Черната гора

Хари започна да души. На ръцете му вече имаше доста дълги нокти.
- На близо има някой. Той ни наблюдава. - той отново задуши. - Точно до нас е. Стрейндж роупс! - извика Хари насочил пръчка към едно близко дърво. Отиде и погледна зад него. Нямаше никой. - Стрейндж роупс - извика той отново насочил пръчката си към друго дърво. - На четвъртия път привърза Алекс към дървото, зад което беше скрит Алекс. - Хванах те Алекс. - каза той, погледнал зъд дървото. - Господин де Муун, не разбрахте ли, че трябва заедно да ги попедим? Не разбрахте ли? Ние сме едно цяло. Съжалявам за това, което направихме. С нас ли си или... не?

Хестия се магипортира точно зад гърба му.
-Експелиармус!
-Протего! Агуаменти!
-Протего1 неси играй с ога.ъня Алекс. - Хестия неискаше да се бие с него... - Ти така на къде си тръгнал?

Хари го спря.
- Ти го пожела - каза с насмешка Хари. - Вцепени се!
- Протего! - защити се Алекс.
- Това означава, че битката ще е с теб. Не можем да ти вярваме. - каза Хари, а другите само гледаха.
- Агументи! - изкрещяха те в един глас.
- Не ме карай да ставам това, което не искам, Алекс!
На Хари започна да му пониква козина.
- Стрейндж роупс! - извикаха те, отново в един глас. Въжетата се оплетоха по средата и паднаха на земята.
- Господин де Муун, ние сме повече и сме по-силни. Не можеж да ни попедиш. - каза му Хари, а...

...Вивиана разгневено вече застана пред него,бе навила ръкавите си таак сякаш щеше да влезе в ръкопашен бой:
-Ще бъде хубаво да внимаваш как ни говориш-каза тя с презрителен тон-не ме интересува нито кой си,нито от къде идваш....нещо става тук и ти имаш пръст в това-Хести японечи да каже нещо,но яростта на Виа бе огромна-нима искаш да ни докажеш колко си могъщ,бездарнико такъв-хари извика и тя се ибърна към него,бе започнал да се трансформира съвсем.Виа успокои тона си
-Е,Александър де Муун щом си толкова голям страхливец та да не се включиш с нас в битка,тогава по-добре бягай ,защото скоро тук картинката ще е грозна-каза Виа предвид метаморфозата на Хари...

- Остави го! - извика Хари, вече с козина от дясната страна и остри зъби. - Хайде, де Муун, нападай! - каза той със страшен глас. - Бягай оттук! - извика сега с нормален.
Той се бореше със себе си.
- Къде е Хестия? - вече гласа му беше нормален. - Някой да я извика. Тя има отвара, която ще спре трансформацията ми.
Точно в този момент...

Това беше Антонио.Джен го разпозна,но реши да провери,да не е случайно,под друго командване.Затова не свали пръчката си,като даде знак и на другите да не го правят.След малко човешката фигура каза:
-Дженифър,каква приятна изненада-но Ан спря като закован.Лицето му се вкамени.Никога до сега,Джен не се бе изправила с пръчка в ръка срещу него.Бързо се окопити и продължи-
-Какво ви става на всички?Джен какво ти има,скъпа моя
Астономката дори не трепна от думата,а само каза:
-Кое ти е любимото животно Ан?
Мъжът отстъпи крачка назад.Не бе предполагал,че любимата му,ще го пита такова нещо.След малко отвърна:
-Феникс,разбира се.Защо ме питаш такива неща?
-Мисля,че въпросът ти е излишен.Двамата отлично знаем отговора.
Ан разбра за какво му говори Джен.Лицето му изобщо не се бе променило,но в очите му ,се четеше страх.
-Антонио,ще се биеш ли с нас,или ще предпочетеш да минеш на страната на "шефа"
-Ще се бия с вас,разбира се.
Джен свали пръчката си.Приятелите й също.Тя отиде и прегърна Антонио.После попита:
-Носиш ли ,зелено шишенце с отварата.Пиеш ли си отварата редовно?
-Нося ти го,разбира се,че си я пия.Били махнала този червен поглед.Сините очи повече ти отиват.
Джен се изчерви.Но знаеше ,че няма как да махне погледа.
Антонио и подаде шишенцето.Тя отиде при Хари и каза;
-Вземи и я изпий веднага.
Момчето и се довери и изпи отварата.Моментално се възвърна облика му.Той благодари и каза:
-Хайде да открием подходящо място за да пренОщуваме.
Всички кимнаха и потеглиха.

Хари реши да ги закара при Групърт. Надяваше се той да ги приеме.
Скоро те стигнаха до къщурката му. Почукаха на вратата и той ги посрещна радостно. Те му разказаха какво е станало. След това...

...Вивиана изглеждаше и се чувстваше притеснена.Не бе разбрала какво бе намислил де Муун и това я караше да се чувства уязвима.Погледна към Хари,той сега изглеждаше по-добре,зарадва се,че поне той е одбре сега,усмихна му се и го погледна с поглед ,който говореше "С теб съм!"
Сетне Вивиана погледна и към Антонио и Джен...те бяха заедно,имаха един друг,Джен изглеждаше успокоена.
Къщурката на Групърт беше малка и тясна,но при създадените условия и това и се струваше сега уютно и приветливо.Виа заговори на домакина им:
-Благодаря ви от мое име,и от името на приятелите ми,че ни приютихте така безусловно-тя се усмихна чаровно,тръпчинката й пак се бе появила на дясната й страна,но някак погледът й помръкна-но се опасявам,че така излагаме и Вас на опастност,защото не се знае кога отново ще бъдем нападнатти..може би всеки момент...-тя говореше спокойно и погледът й бе съсредоточен,сякаш бе духом далеч,далеч от тук...

Групърт отговори:
- Не се притеснявай, вие сте по-важни. Ако искате ще ви помогна с каквото мога.
- Групърт - започна Хари, -виждал ли си един човек: белокос, със... сиви очи и белокож?
- Никога не съм виждал човек със сиви очи. Съжалявам!
- Няма нищо, ще се справим и сами - отвърна Хари.
- Сигурно сте гладни? - каза Групърт и донесе на всеки чиния боб.
Те ядоха много, защото бяха наистина гладни. След това казаха "Довиждане!" и тръгнаха да търсят "шефа". Дълго време търсиха докато...