повлияят и щеше ли сега Алекс да пострада,по точно заради него домът му да пострада....

Хестия намери сили да се изправи. Хвана врата си, и закрачи. Отварата още действаше. Алекс понечи да се приближи, ала тя го спря. Докосна белега му с ръка, нещо което той мразеше, ала на нея не й пукаше. Алекс не се дръпна.
-Отварата още дайства Алекс, скам да те попитам.... ако знаеш, че тази сграда ще се срути над главите ни, и можеш да кажеш само на един, кой ще спасиш, и защо? Огледай ни. Аз, Виви, Клев? Каж, защо няма да спасиш другите две, знаеш че неможеш да ме изъжеш под действието на отварата. - После докато зачака отговора му, тя се приближи до Виа и се подпря леко.... Алекс....