Терасата - Масов РП

Алекс й каза:
-Виж Хестия, на всички ни е ясно. Правих преди опити да "заровя тумахавките " с една твоя дружка, но не се получи. Както и да е, просто няма да взимаш страна и всичко ще е нормално, хем агнето ще е цяло, хем вълка ще е сит.Няма да се раздвояваш я и да влизаш в полемични спорове с кого и да било...

Хари беше извън нерви. Имаше чувство, че ще се взриви. Накрая ритна леко Алекс в крака, надяваше поне това да усети.

Хестия видя Хари и понечи да пусне Алекс.
-КАжи Хари - каза смутената и вече направо червена като домат Хестия. Нодяваше се всичко да приключи час по скоро и да не развали всичко! Зачака....

- Как може да му вярваш все още???

-А защо да не ми вярва, тъпако?!
Тя вижда много по-добре от теб, тя ме познава по-добре от теб, и повярвай ми, тя е много по-билзо до истината от колкото ти. сега ако обичаш остави по-големите насаме.-Алекс очакваше Хари да му отговори и Алекс щеше да го изпрати директно долу през терасата и без магия....

- Не ме наричай глупак! - Хари извади пръчката си. - Стрейндж роупс! Сега какво ще направиш?!

Хестия неиздъра, точно от това се страхуваше, знаеше ,че ще стане така.
-Хайде стига каза тя. Хари престани, не си ми по-голям брат или баща да ми държиш сметка на кой вярвам! Какво си въобразяваш, това е моя живот, аз ще си греша в него! - Хести щеше да се разплаче, ала се опитваше да се сдрържи - целият й грим щеше да се разтече. Тя пиклекна до Алекс започна да развързва въжетата. Беше бясна, но неможеше да си тръгне - тя беше домакина на бала. - Какво искаш, Хари, да съм като в стъкленица, ти да определяш аз какво ще правя, недей моля те, неискам да заемам страна на никой, просто ме остави да прекарам пане една приятна вечер

- Но той... не иска нищо добро - промърмори Хари.

-Хахахахха аматьор.-Алекс се ухили много,много широко, като бързо изрека Пърп Файър..и лилавите пламъци изгориха въжетата...След това Алекс да не му остане длъжен, затова му изрече:
-Конгело Перпопуло! Дурооооо.... Хари вече не беше жив, поне за известо време де. Алекс направи всичко това много бързо и хладнокръвно Хестия се оплаши....

Хари стана с нокти на ръка и червени очи. И се нахвърли на Алекс.

-АЛЕКС!?! Какво му направи?! - Момичето се бе разтреперало. - Защо? Какво искаш и ти? Не ви ли писна на всички само да се карате.Хари, защо, недй успокой се и ти. - Хестия отиде до края на терасата и се опря леко на парапета, беше се уморила само да вика и да тъгува, когато усети...

че статуята на Хари стоеше пред нея....като че ли нещо искаше да й каже...Хари не можеше да помръдне,беше твърде рано, но ставаше полунощ, и връкулака в него се събуждаше...Хестия се усети и каза на Алекс да отидат в градината....

П.П. Хестия айде в гранита.....

Джен знаеше,че ако не предотвърди кавгаат между Алекс и Хаари един от двамата,щеше да бъде в рани.Затова тръгна с бърза крачка към Терасата.Когато стигна пред очите и се разкри трагична гледка.Хари неможеше да помръдне, Хес стоеешше загрижено над него,а Алекс само ги гледаше.Тя побърза да се намеси:
-Какво ти става Муун?Как можеш да използваш тази магия?Хари беше прав,че си от странаат на-учителката неможа да довърши.Алекс със страшна бързина и бе запушил устааата
-Какво правиш ААлекс?Та тя е учител,а ти си нищо,сравнение с нея.Хестия се бе ядосала.Джен бръкна в ръкава на роклята си и искара ножа си.Внимателно и безшумно.После наруга Алекс в коляното.Хестия тръгна към нея,но без да иска се поряза на ножа на Джен.Стоун го погледна сякаш щеше да го убие.После отиде при Хари и го освободи от магията.Тогава.....

Хестия беше хванала ръката си. От допира с този метал, който явно беше сплав, а не чисто злато или сребро белега й ке бе разкървил, слава богу, че само този на дясната й ръка. Тя пръгна през терасата, към градината- там имаше необходимото да спре кръвта. Тогава

Джен я спря.Незнайно как се бе озовала точно пред нея.Даде ,на Хес, това дето търсеше,и след това се отправи към самата градина.Седна на една пейка и се вгледа в луната.

Алекс не беше забравил какво му бе сторила г-жа Бричстоун, затова забръза да се отмъсти.

-Здравей Джен...Искам само да ти кажа:
Обскуро! -Джен изведнъж ослепя,или поне не можеше да вижда...след това тръгна към стълбите,но АЛекс продължи:
Глисейоооо!- тя се подхлъзна, изтърва си пръчката и се изтърколи по стълбите...Падна с гръм и трясък, когато Хестия бързо притича при еня, да види как е, а Алекс настъпи магическата й пръчка, не я беше счупил, а само замърсил и забил в земята...
След това се охили и каза на Хестия, че я чака в градината...

Хладен въздух.... Приятно чувство на свежест. Хестия почисти с магия кръвта от ножа на Джен. После се обърна към прекласния лунен пайзаж. Седна на парапета и преметна крака навън - към безкррайната нощ. Едно по-силно бутване и щеше да е долу. Тогава...

... тя беше изненадана от Емили, която се изкашля зад гърба й. Когато Хес се обърна и я погледна, Ем се усмихна. Хес я попита:
-Какво видя?
Усмивката на Ем се разшири още повече.
-Всичко.

-Кое всичко - попита леко смутена Хестия, необичаше някой да я вижда в чиито и да е било прегрътки. Мислеше си, че Еми говори за онова с кръвта ала знаеше че не е така.
-Кое всичко, Еми? Какво има? Нещо да не се е случило!

-Не се притеснявай, Хес. На никого няма да кажа, но вие с Алекс май се разбирате повече от добре, нали така? - Емили се изсмя. - Да си кажа честно, разбирам те. И аз си падам по лоши момчета. Въпреки, че Алекс не е точно дефиницията на лошо момче ... по-скоро фукльо, който се смята за такова и се опитва да покаже на всички, че е. Е, каквото и да виждаш в него, то си е твоя работа... а и сигурно е толкова малко, че просто не съм способна да го видя - на тези думи Хестия се усмихна, сякш готова да се разсмее, а Ем направи невинно изражение - Какво казах??? - Тук и двете се разсмяха.
-Всъщност малко се чудя, каква беше онази кръв, която се опита да скриеш, но ако искаш ми кажи, ако искаш - не, твоя си работа. - Емили зарея поглед - И между другото, да знаеш, не ви следях или нещо такова, да не ме помислиш за психо - Ем се усмихна тъжно. Често го правеха - мислеха я за психо.
-Та, не ме мисли за психо, просто се разхождах и ви забелязах.

Хестия все още беше бясна на Алекс.
-Емили, Алекс той ние просто се разбираме, той няма много хора, които да го търпят тук. - Хестия се усмихна, това си беше истината. Ала тогава....

Ала тогава се чу едно изключително силно пук! и се появи висок мъж в черна мантия, с червена коса, малко като на Емили, но с едно зло излъчване. Хестия се приготви за бой, извади пръчката си, но магьосникът само каза:
-О, я стига, момиченце. - махна с ръка, и всички движения на Хес бяха невъзможни, защото въздуха около нея се превърна в нещо подобно на желе.
Емили от своя страна беше спокойна и се усмихваше. Втурна се в прегръдките на непознатия мъж.
-Здравей, братовчеде. Това е Хестия, моля те, пусни я. Хес, спокойно, братовчед ми няма да те напада. Всъщност всичко е заради това странно негово излъчване... иначе е добричък. Казва се Кристи и е на 20 години.
Братовчедът на Ем се усмихна и с тази негова чаровна усмивка никой не можеше да помисли, че е зъл.
-Много съжалявам - каза той и пусна Хестия от магията. Тогава тя...

Тя дори не се олюля, със замах скокна и дългата й рокля се развея леко. Здравеса се и и заговори:
-Хестия Джоунс - каза тя леко. - Ем не ми беше споменавала за теб...
Кристи...

се усмихна и й каза:
-Ами братовчедка ми често ме забравя, въпреки, че като беше на 6 кой я измъкна от стаята, която щеше да избухне, защото си правеше някаква изчанчена отвара?Аз. И мога да дам доста такива примери. Например кой я научи да си използва повечето вродени дарби (поне тези, които аз притежавам, а тя има доста повече)? Е, тя ми е малката братовчедка и аз всичко й прощавам.
-Брей, ще кажеш, че станал Мистър Най-Добър Братовчед! А кой те измъкваше, когато 16 годишни момичета ти правиха проклятия, защото си ги задявал? Братовчедка ти с нейните шантави отвари. - и те продължиха в същия дух, докато Хестия се пулеше все повече и повече. Накрая се усетиха, че казаха твърде много, защото се стигна до точката със смъртта на лелята и чичото на Кристи ( майката и бащата на Ем) и те се спряха, смутени.
-Съжалявам, Хес, сигурно ти дойде в повече тези спомени. Кристи до 18 годишнината си живя с леля и чичо, тоест живяхме заедно и сме като брат и сестра. Даже се дърлим като такива.
Хестия...

-Познато ми е. Имам брат все пак. - Хестия знаеше че нещо я притеснява. Знаеше че тези двамцата щяха да се забавляват, тя имаше малко работа за вършене, не беше казала "чао" на някого....
-Аз, имам малко работа. Стана ми студено тук. Трябва да вляза вътре за малко...