Розовата градина

Джен въобще не обърна внимание.Сама забеляза,че бе излишна и затова реши да тръгне.Обърна се и остави всички зад гърба си.Кери и Хес си говереха и въобще не забелязваха,че е там.Сякаш беше призрак.Това много я разтрои.Тя тръгна и пое към стаята си.Неискаше с никкой да говори.Зави зад един ъгъл и седна на една пейка.Потъна в мислиет си.
Какво им ставаше на всички?Защо я пренебрегваха?Тя знаееше,че става нещо,но неискаше да говори с никога.Нямаше да издържи още лъжи.Тихо сълзите и потекоха.Нямаше никакви сили да ги спре.Затова искара ножчето си и се поразя .Бавно започваше да губи кръв.Неискаше да спира,продължаваше да се поразвя.Изведнъж изпадна в безсъзнание.Тогава......

Хестия усети загобата на присъствието на ума на ДЖЕН. Отиде, вдигна я, и с магия я занесе отново при Кери и Виви при градината. Хестия започна да лесува порязванията, дали бяха съзнателни. Замисли се за своите тайни, да НЕНАРУШИМАТА ТАЙНА скрепета от старият и учител, познат само на Кери и Лорда на смърта.... Дали това щеше да изиграе важна роля, замисли се и за всичко останало, което таеше в себе си. Дали някой ден щеше да изрече тези думи, да покаже на някого онези, многото картини,идващи незнайно от къде в ума й. Хестия се сепна, когато КЕРИ или ВИВИ заговори....