Фиона

...на странно, непознато за нея място. Бе пред някаква поляна, между храсти и дървета виждаше всичко, което ставаше на нея. А не нея...не ставаше абсолютно нищо. За какво си беше мислела, че се бе оказала тук?
Нямаше много време да се пита, тъй като отговорът сам изникна пред очите й. Опаш притича през полянката.
Фиона ахна изумена от странното съвпадение. Възможно ли беше Питър да знае нещо за плана, за дъщеря й или пък за местонахождението на Волдемор?
Да го последва ли или пък да се магипортира отново? Решението предстоеше да бъде взето...

[b]Фиона знаеше ,че няма много време за обмисляне.Когато Опаш се появи предпогледа-Ах тоя кучи син-помисли си тя,като присви очи погнусена само от спомена за Петигрю.Реши да го последва,незнаеше какво друго й оставаше.Мина през поляната след него ,знаеше че би било подло да го напдне в гръб,не би се принизила на неговото ниво:
-Хей,плъх такъв-провикна се тя,след като вече се бе уверила,че наоколо нямоше никой друг.Опаш се обърна,както й очакваше и тя реагира мигновено:
-Вцепени се-и още преди Опаш да е успял да се трансфигурира ъя успя да го впецени.изненада се,не предполагаше,че ще бъде толкова лесно,но винаги бе знела колко бездарен и посредствен магьосник е Петигрю.
Фиона се приближи до него и видя ужасената физиономия,която се бе отпечатрала върху лицето му.Тя измагьоса въжета,с които чевръсто го овърза с пръчката си и после замахна да го освододби от вцепенението:
-Е...Питър...каква приятна среща-тя се усмихан ехидно-предполагам ти едва ли си излязал за среднощна разходка на чист въздух-тя замахна с пръчката си и въжетата се увиха още по-силно около него,а той издаде писък,по-приличен на цвъртене...

Фиона задава въпроса си пряко и Питър първоначално й обяснява, че няма представа за какво говори и не знае къде може да се намира дъщеря й.
След кратко измъчване и необходимата доза заплаха, Петигрю указва мястото.
Фиона не е убедена, че това не е капан. Има избор-да изпрати патронус на Чарли или Сириус или пък да тръгне сама и да посрещне неизвестното.