Фиона

Поляните вече бяха съвсем тъмни, светлина струеше само от прозорците на замъка горе. Тръгнаха без да говорят. Петигрю още проскимтяваше или подсмърчаше от време на време.
-Само още една погрешна стъпка, Питър, и… -заплашително предупреди Лупин, а пръчката му още бе насочена към гърдите на Петигрю.
Те вървяха бавно по хълма и светлините на замъка ставаха все по-големи и по-големи. Снейп се носеше причудливо пред Сириус и брадичката му се удряше в гърдите. И точно в този момент… един облак се измести. Внезапно по земята се появиха неясни сенки. Цялата група бе окъпана в лунна светлина.
Снейп се блъсна в Лупин, Петигрю и Рон, които бяха спрели на място.
Сириус замръзна и разпери ръце настрани, за да накара Хари и Хърмаяни да спрат.
Фиона се приближаваше към хълма. Имаше проста мисия-трябваше да спаси Питър и да избягат от останалите. Фиона затича нагоре по хълма. Беше уверена, че може да изпълни мисията си.

Тя седеше там само с пръчка в ръка и наблюдаваше голямата група от придружители на Питър.Незнаеше какво точно ще направи,но знеше че й е поставена мисия и не я ли изпълни ще погуби на само себе си.ПОгледна кънм посмърчащия Петигрю:
-Е Сириус,тук ще трябва да се изправим един срещу друг-каза Фиона хладнокръвно.
-Ти сама избра това Фиона-отвърна Сириус,който бе излязъл начело на групичката.
Фиона забеляза презрителните погледи на Рон,Хърмаяни и Хари,а Снейп я наблюдавашес очакване.
-Няма ад ме спрете-каза Фиона-това не е начинът.Всички срещу един,много достойно не мислите ли-продължи тя.
-Той сам избра пътя си-изрева силно Лупин.
Но Фиона бе постигнала целта си,бе успяла да заблуди противника.Да иамше самп пръчкаат си,но нима тя не беше една от най-силните...-МОРСМОРДЕ-зивика Фиона като в небето над тях се появи заслепяващ очите им знака на Черния Лорд,всички обърнаха поглед нагоре,доакто тя извади изпод манитята си едно малко паче перо,което сега започваше да свети свепо силно в синьо-лееткод.Всичко стана за борени секунди.Тя измагьоса една тънка нишка завързна за края на перото и го насочи заедно с пръчклата си към Питър,който едва докоснал се до него се изпари във въздуха заедно с Фиона
...

Те летяха с шеметна скорост, държейки се здраво за перото. Едва сега Фиона усети, че не беше толкова добра идеята за перо-летекод.
Питър скимтеше страхливо. Все още не беше свикнал с човешката си форма. Като че ли му се искаше...
-Не!-изкрещя Фиона, но беше късно.
Петигрю се беше трансформирал в плъх. Изпусна перото и полетя цвъркайки надолу. Фиона се ядоса и също пусна перото. Полетя във въздуха, за разлика от Питър, под свой контрол.
Фиона търсеше с поглед кафявия плъх, но той беше толкова дребен! Явно вече беше паднал на земята. Но къде? Фиона можеше да избере къде да го потърси: в близката гора, в езерото под себе си, или в скалистата местност, която беше подминала летейки. Нямаше време. Петигрю можеше да умре, а тя не трябваше да го позволи.
Фиона се насочи към...

...близката гора,бе почти сигурна,че тоя гнусен плъх се е опитал да се скрие там.Тя беше бясна,вдигна пръчката си:
-МОБИЛИАРБУС!-изкрещя тя и повече от половината дървета в горичката оставиха пространството пре нея празно-Подушвам отвратителната миризма на страх Опаш-тя чу леко цвърчене и се засмя зловещо,знаеше,че рано или късно ще се издаде.Фиона бе забелязала малкат опашка:
-МОбиликорпус-извика тя и малкия омършавял плъх се вдигна във въздуха.Фиона го приближи и докато все още го държеше във въздуха се отправи към близкото езеро където го потопи.След броени секунди Петигрю се трансформира и тя чу хленчещия му глас:
-Нееее.не ме убива,ако ме убиеше Черния Лорд няма да е доволен-каза той още плюещ вода.
Фиона се засмя злорадо:
-Ако си мислиш,че Волдемор ще те гали с перо,знай,че перото ще бъде напоено в отрова-каза тя като замахна с пръчка и той падна на земята с трясък.-Сега гнусен червей такъв първо ще си поиграем малко на "Кой е лошият плъх".Не си мисля.че аз ще те пожаля Опаш-но тъкмо когато тя пак замхна за да изкрещи този път Круцио,но Питър бе хванал пръчката си и след едно звучно пук изчезна в мрака.Фиона се вцепени:
-НЕЕЕ-започна да крещи тя-Прокелт да си Опаш...когато те пипна ще се молиш да те бях отвела при него...

Фиона тичаше след него вече час когато усети, че е загубила дирите му безнадеждно. Освен дирите му беше загубила и себе си в гората. Направи една бърза четирипосочна магия и тръгна на север. Вървеше докато не чу шум идващ откъм близките храсти:
-Пипнах те!-измърмори тя и хукна към храста.
Гледката зад него я порази. Огромен върколак се беше привел над сърна и я разкъсваше. Фиона сложи ръка на устата си в опит да не върне поръчката. Тогава вниманието й се спря върху малко кафяво същество, което се криеше в сянката на върколака. Фиона без да мисли насочи пръчката си към него. Върколакът, забелязал я най-накрая, нададе вой и с тежки стъпки стигна до нея. Фиона пребледня и направи най-голямата глупост-изпусна пръчката си. Усетила беззащитността си, тя хукна да бяга.
Върколакът не тръгна да я гони, а започна да дояжда вечерята си.
Фиона се спотаи в сянката на гората, наблюдавайки сцената. Трябваше да вземе пръчката си. Трябваше да вземе Петигрю. Но как?

Тя цялата трепереше...трябваше да се успокои да си възвърна самообладанието,Не й се исакше толкова години наред тренировки и уроци да са били напразни.Фиона дишаше тежко,знаеше,въпреки че не искаше да го признае,че върне ли се без Петигрю това ще бъде каря на нейното пътуване.Опита се да се съсредоточи,помисли си за Лили и Джеймс,за Сириус и Лупин,ниам трябваше да се стига до там...тя трябваше да се изправи пред онези,които така обичаше времето и трябваше да спаси мерзавеца,който провали толкова животи.Ами Снейп,защо той не й помагаше,нима искаше прикритието му да бъде разкрито,Но сега не беше време за разсъждения,тя беше сама и трябваше да се справи.ПОе дълбоко въздух и под шумовете на дъвчещия прясно месо върколак тя извика:
-Акцио-пръчка -като вдигна ръката си .След секунди пръчката й бе в ръцете й,върколакът,вече свършил вечерята си,се устреми към нея:
-Сектумсемпра-извика тя и върколакъ падна на крачака от нея,а кръвта му се стече на ловкичка под тялото му.Петигрю изцвърча ,но Фиона не загуби време:-Петрификус тоталус-извика тя попосока на плъхт,но точно когато се надвеси да хване неподвижния плъх за опашката чу зад себе си шумолене.Обърна се моментално и видя...

сянката на голямо черно куче. Блек и Лупин я бяха проследили до тук. Лупин бе загубил човешката си форма точно когато бе намерил Петигрю. Сириус, като видя какво се е случило с Ремус се трансформира и застана с насочена към Фиона пръчка. Лудостта в очите му трептеше и накара Фиона да се изплаши за живота си. Лупин сигурно не би използвал непростимо проклятие, но един избягал затворник...нямаше причина да пропусне шанса.
-Дай ми Петигрю!-отсече Блек.-Ако не искаш да изпиташ резултата от годините в Азкабан върху себе си.
Фиона нямаше избор. Всичко се разви много бързо.
Ето че Петигрю беше стиснат в ръката на Сириус, а Фиона вървеше пред тях. Две пръчки бяха насочени към гърба й. Тя все още имаше мисия. Трябваше да избяга и трябваше да отведе Питър със себе си.

Реши да действа бавно,за да бъде сигурна резултатът.Добре,че поне бе успяла да прибере пръчката си в мантията,откъдето при възможност можеше да я изкара.Петигрю все още вцепенен в ръката на Лупин,който още изпитваше болка от дълбоките си рани:
-И какво ще ми направите сега-Фиона говореше с тих,но леден глас-ще ме убиете ли,та ако имахте дори малко здрав разум щяхте да го направите още преди малко,когато имахте възможност.
-Какво те кара да си мислиш,че сега на моге да те убия Фиона-каза Сириус с неприязън в гласа.
-Защото никога не си бил убиец-гласът на Фиона бе равен и ясен-както не ти стискаше да убиеш Петигрю още когато го залови.
-Млъкни Фиона-намеси се Лупин-Сириус не падай на нейното ниво.
-На моето ниво ли-каза Фиона с учудване в гласа-ти дори не знаеш вече какво е нивото ми Ремус...та дори не знаеш какво е твоето,горкия върколак,все още не можеш да се владееш-Фиона леко се обърна за да погледне къде точно се намира Опаш.
-Не си го и помисляй Фиона-каза Сириус като я ръгна с пръчката си.Но Фиона не си губеше времето,бе успяла да накакра яроста да се породи у тях.Тя извади пръчката си за секунди и извика:
-ХЕКТОС-и всички светлини около тях угаснаха.Т яизползвамомента блъсна някой и замахна за да се опита да изтръгне Петигрю от Лупин.Но доакто замахнваше усети пронизваща болка в корема...

Като отвори очи се намери завързана здраво за голямо дърво. Пред нея гореше огън. Вече почти беше сутрин. Сириус и лупин спяха до огъня, а Петигрю цвъркаше в клетка до главите им. Пръчката на Фиона се подаваше от ръкава на Сириус. Фиона знаеше, че тя е единственият й път за бягство, но опиташе ли се да я призове, Блек щеше да се събуди, а събудеше ли се той...единствения й път за бягство щеше да се превърне в меко и пухкаво: "кога ще ме пуснете".
Нямаше време. Скоро щяха да се събудят, а тя трябваше да е обмислила стратегията си до тогава. Дали беше по-добре да опита да се измъкне или пък да почака да се събудят и да я развържат?

Имаше доста голяма рана на корема,за която явно се бяха погрижили и тя бе благодарна,но не дотам,че да зареже целта си.Фина трябваше да действа сега,не се знаеше какво щеше да се случи ако изчакаше двамата да се събудят,но поне бе спокойна ,че Петигрю няма къде да избяга-клеткта в която бе затворен,бе прекалено малка,за да възвърне човешкия си облик в нея.Тя бе решила да призове пръчката си и да действа по-най бързия начин,знаеше че дори бе възможно да се стиген до непростими прлятия,но такава бе цената която трябваше да плати:
-Акцио-каза Фиона и пръчката й полетя към нея,тя успя да я хване с ръце призързано отзад на кръста й,и само е едно движение се бе освободиал от въжетата,но през това Сириус и Лупин се събудиха,но все още сънени,за разлика от Фиона не успяха да реагират бързо и тя успя да отнеме пръчките им.
-Сега...мили мои прители-каза Фиона с мила усмивка на уста,докато стоеше с насочени към тях пръчки-ще трябва да се разделим.
-Не сме твои приятели-каза Сириус-и никога няма да бъдем,не и с такава мръсна предателак като теб.
-Значи имаш плитка памет Сириус-каза Фиона с горчива усмивка-бързо си забравил младините...
Но преди да направят каквото и да било:
-АРЕСТО МОМЕНТУМ!-извика Фиона и двамата застопориха на място.Силното й проклятие за пореден път бе доказало огрмната й мощ,но не бе предвидила всико.Петигрю започна да цвърчи в клеткта,тя го вдигна и вхана клетката под ръка,но остави пръчките им на земята-нещо в нея не й позволи да им ги отнеме така.Но емоциите в нея явно пречеха на силите й в този момент и Лупин и Сириус бяха освободени от проклятието.а сега Фиона се бе изправила пред тях с Петигрю под ръка...

Фиона реши, че щом не може да ги премахне толкова лесно от пътя си ще бъде добре тя да се махне от техния. Магипортира се преди те да се усетят какво става. За съжаление и тя не беше усетила напълно какво става, тъй като мястото, на което попадна далеч не бе желаното. То предстваляваше нещо като пустиня..., но пясъкът бе черен. Фиона не се пита дълго за причината. Тя стана ясна секунди след това, когато огромен тъмно-син дракон "кихна" недалеч от нея. Беше въпрос на време драконът да я забележи. Какво можеше да направи? Опита се да се магипортира, но от уплаха не можеше да измисли подходяща дестинация. Отказа се от този вариант. Оставаха й два: да премери сили с дракона или да побегне към близкото село с надеждата чудовището да не я забележи навреме.

Искаше й се да покажа на дракона на какво еб способна.но знаеше че сега не му беше времето.Сега трябваше да мисли за успешното изпълнение на задачата си.ПОгледна към плъха в кутуята подмишката й,трябваше да бяга.Петигрю цвърчеше истерично.Тя вдигна пръчката си.Направи Хамелеонизираща магия,като искрено се надяваше да спее да задържи магията възможно най-дълго,предвид сегашното й емоционално объркване,Тръгна към къщите от близкото село,невидима за дракона,но не можеше да скрива следите си.За тях е надяваше на вятъра,който можеше да ги заличи.След около 200 крачки бе близо по портата на една къща,надяваше от там да може безопасно да се магипортира.Но заклинанието й почна да отслабва и точно когато се скри зад ъгъла на една къщурка чу размаха от криле и видя как дракона отлиташе в друга посока.ПОе дълбоко въздух и подпря глават сис ръце.Удари по клетката,това цвърене я изнервяше:
-Млъкни страхливецо...заради теб и малодуешието ти за малко да пропадне всичко.
Фиона си мислеше,че сега вече спокойно ще мое да се магипортира,но се залъгваше.

Хамелеонизиращата магия вече не действаше, а и Петигрю се подаваше заедно с клетката си от остатъчната магия.
Фиона усети лек трус. Секунди по-късно земята под краката й се разтресе. Тя падна и изпусна клетката.
Трябваше да потърси укритие. Нещо ставаше.
Съвсем забравила за Питър, тя бързо влезе в къщата. още няколко труса последваха.
След кратко затишие Фиона дочу мощен тътен, идващ сякаш от далеч. Застана на прозореца и погледна навън. Чак тогава забеляза клетката с цвъркащия Скабърс в нея.
Последва мощен трус и земята се разцепи на мястото на което до преди секунди беше Питър. Фиона преглътна тежко.
Отново изправена пред избор: да се втурне ли да го спасява или да забрави мисията и да бяга през глава към неизвестното...

...но не не можеше да избира,не и сега.Фиона знаеше,че ако сега избяга и още повече ако остави Скабърс там ще има огормни щети и не само за нея.Земята под краката й все още се тресеше.Тя бе сигурна,че е всичко друго ,но не и обикновена природна стихия.Излезе от къщата и се запъти към мястото,където клетката беше на сантиметри от отворилата се пропаст.Нямяше място за грешки,имаше право само на един опит.Тя забърза натам,но трудно се удържаше на краката си.Още един силен трус,тя падна на земята и пру падането раната на корема й се отвори и оттам пак очна да тече кръв-но това сег ане бе важно.Скабърс бе на саниитметри от ръката й,тя замахна,а Скабърс вътре подскачаше като луд.Фиона не успя да хване клеткта,тя започна да пада в отворилата се пропаст.За момент Фиона застина,но бързо скочи на крака и взе пръчката си,която бе на изпуснакла при падането.Тя отиде до ръба на проапста и изкрещя:-АКЦОИ КЛЕТКА-и успя,защото клетката след малко се оказа в ръцете й.Ттрусовете престанах,но все още се чуваше някакво странно бучене,Фиона бе в шок,дори не забелязваше алената си кръв по ръцете.Когато вдигна поглед от другат астрана на пропастта стоеше...

Луциус Малфой. Твърде нетипично за него да цапа ръцете си с такава работа. Явно наистина беше важно да бъде тук. Искаше да обере почестите на гърба на Фиона.
-Ето че се срещаме отново...-заяви Луциус хладно и с презрение добави...-Фиона.
Фиона стисна клетката в ръка. Мина й мисълта да се магипортира.
-Не се и опитвай.-каза й той.-Този град има защита срещу магипортиране.
Всичко беше ясно. Фиона вдигна пръчката си, готова да се бие. Малфой явно имаше друго намерение, тъй като не вдигна своята.
Изведнъж Фиона се оказа в пещера. Мокро и влажно каменно пространство я заобикаляше. Скабърс го нямаше. Как бе попаднала тук?
Тя се досети. Легилимантика...Висша...
Концентрира всичките си усилия за да пропъди илюзията.
Когато отвори очи отново беше на мястото на земетресението, но нито Луциус, нито Скабърс бяха там.
Не можеха да са избягали надалеч. Тя можеше да тръгне да ги търси сама или да попита жителите на селото видяли ли са ги.

Неволно се почувства в пълна безизходица.Как можа така да се остави на Малфлой.Не трябваше.Но сег ане беше време за Фиона да се обвинява.Затвори очи и се концентрира.Дори оттук можеше а подуши страха на Петигрю.Знаеше точно къде да отиде.Забърза се към другия край на селото,но трябваше да бърза,зщото веднъж преминал границите на селцето Малфлой щеше да изчезне.Тя затича,бе й мног странно да тича,тя магьосницата,която бе една от най-добрите на времето си.КОгато стигна до края на главанта улица видя чуднувата картина.Там бе Петигрю наколене,молещ се на Луциус.Фиона се засмя,знаеше че така ще получи преднина.Направи нова хамеоленизиращамагия.Заприближава се до малфлой.Сега Петигрю бе паданл в краката миу и се влачеше по земята:
-Какво си мислиш Опаш,че ако Фиона-той напправи физионимия на отвращенеи и неприязън-те заведе при Лорда той ще те пощади,не ставай глупав червей такъв.
Луциус не бе усетил Фиона.Тя застана срещу него и извиак:
-КРУЦИО!-и Луциус падна на земята гърчейки се и пищейки.
-НИма помисли,че ще те остава да обереш всики заслуги,не ме познаваш Малфлой-а Луциус извика още по-силно.Фиона погледна Опаш,той отново се бе превърнал в плъх,отново бе Скабърс.Но за жалост преди да успее да направи каквото и да чу надф себе си размах на криле и видя дракона.От крилете ми скочи някой и се призмеи на земята прд тях.Фиона бе като застопорена.Това беше...

Чарли Уизли. Драконът го остави и отлетя.
Фиона за миг си помисли, че е спасена, но след това си спомни, че вече беше на вражеска страна.
Докато Чарли вадеше пръчката си, Фиоа безпомощно наблюдаваше как Петигрю се отдалечава.
-Експелиармус!
Пръчката на Фиона се оказа на земята.
-Е, Фиона, да си поговорим за добрите стари времена...
-Нямам такова намерение!-изсъска му тя.
Взе си пръчката и застана готова да се бие с него.
Можеше да го довърши само с един удар с непростимо проклятие или пък да проведе дълъг дуел и да рискува да загуби дирите на Петигрю...

Тя погледна Чарли.В такива моменти съжаляваше,че бе на противниковата страна:
-Защо си тук?-попитя тя студено-нека позная мен ли искаш да убиеш или Петигрю.
Малфлой се разшава на земята,Фионанямаше друг избор:
-ИМПЕРИО!-каза тя с насочена пръчка към още зашеметения Луциус и отй стана от земята и тръгна да гони Скабърс.А Фиона отново се обърна към Чарли,който каза:
-Ако мога ще убия и теб и него-каза Чарли
Фиона се изсмя:-Ти...та ти през живота си не си убивал,какво те кара д амислиш,че сега ще можеш-каза тя с леден глас,но всъщност дълбоко в себе й се исакше да предпази Чарли,защото сама знаеше како е да убиеш.
Малфлой бе заловил Скаърс и сега го носеше за опашката.Фиона замахна с пръчка и Малфлой сложи плъха обратно в кутиата а своите ръце завърза и легна по лице на земята.
Чарли се засмя на глас:
-Все пак те бива за нещо полезно-каза той ядно.
-Махни се от пътя ми Чарли Уизли или кълна се в брадата на Мерлин,майката ти ще оплаква още един загубен син-каза Фиона с нетпрепващ глас.
-ЕКСПЕЛИАРМУС-викна отново Чарли,но този път Фиона реагира:-Протего-замахна тя с пръчката,а след това -ИМПЕДЕНТА-и Чарли излетя назад като се удари о земята.
Фиона хвърли за последен път поглед върху лежащия Малфлой,сетно погледна с болак чарли и с едно звучно ПУк се магипортира...

Беше точно на мястото си-пред залата, в която я чакаха.
Фиона нямаше търпение да се наслади на привилегиите след изпълнената мисия. Тъкмо протегна ръце да отвори вратите обаче, когато усети че в бързината бе забравила Скабърс при Луциус.
Плесна се по челото и в яда си се магипортира обратно.
Завари тъжна картинка. Малфой бе в безсъзнание, а в далечината се виждаше синият дракон, на чийто гръб сега имаше още някой.
Фиона трябваше да ги настигне. Имаше няколко варианта. Можеше да свести Луциус и да обединят усилия.
Можеше да вземе метла от града и да ги настигне така.
Можеше да възседне черния дракон, който кръжеше над тях.

Фиона не мойеше да повярва на глупостта си,как бе могла да забрави това за коеот бе рискувала живота си.Тя загледа черния дракон.Не искаше да свестява Луциус,можеше сама,а и не искаше да се обединява с такъв...След секунди дракона прелетя на метри от нея,а тя се хвана чевръсто за опашката му и се искачи до гърба,до мястото между огромните му крила.Пред себе си можеше да види синия дракон върху,който стоеше Чарли,държейки в ръка клетката със Скабърс вътре.Фиона все още се ядосваше на себе си,но сега трябваше да действа.Тя извади пръчката си и извика:-Вцепени се-към Чарли,но пролкятиетоп не го уцели.Фиона се наведе над главата на дракона и му нашепваше нещо,при което дракона ускрои полета си и се изравни с дракона на Чарли.
Чарли се провикна:
-Винаги съм знаел,че си разсеяна,но чак толкова ...не вярвах Фиона...Какво ще акже сега ТВОЯ черен лорд-чарли се изхили злорадо.
-Той не ми е госпоар,но с удоволствие му ще предам и Опаш и теб или по-добре още сега да те убия.
Чарли и Фиона бяха насочили пръчките един срещу друг и когато едновремнно извикаха проклятията си и двамата литнаха назад и западаха,като Чари още държеше клеткта.Фиона падаше ли пасдаше и знаеше,че това може да е краят й...

Тогава Чарли направи нещо неочаквано. Той пусна клетката и викна:
-Аресто Моментум!
Фиона и Чарли стояха на земята. Клетката с кафявия плъх в нея беше до тях. Магьосницата все още не можеше да повярва, че Чарли Уизли й е спасил живота:
-Защо го направи?-попита тя направо.
Неочаквано той отвърна:
-Защото те обичам! Винаги съм те обичал! Моля те остави мисията си и ела с мен!
Фиона гледаше като гръмната.
Щеше ли да изостави мисията си и да тръгне с Чарли или щеше да използва момента, да грабне Скабърс и да избяга?

Тя погледна в кеасивите му очи...да тя също го обичаше,но той не разбираше ,незнаеше какво ще загуби Фиона ако не изпълни поръчението си.Тя заговори тиха.Гласът й бе омекнал:.
-Чарли...аз не мога-гласът й леко трепереше-трябва да доставя Петигрю.
-Но защо...нима и ти си станала като тях...жадна да убиваш-каза Чарли с огорчение.
Фиона се усмихна с горчивина и прошепна:
-Може и да съм станаал като тях...,но ако не го направя той ще убие дъщеря ми-Фиона сама не разбра ка думите се бяха изплъзнали от устата й
.Чарли я гледаше и неможешед а обели дума-Да-продължи Фиона-нашата дъщеря.Тя не можешеповече да стои та,трябваше да си отиде,трябваше да го остави.
Чарли не се помръдваше,погледът му бе празен.Тя взе клеткта с мятащия се вътре Скабърс и се отдалечи от него.Но окло 10 метра от него тя се спря,погледан Чарли запоследен път,а очите й бяха пълни със сълзи.Тя се завъртя на място,точнок огато Чарли се затича към нея,и след едно звучно ПУК се бе магипортирала.Този път ба на точното място и Скабърс бе у нея,но и сега тя не знаеше какво щеше да стана.Нима Черния Лорд щеше да ги пощади,нима Фиона можеше да се върне към предишното си аз...

Фиона събра сили и отвори вратата. Залата изглеждаше празна, но тя знаеше, че всъщност не беше. Пристъпи вътре. Троноподопното кресло беше обърнато с гръб към входната врата. Фиона трябваше да се приближи много още, за да види кой седи в него. Магьосницата направи още няколко крачки напред, докато странен пресипнал глас не я спря:
-Къде е Питър?
-В ръцете ми, господарю.
Тогава с периферното си зрение Фиона видя нещо да проблясва. Метална клетка се спусна от тавана и със силен трясък се приземи на каменния под.
Фиона преглътна-това беше дъщеря й.
-Защо?!-изкрещя тя.
-Трябваше да се подсигуря, нали разбираш.-провлачи гласът.-Магьосница като теб не минава току така на нашата страна... Не и без подходящия...стимул.
Фиона метна клетката със Скабърс по креслото, в което седеше той.
-Ето ти плъха! Пусни я веднага.
-Няма да е толкова лесно.-отвърна й гласът.-Ако я пусна...какво ще ми гарантира, че няма да побегнеш към приятелчетата си разкаяна? Ти все пак знаеш къде се намира лорд Волдемор. Това е ценна информация.
Фиона беше изправена пред дилема. Можеше да потвърди подчинението си на Волдемор или да опита да избяга и да рискува своя живот и този на дъщеря си.

Фиона за ми г притихна,погледна дъщеря си,която беше затворена като животно в клетка,бе със запушена уста.Фиона занеше,че ако реши да избяга ще изгуби най-ценното за нея,не бе способна да рискиува живота,който сама бе създала.Тя възвърна самообладание и отонов се обърна към креслото,мразеше хората да не я гледат в очите.
-Пуснете я ...а аз ще остана тук-Фиона го каза с леден глас-ако я освободите,аз ти давам думата си,че ще мина окончателно на негова,на ваше страна.
Мъжът в креслото се изсмя:
-Не мога да освободя малката ти дъщеричка-каза той с провлачен,отвратителен глас-тя чу и видя прекалено много.
Фиона усетио как кръвта в жилите й замръзва.Как бе могла да оглупеее дотам,че да си мисли,че Волдемор и подцинените му ще проявят милост.За миг тя загуби всякаква логика,бе завладяан само от емоциите,при гледката на плачещото си дете.Реши да действа.Взе светкавични клеткаат със Скабърс от земята,отвори я и измъкна плахът от там,после го потупа с пръчката си и Петигрю отново се трансформира в човек.Той стоеше на коленете й и хленчеше.
-Ако ТВОЯТ господар толкова искаше Петигрю, трябваше сам да си го залови-каза Фиона с нетрепващ глас,като бе опряла пръчката си о Опаш-щом ви е токова нужен знчи сега трябва да избереш...да пуснеш дъщеря ми или да сбогуваш с живота си,защото единсвено ти ще си виновен когато Опаш...изчвърчи за последен път.
Мъжът стана от креслото и с бавни крачки се изправи.
Това беше...

Крауч младши
-Давай.-изсъска той.-Отърви се от малкия червей. И без друго не ни е нужен наистина. Това беше просто тест за теб и твоята лоялност.
Фиона пребледня. Барти Крауч тръгна към нея и вдигна пръчката си.
Трябваше да измисли нещо бързо или всичко щеше да приключи. Тест за нейната лоялност...Може би имаше начин да успее да го заблуди въпреки всичко. И може би...само може би след това щеше да успее да го изиграе. Но как?