Розовата градина

Хестия приседна на една пейка в градината. Мислеше си за случващото се, за Кери, за Виви, за Амаранда. Тя пое дълбоко дъх. Беше й трудно напоследък. Нещо й тежеше на сърцето. Тя се беше свила на кълбо, и беше потънала в мисли когато....

...Кери изникна зад ъгъла. Директорката вървеше с бързи нервни стъпки и сякаш не забелязваше изобщо красотата на току-що разпъпилите се цветя.
За сметка на това тя забеляза...по-скоро чу Хестия, която въздишаше, сякаш несъзнателно на близката пейка.
Това изтръгна Кери от монотонността на мислите й и я накара да обърне поглед към момичето. Личеше си, че е угришена.
Без Хестия да я усети, тя седна до нея на пейката. Може би за това когато й каза:
-Здрасти.-Хестия подскочи...

-ВИЕ!?- Хестия се дръпна и стана от пейката. Кери се засмя и й каза да седне, ама Хестия отказа.
-Мисля че имам да ви казвам някой неща, професоре. - Кери не хареса чутото, знаеше че ако Хестия й казва нещо, то ли е в смъртна опастност или по-лошо. Хес насочи пръчката си съм себе си - Фините инкантантем! - Русите й коси станаха черно-лилави, светлата й кожа стана бяла, като на призрак, устните й алени... Красива, но не беше норрално за Хестия. - Амарандът ми причини това, явно се е почувствал застрашен. Дава ми някой черти на метаморфмазите, но само когато се почувства засрашен. - Кери присви лице.

Не беше кой знае колко изненадана. Какво ли можеше да я изненада вече?! Поне не беше нещо кой знае колко плашещо. Запита се единствено дали съществува възможността метаморфозата да прогресира, но предпочете да не се затормозява веднага с черногледите си теории:
-Кога започна това?-побърза да попита тя.-Трябваше да дойдеш при мен веднага, а не чак сега.-укори я тя, но сетне си спомни колко заета бе в последно време и вътрешно обвини себе си, че го е допуснала
Момичето сякаш се притесни да отговори, ала строгият поглед на директорката й подсказа, че е по-добре да каже, при това по-бързо...

Лицето й придоби загрижен израз докато гледаше вторият белег. В нито една книга не бе описано нещо подобно. Беше ли възможно...единственият, който можеше да открие амаранда да е вече тук? Можеше да има естествено и друго обяснение за тези последствия, ала тази мисъл бе първата, която жегна сърцето на Каролина. На казаното от Хестия, тя не можеше да отговори различно от очакваното:
-Това не подлежи на обсъждане. Да унищожим него, би значело да унищожим и теб, нали разбираш това?
Кери пусна един укорителен поглед към Хестия, ала мисълта за избраният да открие амаранда все още тежеше на мислите й. Няколко души минаха през ума й като евентуални избрани, но не можеше да си позволи да прави догадки за нещо такова. Трябваше да провери всеки по отделно.
Хестия от своя страна имаше какво още да каже. Тя далеч не се бе отказала от тидеята си да сподели какво й тежи...

-Професоре, единственият начин да го унищожим е да унищожим мен! Никога преди не е ставало така,че най-младият в рода, в целия род да е онза, който амаранда да си избере. Тъй като няма по-млад, ако аз се спомина амарандът загива, освен ако не се пръкнат по-малки от мен, което в момента практически е почти невъзможно. - Хестия си пое дъх. Погледна Кери в очите и двете знаеха какво казваше Хестия, и двете знаеха, че ако на Хес й се наложи ще го направи. - Няма друг начин.... - Думите отекнаха в ушите на Кери. Дали Хестия беше права или просто детински измислици...
-Професоре, той ме измъчва, той не ми дава мира, гледа само себе си, той ще ме превърне в нещо още по-страшно. Уроците не помагат вижте:
Хестия хвана една птичка, и след малко, след като Хес поогледа към нея тя издъхна.
-ЕТо това се случва.... Понякога несъзнателно усещам как амаранда иска да нараня хората...

Кери се замисли дълбоко, съзерцавайки трупа на малката птичка. Може би беше права..., но само може би не вършеше работа:
-Хестия, дори да приемем, че това е така..., че ти си съгласна амарандът да бъде унищожен и ти заедно с него...-Кери се опита да го каже спокойно, макар че нередността в думите, които беше изрекла, я побъркваше.-Смяташ ли че той би ти позволил едно такова своеволие? Амарандът е съществувал преди теб-ще намери начин да съществува и след твоята гибел. Ами ако прозре намеренията ти? Ако прекъсне родовата нишка на пазителите? Не знаем на какво е способен този предмет. Самия факт, че изглежда така сякаш взима решенията си сам е достатъчно плашещ.
Вариантите изникваха и изчезваха в съсредоточения ум на Кери. Имаше толкова много "ако" в цялата тази ситуация, че тя не смееше да констатира каквото и да било с убеденост. Хестия беше жертвоготовна...това може би бе положително качестло, но в случая не изглеждаше да има полза от него нито за нея, нито за някой друг.
На какво мнение беше тя така и не се разбра, тъй като...

Хестия смени темата.... Беше й неприятно да говори за амаранда....
-Професоре, нещо се случва с вас.... - Хес погледна загрижено Кери. - Напоследък не ви е лако. Мога ли да ви помогна по някакъв начин?

Кери се засмя на така поставения въпрос. Как можеше тя, с всичко, което й се беше струпало да можеше да помогне на нея, която сама си навличаше още и още проблеми на главата:
-Можеш, Хес, има един начин-погрижи се за себе си.-усмихна се директорката.
След това се замисли. Имаше нещо, от което живо се интересуваше и може би Хестия беше точния човек, към когото трябваше да се обърне:
-Исках да те попитам...хипотетично...Става дума за отварата на живата смърт....-Кери спря по средата на мисълта си, за да се увери, че наистина иска да заговори за това. Хестия не показа с нищо да е учудена от темата или да не одобрява подобен въпрос.-До каква степен и по какви показатели човекът отговаря на характеристиките на мъртвец?-Кери усети, че малко е попрекалила с увъртането на въпроса.-Имам впредвид...една магия би ли разпознала, че човекът е изпил отвара, а не е мъртъв наистина?
Директорката се посмути от последното изречение, но въпросът наистина я вълнуваше твърде много, за да се сдържа да попита. Хес я погледна малко учудено, но все пак отвърна...

-Зависи. - Хестия се усмихна. - Ако аз го направя ще разбера, ако го направи Волдемор или Лорда на смърта също, просто завики от това до колко познавате действията на отварите. И до колко е силна магията. Много хора просто правят магия за да проверят "безопасен" ли е така наречения "мъртъв", но това не върши работа, така се бърка, аз правя магия, е попринцип това е начина, но аз не правя магии, - Кери повдигна вежди и Хес се почувства длъжна да обясни. Пое си дълбоко дъх и заобяснява
-Когато вляза в съзнанието на човек, аз разбирам дали е жив или мъртъв. За мен това е елементарно, но повечето магове немогат... Най-силните могат, аз може би съм изключение.... Но винаги е така. КЕри, зависи и от още нещо, ако да речем аз те накарам да изглеждаш мъртва, никой няма да разбере, ама ако ти решиш да се направиш това в/у себе си, веднага ще се усети.... Това е само хипотетично. Колкото по-малко роднини има човек, толкова по-лесно, защото роднините могат да те изтръгнат от транса, заради кръвта, родственатна връзка, независимо колко близки са били или не... - Хестия се подсмихна. Знаеше още, но нямаше да го кажа, ако не й се зададе точен въпрос. - Кери, малко све маговате които можем да разберем истината по въпроса ти, ала повечето са от другата страна.... - Хестия направи гримаса. После добави:
-Кой искаш да скиреш, кой е толкова скъп за теб? или искаш да разбереш дали някой е мъртъв?

Кери се намръщи:
-Нито едното, нито другото, Хес. Аз...-тя се спря. Не знаеше точно как да обясни целта си без да издава причинителя на тревогата си.-Исках да кажа...Ако на някого е направена магия...която би загубила действието си само и единствено ако този някой умре...-тя пое дъх и проследи странното изражение, което лицето на Хестия придобиваше докато я слушаше.-възможно ли е чрез отвара на живата смърт...или някоя друга, може би по-силна отвара...действието на тази магия да бъде заблудено и тя да спре да действа, макар че човекът не е мъртъв в действителност.
Хестия я гледаше изумена.
Когато за пръв път Кери бе задала този въпрос, изобщо не й бе хрумнало, че може да става дума за една толкова заплетена ситуация. Какво ли се случваше в действителност с директорката?
Младото момиче я гледаше толкова учудено и стреснато, че Каролина се запита дали изобщо ще й отговори, но след като се окопити, Хес каза...

-Каролина. Изучавала съм тези отвари от 13 годишна възраст. Каквато и отвара да направя винаги има, който и да я направи, какъвто и да е мага, има 3ма човека, които винаги ще го разберат.... Аз, волдемор и Лорда на Смърта. А иначе има отвара, да. Не е тази за приспиване, а една малко по-специфична. Приготвя се за 3 седмици, опасна е и се използва човешка кръв.... Кръвта остава дори и накрая, след приключване на отварата. Помни, мога да я направя и 3ма човека можем да отразим разликата за която питаше, а само аз и Лорда на Свърта можем да я приготвим.... - Кери придоби ледено изражение. - Кръвта, която се използва е на създателя - моята. Мисля, че ще се получи. Доста билки ми трябват. Ще ти трябва ли такава отвара и защо... - Кери я изгледа накриво - Виж Кери, тези отвари се правят с ясно съзнание за използването им, иначе нищо няма да стане.... - Кери се позамисли, беше ли правилно да каже, но яко искаше отварата, явно щеше да й се наложи....

Каролина се усмихна:
-Не, Хес. Питах просто хипотетично.-излъга безочливо, на нямаше особен избор. Не беше подходящо да разкрива точно това на който и да е-най-малкото на Хес.
А и ако беше вярно...ако Лордът на смъртта можеше да приготви тази отвара, то имаше и още един човек, за когото Хестия не подозираше..., който също бе посветен в тайната. И Кери имаше късмет тук-този човек сега играеше по нейните правила. Тя забеляза изненадата на Хестия. Момичето явно вече бе убедено в практическата целенасоченост на директорката:
-Извинявай задето те разпитах толкова настървено.-засмя се тя тихо.-Не исках да прозвучи чак така.
Директорката знаеше че е време да си върви. По-добре бе да си тръгне сега, отколкото да провокира още въпроси в и без друго отнесеното в собствени проблеми момиче.
Така и не бяха изяснили нейния въпрос. Но едва ли щяха да могат-какво можеше да направи един разговор за да разреши толкова неразрешима ситуация като нейната.
Времето щеше да покаже как щяха да се развият нещата. Сега не можеше да се направи нищо по въпроса реално.
Кери стана с усмивка за сбогуване и тъкмо щеше да си тръгне, когато...

...Вивиана се зададе с бърза крачка откъм академията.Натъкна се там на Кери и Хес,но дали бе изненада за нея...не.Тя запристъпи към двете,които сега я забелязаха.Виа изглеждаше угрижена,притесняваше се за Хестия:
-Здравейте!-поздрави тя умислено,след което прегърна Хес.Приятелкаъа й изглеждаше някак задълбочена в мислите си,а Каролина както напоследък изглежадше все по-угрижена.
-Хес....-каза Виа-предполагам си казала вече на директорката за...твоята малка метаморфоза-и тя загледа към двете момичета,а самата Виа изглежадше видно ядосана и разгорещена...-но вярвам сега сме изправени прд друг,по-голям проблем...-каза моичето и с много сериозен тон...

-Най-накрай казах... - Хестия сведе глава. - Напоследък на никой не му е лесно, просто такива като мен го понасят по-тежко. - промълви тихо Хестия. неискаше да си помисля за белезите, но имеше нещо което трябваше да обсъди и с Виви и с Кери. - Кери, Виви, имам въпрос. - двете я погледнаха, беха уплашени какво ли ще чуят.
-Кажи - пророни тихо Вив.
-Хайде, знаеш че трябва да знаем всичко - Каза Кери.
-Добре- подхвана Хестия. - Когато се случи онова, при гробището се появи Soon, сега този белег, не съм глупава, зная че последния белег е белега на ледената част от амаранда, лед и огън на двете ми ръце. Нзная още какво точно е Soon, но дали при следващата по-голяма битка няма... - Хестия забеляза угрижените погледи на Кери и Виви. - Дали няма да, та амаранда е от пет части, виждам вече две от тях... Ако се случи и... Чела съм в книгите, така се е събирал амаранда преди, част по част, оставящ незаличими белези по пазителя. По-точно по онзи, който трябва да го открие, белезите са части от местоположенията и само плътта, по която са разположени, само тя може да събере амаранда.... Таса пишеше в книгите за предходните. Какво мисилте че ще се случи сега, това все пак асяга и моето съществуване - Ти неса го засягаше, а и най-вече нейното. Беше нормално да Зададе този въпрос...

Вивиана чу въпроса на Хес и погледна с тъжен поглед Кери.Директорката знаеше за предсказанието й,но на Виа не й даваше сърце,н е искаше да приеме че е била права за онова,което е видяла в бъдното.Керо понечи да заговори но Виа я спря,искаше тя да каже това,което бе истината:
-Хес...ти,ти си пазителката...този надпис,означава нещо,означава,че скоро-думите заглъхваха в гърлото на Виа.Тя погледна към видно уплашената Хестия,а после и към Каролина,която сякаш искаше да ена друго място.
-Какво Виа ,кажи ми какво-Хестия не можеше да чака повече.
Но Виа осъзна,че не можеше да каже онези думи.Тя поглена умолително към Кери,за ад й помогне,ащото Вивиана не арзбираше...как може съдбата да е толкова жестока...

Но преди някой да продължи откъм пътечката се чу нов шум.Трите се обърнаха на там и видяха нова човешка фигура да се задава от там.За части от секунда си помислиха,че това е Шай,но след това се успокоиха.Това всъщност беше Джен.Вивиан неможеше да повярва на очите си.В главата й изникнаха множество въпроси.Какво правеше Джен тука?Защо върввеше така бавно?Беше угрижена за приятелката си.
На свой ред Джен искаше да се поразходи малко.Често идваха с Антонио И
Каролина тук.Тя гледаше напред,сякаш никоя от приятелките си не виждаше.
-Здравейте!-поздрави тихо тя.В тона и се четеше уплаха и беззащитност.Явно приятелките и разбраха това,защото някоя от тях каза.......

Хестия се вбеси. Искаше да сподели нещо, на Кери и Виви, имаше нужда да поговри с тях, а сега какво?! Още някой.... Беше й писнало да премълчава всичко, затова докосна ръката на Кери. Само тя виждаше онова....
"Хестия в стая заедно със старец.
-Ти, момиче ще научиш всичките отвари, сега ще те просветя в това... Отварата на сляпата смърт....
Стоята беше празна, тъмна, бледа...
Кери, това е онзи от който сме се учили и аз и Лорда на смърта за отварата , която те интересува, незная дали е жив....

****************
Хестия без да иска позволи на Кери да види още нещо... Това не бе спомен, беше бъдещето.
Хестия стоеше на пода на стаята, в ъгъла, пред нея стояха мъртви Кери и някакъв мъж, неподвижни, не е сиг дали са били мъртви. Хестия виждаше друга жена, и мъж който се смееха злобно, единият беше с гърлен, дрезгав глас, Хестия го познаваше. Тя цялата трепереше.
-Лорда на смърта е най-великия и ти ще му се подчиниш!"
Хестия стисна очи, затвори съзнанието си, нетрябваше Кери да вижда дори и тази част... Беше я страх как ще реагира.
-Аз трябва да тръгвам - каза тя нервно. - Може би пак ще си говорим Кери, но сега май не е момента. - Джен и Вив осетиха че се е случило нещо.
Хестия тръгна да си отива.....

...но ръката на Кери я спря. Хестия с почуда установи, че Кери се усмихва. В погледа й се криеха думите: "всичко това е част от големия план". Сякаш директорката знаеше много добре какво щеше да се случи и имаше нещо впредвид. В друга ситуация тя не би подсказала това на Хес, но усети, че поне в този момент момичето имаше нужда от известна доза успокоение. На нея поне със сигурност Кери можеше да има доверие. Може би тя единствена нямаше опция да се окаже предател. (Не че не вярваше на останалите, но след разговора с Нико в кабинета си, вече не бе убедена в нищо).
Каролина не разбра съвсем първата част от видяното. Не успя да проумее защо Хестия й показваше тази картина, но това я накара да си мисли, че не е била достатъчно убедителна в отрицанието си за нуждата от отварата. Но гласът...незнайно защо се стори на Каролина познат...не лицето; не дори очите-само гласът. Тя бе убедена, че е слушала този глас дълго време...оставаше само да си спомни къде...
След като пусна ръката на Хес, директорката се обърна към Джен. Не каза нищо-просто се вгледа, сякаш можеше да види мислите й ясно изписани на лист хартия. Още едно послание?

Вивиана седеш спокойно настрани,доакот се разиграваше сцената,незнаеше как да реагира...сякаш не искаше дори да отвори уста,просто всикчо това за нея бе пределно ясно...какво щеше да се случи,как щяха да се развият събитията:
-Хес...-каза тя към готовата да си тръгне Хестия и я погледна с много странен поглед.Но не може да каже нищо повече,сякаш думите се бяха изпарили в гърлото й.Но събра малко кураж:
-Мисля,че е крайно време да смъкнем картите...-каза тя почти нечуто-за ад бъдем силни,не трябва да има тайни.
Маладото момиче се ибърна към Кери:
-Ако наистина предстои онова,което видях,то не трябва да губим време...има начин да променим всичко,но...-Виа погледна Кери и сякаш с поглед каза "Ако позволим тя да умре,всико ше бъде изгубено".Виз изглежадеше бледа,но думите,които искаше да изрече просто бяха прекалено трудни за изричане...

-Така... Като гледам своите, май имам един малък, незначителен коз, и всичко останало нули.... - Хестия беше доста съркастична, но това в него момент й прилягаше много добре. Тя отметна косите си назад. - Какво толкова... Дай да ги сваля.... Така.... амаранда ме "пази" и аз него.... това е козът ми.... други тайни, за ИЗРИЧАНЕ нямам. - Хестия се усмихна горчиво и си помисли "де, да нямаше нищо, друго, нищо което да ме плаши, ала да немога да кажа дори и на Виви, Джен и Кери" - Е кой ще сваля картите, след мене? Нека видим кой печели? - Заедно с нощта така и косите на Хестия започнаха да почерняват, а кожата й - да става така бяла. Хестия неусещаше, алабеше факт, магията губеше своето действие...

Вивиана се засмя престорено:
-Искаш да сваляме картите,а ти дама не го правиш напълно-каза Виа саркастично-ЗАщо ми се струва,че това "състезание",няам да доведе до нищо друго освен разочатование и болка,не разкрити истини-Виа погледна към Хес...
-Прости ми Хес-каза Виа глухо-но незнам дали снме готови да чуем тайните една на друга,а ако е точно обратното...ни трябва повече от просто съревнование,за да го направим...-Вивиана говореше с отчаяна горчивина в гласа,хвана глава с ръцете си и седна с отчаян поглед на земата до пейката срещу Джен и Кери...

Каролина погледна Вивиана учудена...след това погледна и Хес-още
по-учудена. Тя също имаше своите тайни, но тези две момичета явно
криеха нещо доста по-страшно от нея. Какво можеше да направи, освен да
даде личен пример с думите си:
-Елате тук, да седнем.
Поведе ги обратно към пейката и застана срещу тях:
-Разбирам, че и двете имате странната фикс-идея да ме защитите от нещастие.-Кери се усмихна, а те я погледнаха учудени.
Как можеше да се усмихва и да си говори най-спокойно за това. Сънищата
на Вивиана, случващото се с Хестия...не значеха ли нищо за нея? Може би
не вярваше, че са истински. Двете момичета бяха на път да я разберат
много погрешно. Каролина осъзна това и сметна, че за момента ще бъде
най-добре да изтрие усмивката си, поне докато им обясни:
-Аз съм директорката на това училище.-започна тя.
"-Да...съкрушаващо разкритие направих..."-присмя си се мислено, но продължи:
-И не ми идва на ум причина, поради която моите ученици да решат, че
трябва те да защитават мен.-строгият й поглед накара двете да се
концентрират и да спрат да я укоряват в мислите си.-Истинската причина, заради която потърсих съвета ти, Хес, е че ми е нужна помощ.-Кери въздъхна и продължи малко отнесена.-Помощ да разваля проклятие, чиято сила ще се загуби само от смъртта. Мой много скъп човек е под влиянието на това проклятие и...с цената на всичко аз трябва да му помогна.-заяви тя уверено.-Двете момичета я погледнаха едновременно заинтересовано, но и с учудване за причината, накарала я да сподели това с тях сега.
Каролина почти се засмя на лицата им и добави:
-Знам че е трудно да се проследят мисли като моите. Все пак те летят в толкова много посоки, че понякога на мен самата ми се вижда сложно.-усмихна се.-Исках да ви кажа с това, че е възможно да отсъствам за известно време, а дори и да остана тук, да нямам свободата да ви обърна внимание. За това ви моля, ако има нещо, да не пропуснете да ми го споделите сега.-Кери все пак нямаше намерението да насилва ученичките да й казват нещо, което не искаха.-Все пак опита показва, че когато не зная нещо, ситуациите оставят доста неприятни последствия.-завърши тя и ги погледна с интерес.
Не вярваше да е променила кой знае колко намеренията и желанието им да споделят, но по някакъв начин все пак беше разкрила част от същността си на човешко същество и се надяваше това да ги накара поне малко да се отпуснат в нейно присъствие.

НЕ ПОПРАВЯЙ,АЗ ЩЕ ПИША СЯ.

Вивиана погледна спокойно към Кери,да ситуацията не бе никак лесна,но може би наистина сега бе настъпил момента,в който да няма опвече тайни,колкото и страшно да бъде разкриването им:
-Аз...-заговори тихо Виа-никога не съм исакла да мамя никого,но аз самта разбрах нещо скоро и...-Вивиана свали зеления шал от врата си.Там където имаше преди синини сега имаше огромни лилави белези,които покриваха цялата нежна шия.Вивиана заговори още по-тихо-те не ми позволяват да остана,казват че е станала голяма грешка и аз трябва да платя цената...искат да отида при тях-недомлъвките ,с които Виа говореше бяах нейният начин да се справи в това,което трябваше да каже...
-Не ми се сърдете и не ме корете-каза Вивиана с много болка-но аз трябва ад умра и колкото по-скоро се лсуи,толкова по мало ще бъдат наранените...-момичетата гледах Виа с удивление,а тя ненадейно се изправи и побягна бе з да обръща внимание на виковете...