Мрачните руини - Нико, Хестия, Тристан, Елеонор

Нико реши да се поразходи из околноста.Неосетно стигна до Мрачните руини без да знае защо сякаш трябваше да дойде тук .Той усещаше че тук има много стара и могъща сила. Нико се разхождаше из руините като разбра че това някога е било Древен елфически град тук таме имаше части от надписи на Синдарин но някой от тях бяха толкова нечетливи , че Нико не успя да ги разчете.Изведнъж някаде зад него се счу шум и той се прикри зад едни колони...

Нико видя една фигура да се приближава към руините той се сниши още за да не го види . Създанието се приближаваше , а Нико се сниши още, тогава успя да види странника.Бе висока и снажна и около нея имаше светлина която малцина можеха да видят включително и Нико.Той се досещаше но не напълно сигурен той извика като направи магия гласа му да се чува от всички страни:
- Ai, man yassen ?- попита Нико на елфически
Фигурата се обърна и си свали качулката и под нея се разкри лицето на млада елфка
- Man le ? - попита тя Нико.- Откъде знаеш моят език, никой вече не го говори и знае.
- Казвам Нико Корели и съм от академия "ЕЙРЕН".- отвърна Нико
- А ти коя си ?
- Аз съм Галатея дъщеря на Елрос владетел на горските елфи. Името Корели ми звучи познато , така се казваха едни могъщи магове които ни помагаха и загинаха по време на " Войната на последния Съюз"
- Това са родителите ли . -отговори Нико
- Съжалявам , познавах ги добре. а сега ми кажи какво прави момче като теб тук на това , място
- Не съм момче .-отвърна обидено Нико
- Разхождах се и бях привлечен от силата тук , която е голяма
- Прав си- съгласи се Галатея.-Но тази сила ще изчезне скоро
- Как така - Недоумяваще Нико
-Защото Древното Зло се завърна и ще се опита да направи това което неуспя да направи тогава.
И за миг стана гробна тишина

Пук!
И двамата чуха някаква странна шумотевица, повя лек вятър и те се обърнаха към източнка му. Видяха свито на кълбо момиче. Това беше Хестия. Какво ли правеше тук? Тя не ги забеляза, стана, поидтупа си дрехите от прахта и тръгна да си отива, когато....

ПП. надявам се да не се сърдиш че писах, ама РП само от един човек, нещо....

Няма нищо колкото повече хора толкова по-добре.

Нико я видя и я спря
-Чакай каде отиваш .-извика той и я настигна виждайкия по отблиза видя че е ранена ,а дрехите и бяха раздрани .
- Какво ти се случило-попита Нико ,виждайки изплашеното и лице .
Той положи ръцете си върху раните и бледа светлина огря ръцете му и веднага след това и раните на Хестия и те веднага заздравяха.След минута две тя се свести и видя лицата на Нико и Галатея.
-Ти...-мромълви тя.- Ти си елф истински елф
-Да-спокоймо каза тя.
-Когато последно проверих бях елф
Те помогнаха на Хестия да стане и да се опомни от станалото с нея.
-Какво точно ти се е случило и защо си тук?-попита Нико
Хестия сена и започна да разказва какво и се е случило..

Като чуха историята и двамата се спогледаха многозначително и казаха в един глас:
-Върколаци.
-Върколаци ли?- промълви Хестия.
-Тава е невъзможно те се преобразяват само през 3 те дни на пълнолуние.
-Напълно възможное - каза Нико - с течение на времето те се научиха да контролират трансформацията си и да превръщат когато си искат не само на пълнолуние.Само елфите могат да те излекуват от върколизма.Галатея ще ни помгнеш ли.
- Да , разбира се ,но тя трябва да е с вързани очи
-Защо?- попита Нико
-Защото - отвърна тя - никой смъртен не трябва да вижда нащето кралство.
- Аз ще гарантирам за нея- отвъна Нико -Хестия обещай да не казваш на никого това което ще видиш обещай
-Обещавам - каза Хестия
Галатея ги поведе и те вървяха около час и пред тях се откри нещо изумително
-Добре дошли в Карас Галатон, сърцето на елфическия свят.
http://www.tolkienforums.com/Lothlorien_dg8.jpg
Другите елфи ги видяха , заведоха Хестия в лечбницата където започнаха да я лекуват.В същто време Нико се срещна с бащата на Галатея - Елессар и двамата започнаха да събеседват за приближащата война.
-Няма време злото набира мощ и скоро ще ни нападне родителите ти се жертваха да го спрат .
-Аз ще направя същото - отговори твърдо Нико
- Имаш същия пламък като в очите на баща си
Така продължиха цала нощ докато Хестия се оправи.

Хестия знаеше че ако някой елф види белезите й тук тя нямае да остане жива....
Бягаше. Дърпаше си, неискаше, предпочиташе да умре....

Нико и Елессар си говориха още дълго за предстаящите събития и за това какво ще стана после.
-Великите елфи заминаха отвъд мъглите на запад във Валинор и няма как да ни помогнат затова трябва да се борим сами да съберем старите съюзи за да победим . А сега да видим как е твоята ранена приятелка.Двамата тръгнаха към лечебницата където елфите лекуваха Хестия.Щом влязоха видяха как Хестия неискаше да и свалят дрехите за да лекува.Елессар каза на останалите да се отдръпнат.Той се приближи към нея и я хвана за ръцете и всички видяха знаците и се отръпнаха и зашушукаха на елфически
-Mae - каза Елессар-
-Стига толкова.Тя не е виновна за това което и се е случило.Кажи дете какво ти се е слочило и кой те беляза така - овърна той с мъдрия си глас

-Има ли значение, по важното е че други от вашата раса се опитаха да ме отвлекат за да спасят рода си, расата ви.
Всички я гледаха странно, бяха уплашени.
-Разкажи - настоя старият елф
-Дойдоха 4ма, две жени елфки и двама мъже елфи. Единият на вашата възрас а другия млад. Името ме беше Блууд, на младата елфка името бе Селена, само те се представиха.Аз, съжалявам, небиваше да позволявам на Галатея и Нико да ме доведат тук... - Сторият елф я хвана още по-силно, защото тя се опита да се измъкне.

Елессар я държеше по-силно за да не избяга и се опита да и обясни
-Тези които са те хванали не са какви да и елфи а тъмни елфи .Те са под властта на Мрака и то което са казали е наполовина вярно.Усетих още щом прекрачихте границите на владенията ми.Тези символи са за недоразвиеш способностите си и да ги унищожиш.Представили са се за светли елфи за да не вярваш на нито един елф до края на живота си.

-Те са неизлечими.... - Хестия вече започваше да разбира какви са. - Те са черна магия и означават още нещо... Амаранда едва ли ви интересува... - Елессар поотпусна малко хватката и тя му бе благорадна, защото иначе кръвта неможеше да достига до китките й.
-Получих ги на гробището край петия дом.... - Елессар я прекъсна, явно имаше какво да й каже.

Елессар я погледна и я прекъсна
-Това е вярно но такава сила ако попадне в лоши ръце ще стана много лошо за всички.Знаците които имаш са за възпиране на силата ти но ако успееш да я увладееш ще можеш да правиш чудеса .Тъмните без да искат са дали ключа към своето унищожение.
Хестия го погледна невярващо.
- Да бе - отвърна тя
-Ти имаш роля в събитията които ще се случат скоро.
-Кави събития неразбирам- отвърна тя объркано
-Dar - намеси се Нико който досе га стоеше на страни
-Неможем да искаме това от нея .
-Знаеш какво ще стане ако Мрака победи
-Да знам-отвърна Нико
-Изборът е на твоята приятелка - спокойно отвърна Кралят.

Хестия влезе и Видя тримата леко умислени .Тогава Елессар повдигна главата си и каза:
-Дете сигурно чакаш отговор на своя въпрос а, той е не . Ти притежава сила но не е елфическа . Може би Мрака иска нещо от теб но това дори за мен е неясно за да разбера по добре ни разкажи за себе си твоя род откаде произлиза и кой е неговият родоначалник.
Елессар стана прав сребърната му роба проблестя и той продължи:
-Също така трябва да разберем докъде се простира тя ,нашите както и тази на Нико са безгранични , от това ще се разбере каква магьоснижа ще бъдеш обикновена или такава родена за да се бие с Древното.
Сега пък Нико стана и стана леко сериозен
- Този разговор трябва да остане тук ако си тази за която те мислим те чака тежка съдба и преследване от Мрака.Но с наша помощ ще се научиш как да го разпознаваш дори ако е най-невинна форма.
Хестия ги слушаше и невярваше щом те свършиха тя започна да разкава коя е .

П.П. :Ще ме светнеш ли ако можеш да ми кажеш какво е това "амаранда" за да съм в час благодаря преварително

-Мама е от иРЛАНИЯ, а татко от Англия. Татко е от рода Джоунс... И двете фамилии са много древни и уважавани... Преди време роза Джоунс е бил почти загубен зарада Волдемор, цащото му са се упълчвали.... И двете фамилии нямат свидетелство за нечистокръвен човек в самите тах от половин век... Абсолютно чистоклъвни.... МАма и Тати в момента са в министерството и се упълчват със всички сили с/у Волземер... Нещо друго да ви и интересуваза фамилиите?

Елессар я погледна и каза
-По точно исках да разбера кои родоначалниците на тези родове за да разберем от къде е силато която притежаваш.Кажи ми дете като малка да си имала станни прояви на силата си да речем си създава цвете от нищото без помоща на на каквито и да е магии или нещо от тоя сорт което да е странно дори за могьосниците.Кой елемент според теб се чувстваш свързана кажи без да се срамуваш Огън , Вода , Дух , Земя или Въздух.Така можем да разберем в коя сфера си ти.Също можем да разберем колко е голяма силата ти.
Елессар я погледна с дълбоките си мъдри светли очи , Хес се поколеба за миг...

Беше й трудно да изрече на глас...
-Двете ми баби - Селена Джоунс и Лилия Сейнт. - Да, те двете... Много силни жени, една загуби разсъдака си, за да ме спаси преди месец.... А с кой елемент.... Ами, честно казано, незная. На лявата ми ръка и наскроро появилият се знак на ледената част от амаранда, а на дясната - лилавия пламък. А за странни сили, еми... Мегелите се опитваха да изтръгнат магията от мен, но от малка си виждам разни невидими за другите работи... КАто това кълбо - Хестия подаде на елессар странният подарък от баба си Селена. - А да правя неща без магия... Това е лесна работа, използвам насочената сила на ума.... Трудоемко е, и опасно, но зная че амаранда ще ме спаси, ако се наложи, той неможе да живее без мен все пак. - Елессар се беше замислил над най-ярките фигури в двете фамилии...

Елессар взе сферата погледна го и каза
-Всевиждащо кълбо, а колкото до теб за съжаление араманда е станала част от теб и не може да бъде премахнат без да пожерташ живота си.Колко до родът ти по линия на майка ти принадлежиш на Магьосницата на любовта и разума от Великите Петима. Но за разлика от Нико не си пряка потомко а само частична
-Какво означава това- недоумяваше Хес
- Че си надарена с голяма сила . и с дълъг живот 3 пъти повече от хората -отговори Елессар
-Ще те научим как да я контролираш и използваш-продължи той
Нико стоеше отстрани и накрая каза
-Тогава аз ще ти стана ментор и защитник , ето защо са те нападнали заради потеклото и положението ти в магическия свят.Но Това трябва да остане тайна защото ще си в опастност повече от обикновено.Ще те науча как да разпознаваш злото както и да се е преобразило.

ХЕстия се ядоса, въпреки че знаеше много за елфите имаше чувството че се навмира в някаква малка общонст на откъснаните от света и се опитват да я приобщят и нея.
-Писнало ми е да ме защитават! Ако някой се опита отново, следващият, който и да е той ще го убия собственоръчно! - Хестия искаше да се махне от това място, нешто не й харесваше, предчувстваше че тук не е безопастно, не и за нея.
-Колкото до амаранда, готова съм да жертвам живота си за да избавя останалите. - ТЯ беше решителна. - нЕ ми трябват още защитници, - Трябва дакажа на Кери за случващото се, помисли си Хестия, тъкмо тръгна да става, за да си тръгне и отиде направо прри Кери, ала Елесар я спря, само с едно движение той я повали на стола, тя неможоше да помръдне.
-Неискам да използвам сила, каза той, после продължи, вече с по-благ тон....

-Както виждаш сме по силни от теб .оцеляхме досега защото сме странели от света , но скоро той ще изчезне.Затова се намесваме за попречим на Мракът да победи -Тревожно каза елфът
Хес се опитваше да се освободи не без особен успех
-Защо го правите - извика тя
-О , извинявам се, но разбери дете Волдемор който мислиш за голямо зло всъщност е марионетка на конци в ръцете на Мрака без да знае за това.
Сега се намеси и Нико
-Щом не искаш защита добре , но бих искал да ти помогна да развиеш силата си ако искаш естествено не би ли искала да контролирош араманда .После може да кажем на Кери за това.
Хес го погледна изненадано а Нико и намигна лекичко.

АКо те мислеха Волдемор за върховно зло, тогава Лорда на свърта щеше да ги накара да замръзнат.
-Защита.... Мразя тази дума. - Хестия беше започнала дасе успокоява, ала имаше чувството, че всеки един момент Елессар ще й загие нож в сърцето....
-Колкото до развиване на умения, хехе малко много ще ми станат учителите - Зелените очи на хестия се впиха е Елессар. Той япогледна предизвикателно, но немижа да удържи тези зелени искрици да проникнат в ума му... Хестия не искаше да разглежда, просто да покаже, че и тя не е безпомощна.
-Амаранда - продължи тя. - Щом е едно цяло, значи ще ми се наложи да се сбогувам с този свят скоро. - Нико и Галатея я погледнаха учудуно. - Да, вашият старейшина сам го каза... НЯмам намерението, да го предавам на друг, и в момента ако умра с мене ще умре и половитата амаранд, ако изчакам месец, месей и малко ще повлека целия амаранд със себе си.... - Елессар я погледна заплашително, сякаш вече наистина щеше да я убие....

Елессар я погледна и седна в креслото и продължи
- Мило дете май ти не разбра че полусмъртна и единствения начит да умреш е да изживееш годините си или да паднеш в битка . Не само Волдемор е марионетка дадох го като пример всеки който жадува за власт и сила е в ръцете на Мрака включително и лорда на смъртта.
Хестия се стресна за него си мислеше в този момент и погледна подозрително елфа.Елессар я погледна и каза
-Да , мила Хестия мога да и чета мисли освен да виждам в бъдещето.Но разбери че Мракът не е като останалите злодеи коити си срещала от него него произлиза всикото зло на земята но стечение на времето и хората се научиха да правят злини на себе си и на околните но всички те са подвласни на Древното зло.

-Добре... - Хестия беше проумяла че тук явно нямаша да се измъкне преди да се разяснят някой неща. - Значи вие искате да опазите света. Значи амаранда трябва да се премахне, значи аз трябва да бъда отстранена, също какот друбното зло и т.н. - Хестия стана и заобикаля из стаята. - Значи вашите идеяли, вашите несломими надежди искат да премахнат всичко, което застрашава света? Права ли съм? - Елессар беше в капан. Кажеше ли да, щеше да потвърди че иска да убие Хестия, дори и не сега, дори и на по-късен етап, отречеше ли, щеше да лъже, какно ли си криеше в мислите на този възрастен елф? Нещо обачепрекъсна мислите както на Елессар така и на Хестия.Това беше...

На вратата се почука и вътре влезе един елф и подшушна нещо на краля
-Какво става - поинтерисува се Хестия
-Върколаци . Видели са ги по границите ни но не биха посмели да ги пресекат .Сигурно искат теб.
Хестия леко потръпнал
-Спокойно няма да им позволим да те наранят.Знам какво си мислиш но ние нараняваме невинните .Може да си белязана с амаранда , ние ще се жертваме да те спасим защото именно знацити могат до помогнат ако ги подчиниш.А и те немогат да те убият защото си полу-смъртна единствения начин е да те убият или да доживееш до старини .
Трябва да имаш вяря
-Вяря - каза тя
-Да , вяра защото тя е по-могъща от магията и оръжията.Ще ти помогнем да починиш амаранда като от една страна е лошо , а от друга коз срещу Древното. И ти така да спомогнеш за падението на злото.

-Какво трябва да направя? - Хестия попита спокойно. Знаеше ,че сигурно няма да послуша съветите на елфа, ала все пак й беше любопитно какво щесе иска от нея. Тя гледаше право в дълбоките очи на Елессар, не я беше страх да види душата му, беше я страх той да не види нейната, но това не бе фактор в момента.