Хес и Виви ІІ

Виа отвори вратата на чайната и надзърна вътре.Когато видя,че няма никой спокойно влезе...имаше чувството,че ако срещне някой ще се арзплачем,ще се струти,че няам да издържи още разговори за тежката съдба или за битки.Вече 20 дни...без сън,без миг покой...бе много изморена,знаеше само че иска да пийне малкочай,да е на спокойствие,да поседи без да трябва да мисли за нищо.Тя седна на любимата й маса до камината,пред нея тукакси се появи чаша с чай,а след още секунда и кана с медовина.Виа се облегнана уютното си кресло и загледа втренчено в огъня,когато...

Хестия влезе. Тя седна до нея,но първо я прегърна. Самата Виа искаше да се видят.Хес знаеше че неминуемо ще се стигне до бала, но все пак


Започна:


-Здрасти Вив. Как си, приятелке? – Хестия изглеждаше
необикновено щастлива и сияеща. Зачака отговора на Вив

Виа се посмути малко при сияещия вид на приятелката си,но се зарадва:
-Аз ли...хм аз съм добре-Виа разтърка изморено клепачи-малко изморена,но...разкажи ми...кой е виновникът за сиянието ти-Виа се усмихна чистосърдечно...

-Никой - подсмихна се Хестия. Просто днес е много хубав ден. - Защо трябва ли някой да е виновен.... - Хестия поруменя съвсем малко.

Вуиа погледн априятелката си с изпитателен поглед,малко се поразвесели:
-МИличка не съм нито глупава,нито сляпа...-Виа се засмя-е ще ми разкажеш ли какво става или ще трябва с магическа пръчкада ти изкарвам думите от устата...

Хестия се засмя, малко нервно, но все пак се разсмя. Отметна кичур руса коса и заговори:
-Брат ми отново ми чете лекции. Когато се прибрах снощи от градината, аз, хм Цяла нощ ме е дебнал да влезе в съзнанието ми и да разбере какво става, казах му с кого съм била. Все пак беше облекчен че не съм била пак при Лейла - лечителката. - Хестия се подсмихна. - А ти какво мислиш за Алекс - Виа я погледна учудено и Хестия се поправи - За новото момче де. Оново от Вънъмхолд. Та мнението ти за него? - Хестия се облегна и зачака...

Виа погледна за миг Хестия и се замся така буйно,че за момент се зарадва,че бяха сами...Едва след минута с епоуспокои и каа на Хес:
-А така било значи...новото момче?!-Виа погледна приятелката си малко дяволито-Мислех,че с Блууд имате специлана връзка,че имаш Хари за мног мил...-Хес изгледа Виа малко нацупено-...но на този Алекс определено му давам най-много точки...щом те кара да се усмихваш и изчервяваш так чаровно-и Виа леко потупа Хес по зачервената буза...Но нещо изведнъж стегна сърцето на Виа...

-Ти неразбираш! - Хестия се ядоса и стана. отиде до прозореца - С Хари - само приятели.... Той е мил и готин, ПРИЯТЕЛ. А досега ли неразбра че Бууд използва чара си на елф, за да ме отвлече при елфите?12-Хестия беше бясна. - Заради тъпият амаранд, всичко е ззаради него! Писна ми да не ме оставя да си живея живота, както той, така и Джеймс със тъпите си лекции. По-добре да си беше останал в двореща на Джоунс. Надявах се поне ти да разбираш нещата и да разбираш какво става. А колкото до Алекс, - тонът на Хестия омекна, но Виа я спря

-О виждам,че намираш решение на проблма си...да изливаш яда си върху мен-Виа също леко се подразни,но знаеше че трябва да се овладее-за Блууд...разбрах го още когато елфите дойдоха,колкото до брат ти...мисля че оанзи моя пленица говори достатъчно красноречиво-Виа седеше на другия прозорец със скръстени ръце,леко заплака,но така че хес да не разбере-съжалявам ако съм те обидила...разбирам какво става,разбирам как се чувстваш-Виа си помисли "но дали ти разбираш как се чувствам аз"...

Хестия се почувства тъпо. Нетрябваше да си излива гнева на Виа, само защото единствената работа на брат й беше да й чете лекции и да й се кара и да я следи. Хестия беше едно от малкото момичета в тази академия, които разбрираха че не са център на света, просто понякога много се ядосваше. После отиде до Виа, прегърна я видя че плаче и инстинктивно закри белезите си.
-Виа, ти, ти как си, виждам че и при теб нещата не са розови... Какво има, знаеш че можеш да ми кажеш.... - Хестия се усмихна топло и укоражително на Виа, която се разплака по силно....

-Хес...аз...ако ти кажа,трябва да ми обещаеш,че това ще си остане между нас-Виа едва говореше през хлипанията-Ариман...аз не съжалявам,че се сприяъелих с него,но скоро...-тя посря за малко,а Хес я погледн алеко изплашена-...или той или аз...-Хес тъмо щеше да япрекъсне,когато Ви апродължи:
-Но има друго,което трябва да ти кажа...дядо ти,той ми каза да ти кажа...много те обича и вярва в теб-Виа така изтреля тази информация,че хес за мог зяпна с отворена уста...

-Те, те единият е мъртав, дядо... А другият е поредният пазител на амарандът, дядо, татко, аз... - Хестия неискаше да се отклонява от Виа. - Какво става м/у теб и Ариман, дане би да имаш впредвид че тякой от двама ви има намерение да умира!?? - Хестия попита твърдо и добави - Аз неразказвам чуждите спомени, мисли и чувства. Никога не го правя Виа.... - Вив я погледна и продължи

-Хес....-каза с леко треперещ глас Виа-говорех за починалия ти дядо...той,той ме помоли да ти кажа това...-Виа погледна малкостранно,а Хес с недоверие-не ме питай как ,сама не зная...А колкото до Ариман,аз също не знам какво става с нас...той не веднъж е спасявал живота ми,но онзи ден в оклностите на академията...-Виа отово се разплака-Хес слушай ме..аз искам да ти кажа какво става,но не мога-Виа докасна врата си,синините пак почнах ада се появяват-но ако нещо се случи с мен не се опитвай да ми помагаш,не искам да звуча като всички останали,но ти си по-важна...

Това беше последната чаша, в чашата, която така или иначе последните дни Джеймс се беше постарал да препълни. Тя погледна Виа.
-Аз важна?!? Чуваш ли се бе момиче?! Не аз съм важната! А амарандът, за всички аз съм ходеща карта към него, а дори и Кери не усъзнава, че частИ от амаранда са в кръвта ми, в тялото ми, в мен. На почти никой не му пука аз човек ли съм или не, всеки гледа на мен като картатат към така желаното от всички превъзходство, аз съм средството, предполагам дори нямаше да съм родена, ако амарандът не е трябвало да намери своя нов пазител! Всички си ме подмятат като топка, не си мисли че не виждам реалността. А колкото до дядо ми, елфите го наричат "Ритуал на поклон пред смърта, за почит към слънцето" - зная точното име на елфически и долу-горе това е превода. Ти не си видяла него, а само част, видение, не трябва да спра, не бива да го казвам, че иначе знам ли може още някой да ни подгони! - Н Хестия й пречерня пред очите. - А колкото до това да не ти помагам, оооо и живота си бих дала за да ти помогна. Независимо искаш или не, и не само ти, а който й да е било, зависи само от мен и аз зная какво ще избера, ако съм пред избор да ти помогна или не, то даже и избор няма да е, просто поемане на отговорността и риска над действията ми. - Хестия се усмихна мрачно и разтърка очи. - Повякога когато стана вечерно време, посред нощ се моля всичко да е било сън и всички работи да не са по ръцете ми. Вече не само по дясната, май ти бях споменала за лявата... - Виа я погледна, не бе обърнала внимание на последните изречения, бе спряла да я слуша някъде към думите за отговорността за действията на самата Хес, че тя Хестия щела да си ги поеме. Беше меко казано бясна.

Виа я гледаше колкото втрещена,толкова и ядосана:
-Защо за бога си мислиш,че когато казвам че си важна говоря за амаранда.Ти най-добре трябва да знаеш,че винаги съм те виждала само като приятел,като подкрепа,дори като...семейство.Кофато казвам че си важна,искам да кажа че си п-важна от мен...защото има толкова неща,които те очакват в живота,защото ти трябва да живееш за да ти се случат всички онези прекрасни неща,които видях,а на мен...на мен не ми е писано,поне не и ако продължа по пътя който съм поела.Нима не разбираш...никога не съм мислила за теб като за вещ,а като за най-близкия ми човек и моля те,не смятай че някога ще ти позволя да се жертваш и рискуваш-Виа за миг разбра че звучи малко или много като Ариман-заради мен...
Виа пое ръката на Хес и я погали,там където се бяха появили новите белези.Но Хес забеляза,че синините на Виа стваха все по-големи докато говореше...-Нещо ме убива Хес...

-Това нещо е вътре в теб и аз немога да ти помогна - каза Хестия напевно. - Уроците на Ариман ще свършат тази работа, защото повечето е внушение, другото - неизявени дарби. Не съм ли права? - попита хладно Хестия.

Виа се засмя горчиво:
-Нещо ми подсказва,че повече уроци с Ариман...няма да има-Виа преглътна и отвърна поглед от Хес,за да не види приятелката й тъгата и мъката й.-Знам Хес...само аз мога да си помогна...-но припоследното козано от Хес,Виа изтръпна-неизявени дарби...преди бих се зарадвала,че има такива...сега това ми носи само още и още беди и главоболия...

-Какво е станало, защо няма да имаш повече уроци с Ариман? Той е толкова добър учител. - Хестия беше учудена и притекнена

КОгато Виа видя реакцията на Хес се усмихна леко,но с огромна тъга:
-Не съм сигурна,че той иска...а и всичко ,което се случи,аз самата на съм сигурна...-Виа не бе сигурна дали да й каже,но пък нищо не губеше-аз прекалено много държа на него...за да наблюдавам как се самоунищожава...но Хес,стига сем говорели за мен,кажи ми-Виа се опитваше да се сдържи,но повече не можеше тя просто рухна в ръцете на Хес...строполи се и заплака,както никога досега...

Хестия я хвана. Прегърна я. Явно приятелката й наистина имаше тежки дни. Хес извади нещо от джоба си, изля някаква гадна течност в гърлото но Виа, и тя едва не го повърна, но Хестия не й позволи. Зачака, това щеше да я успокои, щеше да я накара да усмисли нещата без емоции. Странно но факт. Хестия зачака, нямаше какво друго да прави точн сега. Виа се поуспокои й погледна Хестия.

-Ти никога не приемаш не за отговор нали?!-каза Виа със спокоен и дълбок глас-Искаш ли да ти кажа какво всъщност става...аз имам чувства към Ариман,но не е толкова просто...никак не е лесно,защото знам какво ще направи той и колкото и да се питам не мога да си обясня защо все още...продължавам да вярвам в него-Виа изтри сълзите си-тази отвара е отвратителна.Но нека не говорим за мен,кажи ми какво става с теб...дори и да говорим за моите проблеми,те няма да изчезнат...кажи ми какво наистина изпитваш от пристигането на брат си...

-Писна ми да ми чете лекции за любовта и живота, за момчетата, иска да си говорим за всичко, а като чуе нещо, се вбесява. - Виа се засмя и я прекъсна

-Ти какво очакваше?-Виа я погледна леко недоверчиво-да те потупва по рамота всеки път когато му разкажеш за любовните си анантюри?!
-Виа...-каза Хес леко радразнено,а Виа се засмя
-Какво...?-да не би да лъжа...

ПП.Аз ставам,ти продължи ако искаш,иначе утре пак...

-Не си права. ТОй не харесва никого от обкражението ми. Нито теб, нито Ев, нито некой друг, само Шай, донякъде. А колкото до момчетата, той казва така: "Аз съм бил с по-малки от мен момичета, винаги те са губили като скъсаме, ще се опариш от това, няма как да те предпазя, а й ще видиш колко сладко ще изглеждаш отстрани, независимо с кой, стига да е човек." А до това за моите любовни авантюри, които в крайна сметка не съществуват. Алекс е отделен случей за сега, не го харесвам, почвам да го мисля за приятел, а приема ли го за такъв много ще ми е трудно да го видя от друг ъгъл. А за в градинта, той ме освободи, а можеше да си излезе просто ето така, да ме остави там. - Хестия дори не поруменя, сега я измъчваха други пробелеми. - Баба - простена тя, Виа я погледна, вече не толкова дяволито, разбра че това да закачат всички Хес не й се отразяваше добре, особено като всички си представяха разни глупости, които не са вярни и всеки го правеше с ясно съзнание. Явно Хеси я мъчеха по-тежки мисли...

Виа подхвана вече напълно сериозно.Искаше й се само да разведри Хес,но за пореден път осъзна,че няма как да избягат от проблемите си,че няма как те да изчезнат:
-Хес...какво става...какво е станало-Виа дори малко се поизплаши-недей да криеш от мен...