Черната гора

Виа тичаше със все сила,трябвапе да избяга.Не ожеше да продължава да вижда всичко това,да е тук,Знаеше,че трябва да е силна,но нещо в нея й подсказваше,че може би е по-добре да забрави всико,а може би и търсеше тук смъртта си.Виа си миселше,че така ще е най-лесно,разкъсана от звяр...по-добре отколкото убита от умрял близък...
Тя искаше да види още толкова хора,да им каже че ги обича,да ...да се сбогува,но неможеше,нямаше смелостта.
Вивиана застана по средат на една поляна,бе тъмно като в рог.Тя моеше да чува дишането,мислите си,но чу и някакъв друг щум някъде зад нея.Може би това щеше да бъде екзукутура й...

Да, ама не. Това беше Хес. Колко странно за нея да е тук, в тази гора. Тя се движешеш надалеч от Виа, но не я забеляза, бе потънала в мисли. Тогава....

...Виа съзря приятелката си,но не знаеше как щеше да й обясни защо е дошла...
След минути се бяха изправили една срещу друга.И двете безмълвни и двете не започваха да говорят,ами сега...

Хестия я прегърна. Стояха така доста време. После изведнъж Хес пусна Виа. Погледна я.
-Кажи ми, че не си дошла тук за онова. - Хестия показа едно странно малко същество.

Виа се просълзи леко,но бързо изтри сълзите.ПОгледна към малкото създание,бе пухкаво,но иамше и иглички.И двете се замяха при вида му и когато почан ад одскача насам натам около тях:
-Не...-каза Виа-дойдох..з.а ад се поразходя,тези дни доста неща ни се струпаха,не мислиш ли-Виа се усмихна на приятелката си...

-И на мен... Коя да започва, аз или ти?

В гората залитайки вървеше горотроз. Огънят на челото му огасваше. Той падна на земята, започна да се смалява, ноктите му изчезваха, зъбите му се затъпяваха. Той си възвърна човешкия вид(Хари). Лежеше на земята и не можеше да помръдне. Пголедът му беше премрежен. Изведнъж някой го вдигна. Този някой беше...

Хари постоя така, но краката му бяха целите в рани и той отново падна. От тялото му се лееше кръв. Ами сега? Какво да прави?

Хестия и Виа се приближиха. В първия момент, Хестия видя само алекс и поруменя. После руменината изчезна, при вида на Хари.Тя приклекна до него и косите й паднаха покрай лицето му.Започна да го лекува. Тя се притесни, кръвта не спираше.
-Алекс - тя го погледна в очите. - моля те, помогни ми. Виа, ти също. на 3... Едно, две три - Хестия промърмори нещо. Хари отвори очи. Всички се зачудиха, какво точно е направила Хес. Тогава...

Хари промърмори нещо. Никой не разбра нищо. Беше изтощен.
- П...о...нмо...гнете. - измърмори той.

-Хес..-промълви тихо Виа-нали знаеш,че няма как да го излекуваш напълно-Виа говореше с твърдост в гласа.А Хес я погледна леко уплашена:
-Виа той ще умре ако не спрем кръвта-каза тя уплашена.
Вивиана се наведе над Хари и прошепна нещо на ухото,което само той чу:
-Хари...не мисли за тези,които уби...сега трябва да се стегнеш....не е дошъл твоя край-тя знаеше,че не трябва да допуска хари да умре сега,това би коствало на всикчи общото им бъдеще.
-Хес-каза й Виа-знаеш какво трябва да направим...трябва да ги повикаме на помощ...

- Гру...пърт. - замърмори отново той. - Той... е... на..бли...зо.

Той не можеше да говори, затова се опита да използва леглимантика. Той се докосна до съзнанието, но не успя да навлезе в него. Тя веднага се досети. Прочети мислите му, които бяха:"Пазете се!". Чу се ръмжене. Горорозите излизаха на лов. Нападнаха ги...

-Риктосемпра! - Казаха Алекс и Виа в един глас.
Се оказа м/у двете проклятия, но и между 3 горороза. Беше принудена:
-Импедимента! - Хестия препречи пътя на горорозите към тримата й спътници - Виа, Алекс и Хари. ала тя тя беше във вхатката на гладните животни. - Инкита Инфламаре! - Нищо, дори не се разбягаха. - Опугно - от пръчката на Хестия излязоха няколко горди лъва - символът на брат й. Сега нямаше време да мисли за своя собствен, по лесно й бе за лъвовете, покровители на Джеймс, батко й. Те нападнаха Горорозите. Биха се безстрашно. Но започнаха да се уморяват - по-точно магията на Хес започна да отслабва - тя бе изморена вече. Нямаше сили да се бие с всичките. - Флаграте! - надяваше се с тезо маркер Групарт да ги вида, ала той не ги виждаше. Хестия продължаваше да се пази и напада със слаби заклинания, сега Всичко бе в Ръцете на Виа, Алекс, Хестия, защото Хари лежеше безпомощно на земята...

Един горотроз скочи към нея, но точно тогава се появи странна цветна светлина и горотрозите се разбягаха, а Хари започна да чуства нещо странно и завика. Светлината изгасна и от тъмнината се показа пълен човек, облечен в кафяво, носещ фенер.
- Хари? - учуде се той. - О, не! Вкарайте го вътре! Бързо! - каза той на останалите, който чак сега забелязаха къщичката...

Те го направиха. Вътре влязоха Виа, Хестия, Хари и Алекс. Тогава Групърд каза:

- Седнете, където искате. Ако има някой лечител да ми помогне, защото раните му са лоши. Какво е станало с него?

Хестия погледна приятелите си.
-Аз, мога до някъде. С какво да помогна. - Хестия се приближи и вяде, че в очите на момчето има жажда за кръв.

Хари изпадна в безсъзнание.
- Какво е станало с него? Този белег тук? - той посочи една бяла черта на челото му. - Да не би... да се е отворило третото око? - той разсъждаваше на глас. - Деца, случайна на челото на Хари да се появявало трето око? - всички го изгледаха смаяно. - Така де, когато беше горотроз.

-Незная -каза Хес. - Аз, аз трябва да тръгвам. Немога да остана повече. Трябва да, просто немога. - Хестия беше припряно - Довиждане, съжалявам немога да остнана

След 2 дни вече Хари беше добре. Събуде се насред ноща и чу говор извън къщурката. Стана и отиде до врата за да чуе по-добре. Това, което чу не му хареса. Отвори вратата и видя много хора отвън. Сред тях беше и "шефът". Той беше с дълга бяла коса и облечен в черно, както всички останали.
- Пак ли ти? - каза със студен глас той. - Оставете го на мен. - той насочи пръчка към него, но той се магипортира.

Тук се магипортираха Хари, Джен и Вивиана (Хестия се отказа).
- Наблизо има някой - каза Хари, чул шумолене на близо. - Сигурно ни наблюдават.

Джен също бе чула нещо и бързо се огледа.Явно търсеше нещо.Забързано тръгна в една посока,а другите двама я последваха мълчаливо.Хубавото мартенско слънце напичаше.Дърветата започваха да се разпукват,птичките пееха весело.Нищо не подозираше,че скоро на това място ще има битка.
Тримата вървяха.Повече от всичко личеше,че търсят нещо.
-Хари,имаш ли някаква престава,къде са?-ледения й тон,не се бе променил изобщо.Все още си беше ядосана,нямаше да се спре,докато не докаже вината на Александър....
Момчето я погледна.По лицето му Джен разбра,че и той е ядосан,но все пак изчака да види какво ще му каже:
-Да,има една пещера съвсем на близо.Мисля,че си я спомняш,открихме я преди няколко години.
-Разбира се,че си я спомням,но защо са в нея.Нали знаят,че бързо можем да се досетим,но май ни подценяват-отвърна с рязък тон Джен,и погледна първо Хари,а после и Вивиан.Каменното й лице въобще не се промени.Тя зачака да види,какво ще й каже момчето......
П.П.Хари започвай