Хес и Виви ІІ

-Какво, да почна да ти разказвам всички проблеми!? Това, този проблем няма да ме убие, както картините, нищо че на повечето от тях само това има - убийства и мъчения познати или не лица. Поне нескоро не съм виждала видение, последното ме доведе до това ви виждам през чуждите очи, а не през моите във ллечебницата. Това с баба няма да ме убие. - Хестия се опита да бъде смела, ала не успя. Не сведе поглед, ала по-добре да го бе направла, зелените й очи сега бяха като бездънни ями, от които се виждаше само тъга и скръб. - Селена, баба ми тя, тя е жива, ала е в Свети мънго. Хидех да я видя вчера, предупредиха ме за това което ще видя, но аз пак настоях..... Каква глупачка бях, с пълното съзнание че няма да понеса видяното оз пак отидох. Разбирам ви като казвате по-добре да незнаеш. Но нали съм инат... - Виа я спря, виждаше че положението е сериозно.

-Хес спри ако не можеш,не си спомняй,не ми разказвай-Виа хвана ръкаат й-знам как боли от спомена-после погали леко едната й страна-познавам и този поглед...всякаш цялото щастие на света не би могло да помогне...Истината е една...тая болка не си отива никога,но ти трябва да се радваш...-Хес за малко не я прекъсна при думата "радост",но Виа продължи настоятелно-да...да се радваш на близките си,защото когато и такива нямаш е още по-страшно...

-Понякога се чудя как ли е по-добре. Сега, като имам семейство, добро във всички отношения, абсолютно всички, и доста явно се противопоставяме всички на злото, всеки е се опитват да го държат по някакъв начин. А как да се радвам, как да се радвам на баба ми, която дори не може да ме познае!? - Хестия преглътна тежко и затвори поглед, за да се опита да прогони тези мисли. - На последък си меня често настроението. Като прогоня тези мисли се сещам за-по приятни неща, ала като си спомня пак потъвам във някъква тага.Май ще е по-добре скоро да започна с уроците си по ЗСЧИ, независимо при кой, ако трябва и при самия Волдемор, стига да ми помогнат. И на двете не ни е леко, никак даже. Искаш ли да поговорим за нещо друго, нещо което не е свързано със смърт и физически болки?1? - Виа се подсмихна, не бе сиг какво да отговори. Замисли се, дали не е по-добре да продължат темата за смърта и убийствата, после погледна Хестия и й каза...

-Хес...аз исках да те питам нещо,което не е свързано с нищо останало-Виа погледна сериозно приятелката си,но бе почти сигурна за реакцията й-Мислиш ли,че ще е разумно пак да се върна....в Ирландия...знам,че може би вече е еопасно,но сънувах нещо...там има нещо Хес...нещо,което ме вика и аз трябва да се втрна,но незнам...дали не е по-добре....-"да избягам" беше на върха на езиак на Виа,тя не го каза,но еб сигурна,че Хес го е разбрала,но преди Хес да е успяла да реагира Виа каза само-с мен става нещо странно и трябва а разбера какво...

-Решението е твое, но имам един съвет. Не ходи сама. Вземи някой с теб. Ариман, Каръл, Джен, Кери, някой друг, който си поискаш. Просто не отивай там сама. Не се знае какво ще видиш.... - Виа я погледна сподавено

-Хес...само на теб мог ада кажа това...страх ме е да...силната Вивиана изпитва ужас и знам,че това което намеря като отговор ще ме промени из основи-Виа погледна Хес със срам в очите-искам да разбера защо ми е дарена тази дарба това проклятие...трябва преди да поема по пътя на гадател да разбера дали това не е било грешка,защото и до днес не вярвам напълно...-но точно в този момент,кога Виа изричаше един от най-съкровените си страхове..

-Искаш да се наречеш грешка на природата?!? О недей така. Страх те е за бъдещото нали? - Вив я погледна малко учудено. - Или за онова което ти е отредила съдбата. Ти, ти твоята дарба е много велика, греша ли?

-Велика?!-Виа едва не се изсмя-толкова е велика,че чак ме убива...Но Хес...стига за мен,съдбата е прекалено обширно поянтиве за да бъде така обсъждана...кажи ми какво смяташ да правиш сега...

-Какво да правя? - Хестия я погледна стреснато. - С коя част от него. За какмо имаш впредвид точно? - Хестия се притесни за отговора, но зачака

Виа заговори с уверен глас:
-Сега си на кръстопът и много хора наблюдават избора ти...обмисли добре стъпките си-Виа изведнъж спря са говори,гласът й се промени-аз...незнам за какво говоря,незнам защо дори казах това...

-Кръстопът пред какво? Хестия се учуди? Пред смърта и живота, пред доброто и злото, леда и огъня, какво?1 - Хестия беше стресната....

...Вивиана въздъхна тихо ,но после погледан приятелката си с мил и успокояващ поглед:
-Трябва да избереш дали Амарандът да контролира теб или ти него и повярвай ми...това е много важен избор-Виа хвана ръката на Хес-но аз вярвам в теб.
Погледа на Виа обаче за миг потъмня...:
-Знаеш ли мислех си наскоро за елфите-Виа погледан макло объркана-ами ако говореха истината,ако магюьосниците,които са направили амаранда наистина са взели нещо,което им е принадлежало...Ами ако това наистина е било долно грабителство...такива ли сме ние магьосниците...

-Така е. Иначе нямаше да ми действат техните начини за наказание на младите елфи, нямаше и елфически да зная. Явно те наистина имат пръст. Но мисля че грешат. По-скоро някой техен се е отделил от племето и е помогнал. Затова е неунищожим, и аради още нещо. Леприконите, джуджетата, кентаврите, всички раси имат нещо общо. Но въпросът е защо са избрали човците за пазители!? Никой няма да се остави в ръцете ни.А колкото до амарандът, гледъм той да е просто някъде в мен, без да излиза на яве, тогава ставам страхлива и избухлива, а не придвидлива и реалистка. Това се случва често откак съм в академията. - Хестия тръсна глава. - Не е честно, някой питал ли ме е дали искам да съм такава? Пешка сред играта на големите. Пешка м/у два топа - бял и черен. Никой. При мен не е дарба, а проклятие. Всички онези картини. Виж:

Прилича ли ти на някого. Това момиче е в опастност. Скоро ще бъде. Но немога да го разпозная. - Виа погледна споменау огеда Хестия, изплши се, и каза след няколко минути...

-Честно казано това момиче...виждалаи съм я преди,но незная къде...-Виа погледна Хес с угрижен поглед-може би трябва да говориш с Кери...или ...незнам-последната дума излезе от устата на Виа някак вяло.
-Колкото до амаранда...това дали ще си пешка само ти го решаваш-Хес тръгна да й противоречи,но Виа настоя-не можеш да позволиш на никой да ти казва какво си...трябва да бъдеш готова за всичко,дори да станеш една от големите,защото рано или късно сама ще трябва ад защитаваш и себе си и много други...

-Защо ли го каза. - Хестия щеше да се разплаче - мога да се защитя, но винаги всички мислят че съм лековерна, и че немога да взема правилното решение! - Вия я изгледа въпросително - Да,така е. Какво стана последния път?!? Убих стотина смъртогладни. - Виа...

...се озадачи от реакцията на приятелката й,каза с леден глас:
-Да видях какво стана,но кажи ми ти ли уби или амаранда и нима не помниш как се чувстваше след това...да носиш теглото на чужда смърт-Виа се усмихан горчиво-това ли искаш,да носиш отговорност за нещо,което дори не си направила в пълно съзнание...а знезная какво е да си белязана и натоварена с такава мощ,но ти знаеш...знаеш ,че не можеш винаги да се оставяш на силата на тая проклетия-Виа се бе ядосала-спри да бъдеш жертва...пешка,страничен наблюдател,владей се преди да те почне да те контролира тази сила.Да ти можеш да се защитаваш от опасности,но най-голяма е вътре в теб...

-Фините инкантантем - Каза Хестия, с пръчка насочена къл самата себе си. От руса косата й стана черно-лилава, от светла кожата й стана бяла. Виа ахна. - Ето това стана в лечебницата, Вавина, ето това е едно от нещата, които не ми дават мира оттогава. - Хестия се изправи. Сега приличаше на момичето от спомена си. Сега в ня не бе останало почти нищо ангелско, по скоро само красота. - Аз съм различна. Блъдхенд е различен. Това не ми дава мира. Сега вече разбираш ли на кого приличаше нова момиче от снимката? има и още неща, ала те са по-потресаващи - Виа зяпна, променената си приятелка, тези черно-лилави коси и бяла, призрачно бяла кожа....

Виа стоеше и гледаше втренчена,сякаш не можеше да повярва на очите си:
-Хестия-Вивиана за първи път от много време изговаряше цялото й име-какво се е случило с теб,какво е станало-Виа говореше малко напрегнато но спокойна-разкажи ми всичко,повярвай всикчо бих понесла,но искам да снема този товар от плещите ти...какво точно се случи,как се промени всикчо...

-Как, защо. Няма нужда. Когато с Алекс бяхме в лабиринта и аз паднах в онази локва, отново бях с руса коса, защото локвата свали само елфическата магия... Магията на Блууд. И слава богу. А онова в лечебницата, не. Това достатъчно.Немога да ти кажа повече.... Нетрябва. Не е добре. - Бялата кожа беше почти прозрачна, виждаха се всички вени, как пулсираха сини, бледи.... Устните й червени като кръв, а косата Черно-лилава. - иначе много ли плашещо изглеждам. Страх ли те е за ме погледнеш? - Хестия питаше любопитно

Виа погали мило косата ан Хес:
-Изглеждаш прекрасно мила ми Хес-Виа се усмихна лъчезарно-вярно е че не съм свикнала да те виждам такава,но...още мог ада усетя прекрасното сияние на душата ти и то още ме заслепява....ако не можеш да ми кажеш повече недей,защото знам какво е да трябва да премълчаваш...мъчително,нали-Виа погледна през прозореца и една сълза отново се претуркули по лицето й,но тя бурзо я изтри-стига ти да си Хестия Джоунс всичко ще е наред....

Хестия помръкна. Сега наистина изглеждаше изключително.
-Ти си първата, която ме вижда така, доби и брат ми не е. Дори и Кери. Онзи път в лобиринта се изплаших, данеби Алекс да е първият който да ме види така - нямаше да ми е много приятно пък и нали, той, - Хестия заваля края на изречението, Виане го разбра. - А колкото далитова в мен е Хестия Джоунс, зависи за кояме мислиш. За амаранда или за Джоунс. - Виа я погледна - А дали трябва да кажа на Кери. ТЯ незнае нищо за какво стана с мен в лечебницата.... Дали сега е момента да й разкажа някой неща.... - Виа се усмихна

Вивиана се усмихваше на Хес,а дълбкото и се искаше да й каже истината:
-МИсля,че трябва ад кажеш това на Кери,тя трябва да знае...-Хес бе тръгнала да става,но Виа сложи ръка върху рамото й и я подкани смао да я изслуша-Хес...трябва ад си готова за това ,което ще се случи с теб...не се страхувай ,бъди смела-Виа се опита да се усмихне,но не успя-не ставай друга,защото живота ни е прекалено кратък за да сме други,а не себе си...

Хестия се усмихна и седна.
-Ако знаеш само колко си права, Виви. Само, че да съжителстваш с амаранда не е лесно. Той е както бяло, така и черно, както добро, така и зло. Както болка така и радост. Той ми дава сили, умения, някой знания за хората, животните, другите раси, ала ми отнема правото на нормален живот като обикновена магьосница. Понякога си мисля, че не е направил най-точният избор аз да го пазя. Виж, сега това е една от промените в мен. - Хестия прокара пръсти през косата си. - Понякога се улавям как мисля за амаранда в първо лице ед.число. И онези картини. Те... Хм... КАк да се изразя, вече са само предстояща истина. Май е най-добре да си вървя-Хестия стана от стола и тръгна къ вратата

Виа се усмихна горчиво,знаеше какво е бремето на настоящето,но тя искрено се надяваше Хес да не е надникнла а в бъдещето...
-Хес-каза Виа преди Хес да е излязла-недей да се предаваш.Знам ,че ти си силна и не искаш да чуваш това,но...недей да губиш вяра в себе си...и в мен-Хес отвори вратаа,усмихна се на Виа приятелски и после излезе...
Къде ли щеше да отиде-се чуваше Виа,дали Хес бе разбрала за виденията й...Вивиана отново се облегна на креслото си и се загледа в огъня,изпълваше я тъга,огормна тъга,заради всичко което бе загубила...