При влакчетата

Ел не знаеше защо другите се качваха на детските въртележки или на кончетата,но тя определено искаше да се качи на нещо,което можеше да й преповдигне адреналина.Тя се засили към едно от високиот бързи и страшни влакчета,които всички отбягваха.Точно на стълбите тя...

...се блъсна в Тристан,който също се бе засилил да се качи на влакчето.Сблъсакът ги повали на земята.
-Ох,Ел по-внимателно,за къде си се разбързала така?
-Аз ли ами ти?!-тя го погледна и се засмя-Добре,хайде да се качим заедно.
-Ок съгласен съм.И ти ли обичаш тези влакчета,защото на мен са ми любими.-усмихна й се той и двамата се хвърлиха на една седалка.Влакчето потегли...

Изведнъж се чу лек шум и двамата се обърнаха.Оказа се ,че Сид е зад тях,а някакви други ученици с боричкаха.
-Здравейте-поздрави Сид.
-Здрасти,незнаехме ,че си тук.Как си?-отвърнаха съученицте и.
-Добре съм.
Сди искаше да продължи ,но Ел я прексъна....

Сид,Тристан и Ел все още разговаряха оживено.И те като всички останали търсиха предизвикателста.Най-накрая тримата приятели решиха да се качат на влакчето на ужасите.Отправиха се на там,но почти веднага замръзнаха.Неможеха да повярват на очите си.Курос следваше и директорката.Това беше ли редно?-запитаха се тримата.
След няколко минутки ,питане все пак решиха да се качат.Когато се качиха на влакчето,тримата мигновеннно казаха:
-Здравейте,професор Бърг.,
зДРАСТИ вИА
двете смао им се умсихнаха в отговор......

-Хестия Джоунс - каза момичето и се усмихна. - Виждам че си нова тук Селена. - Хестия я огледа усмихнато. - И си от моя дом. Кой вятър те доведе до академията? - попита любопитно Хестия

Селена я погледна. Пробва да се усмихне. Е поредната изкуствена усмивка, нали беше метаморфмаг, не й личеше че е изкуствена.
-Вятъра на промяната.
Как можеше някой да я пита така? Каква й беше Хестия, че да пита?!
Надяваше се по-бързо да свърши обиколката, когато....

Във влакчето отпред се изстреляха няколко фойерверки.Ел и Сид толкова много се радваха,че не са на училище,че напълно се бяха отпуснали и го даваха на живот.
-Сид,видяли фойерверките,бас ловя,че не може да ги направиш по-големи от мойте-усмихна се тя и на най-високото място,малко преди да се спуснат надолу Ел пак изстреля фойерверки.-Яхуууу.
Сид и Тристан я гледаха и се смееха,Ел показваше своята забавна страна,която досега май никой не бе виждал.На следващото възвишение Сид трябваше да пусне фойерверки от пръчката,но ...

Тристан успя да я изпревари:
-Файър спакла-извика той и от пръчката му излетяха красиви фойерверки.Той се усмихна на момичетата-Извинявай,че те изпреварих,но Ел направо ме зарази с този свой ентусиазъм.
-Хей.Защо използваш това заклинание.Аз съм го измислила-скастри го Ел.
Тристан я погледна странно и невярващо,а Ел бързо се усмихна.
-Няма значение.Използвай го колкото искаш все ми е едно просто исках да видя реакцията ти.
Тримата се засмяха във влакчето предстоеше още едно последно възвишение преди да приключи обиколката.

В задното влакче Селена и Хестия само мълчаха, тъй като явно и на двете
не им се приказваше особено много. Хестия знаеше че може да намери общ
език с другото момиче,но някак чувстваше че сега не му е времето.
Когато Селена видя зарято си помисли нищо особено. Когато видя знака на
волдеморр това й напомни за дома. За това, че там винаги имаше черни
магове.... Някак й бе напомнило за майка й.
Влакчето спря, и слизайки Селена промълви:
-Нищо особено, дори можеше да бъде по-уформена....
Селена нямаше идея кой я е чул, пък и ако някой я бе чул явно щеше да реагира....

Нико успя да се качи във второто вкакче тъкмо преди да тръгне.Застана точно зад Хестия и новото момиче Селена .
-Здравейте -поздрави ги той
-Здрасти- отвърнаха му те

Нико я погледна и се усмихна и каза
-Когато искаш или имаш нужда или време се кажи да продължава ме с упражненията има толкова много още да научиш и да прилагаш.
-Да разбира се , непременно - каза усмихнато Хестия
Нико се усмихна и погледна новата
-Здравей и на теб, как си - попита той новото момиче
-Как се казваш?

Селена не отговори веднага. Тя се бе вгледала в дълбоките сини очи на Нико.
Лицето й бе безизразно, просто стоеше и го гледаше. Явно Хестия започна да се
притеснява, тъй като нервно започна да мърда до Селена. Нико от своя страна
стоеше спокойно, чакащ отговора на момичето. След около няколко минути Селена
откъсна поглед от очите на Нико и заговори:
-Селена Archer. От... Блъдхенд. - момичето не бе обичаше да задава прекалено
много въпроси, дори напротив, но все пак си даваше сметка че в тази академия няма само да убива. - А вие сте? - попита тя спокойно.

Нико се усмихна и каза:
-Нико Корели от Клевърмайнд на вашите услуги.
Послея в погледна в очите и там видя само мрак омраза и гняв .Влакчето започна да тръгва и Нико я продължи да я разпитва окато искаше да разбере повече за нея и защо е толкова гневна
-Какво те води насам и откаде си ?
Момичето го изгледа...