Мрачните руини - Нико, Хестия, Тристан, Елеонор

Елессар я погледна
-Като за начало трябва да се научиш да използваш араманда ако не го използваш накрая тай ще използва теб. После трябва да увладееш силата която имаш за станеш могъща чародейка и да се бориш с мрака.

-Можем ли да направим нещо в момента? - Хести знаеше че трябва да чака, затова реши да си оползотвори времено. - Има ли нещо което да направя сега. - Тя усети чеждото присъствие в ума си, как я унася, как я приспива. След малко момичето затвори очите си. Заспа, това май беше по-скоро тежката дума умората. Събуди се след няколко часа, видя пред себе си същите фигури. Разтърка съсено очи и запита - Добро утро. До къде бяхме стигнали... - Елесар я гледаше весело, дори се радваше на още съненото момиче...

-Как спа дете- попита Елессар усмихнато
-Бе толкова изтощена че заспа на стола докато говореше.Починиси ще малко и започваме
-Какво да започваме - попита Хес
-Да де обучаваш ще те научим как да управляваш амаранда и да използваш силата която имаш
Хес бе все още отпаднала и остана в леглото целия ден и цялата нощ. На другият ден тя се чувстваще по добре

Тя вече беше готова да започне. Малко сън й се бе отразил добре. Излезе навън за да погледа слънцето и видя как две малки елфически деца играя, бяха доста по-малки от нея и тя много им се зарадва. Разбираше езка ил, ама неискаше да рарушава правилата и да проговаря на същия език. Започна да прочиства ума си, знаеше че това ще й е полезно. Затори очи и започна малко по малко д изпраза съзнаие, когато усети покрай себе си...

Нико и Елессар които си говореха на елфически за предстоящите събития.Те я хидяха и я поздрахиха
-Добро утро как си днес отпочина ли .
-Да , днес се чувствам по добре
-Готовали си да започнеш да се обучаваш .
-Чувствам се готова да започваме
-Добре , първо трябва да повишим психическите ти умения.-Каза Нико
Той седна и подкани Хес да го направи
-Днес ще медитираме - каза Нико
-Метитираме- каза въпроситвлни Хес
-Да, ще се научиш да контролираш съзнанието си фокусирай се върху нищото и прогонвай всяка мисъл която влезе в ума ти.И така цял ден

Хестия се подсмихна.
-В това съм много добра, вижте:
Хестия затвори оче, издигна се на около метър от земято, после издигна и близкана каручка на нейнатависочина.
Еллесар я погледна учудено
-Друго можеш ли? - попита Нико
Хестия се замиси
-Мога, мога и вас да ви вдигна тука, а за други неща ,по - конкретно трябва да ми давате задачи. Научих се да правя така, като амаранда искаше да ме обладае веднъж... Рагледах мислите му и се научих...

Нико я погледна и каза
-Добре да опитаме телепортация не магипортиране а телепортация без магии и пръчки само телепортация ще използваш силата си и нищо друго ясно-каза нико щракна с пръсти и в миг изчезна и след малко се върна като носеше китайско .
-Разбра ли хайде опитай сега но помни изчисти ума си и визъализирай мястото където икаш са отидеш.

Хестия се съсредоточи. Прочисти ума си, знаеше какво означава да използва ума си. Обаче елесар я спря.
-Недей да използваш амаранда, само своя ум!
-Но защо? Какъв е проблема, просто повечко сила?

Елессар я погледна и каза
- Първо трябва да се научи да използваш добдтвената си сила а после да изпозваш араманда
Хестия го погледна учудено.Но реши да опита затвори очи и се концентрира в началото нищо не се получаваше но с времето започна да се телепортира на малки растояния.

После реши да опита нещо по - голямо. "Хайде" - помисли си тя. Момичето се замисли и стана! Стана, ама наполовина! До кръста беше при езерото а, краката й бяха все още скръстени при Нико и Елессар. Хестия се засмя, беше интересно чувството да си на две места едновременно, после се замисли пак и този път успя!
-Мисля че това е готово.... - Хестия се усмихна ведро
-Може би да пробваме още нещо, и засега да си вървя...

След още няколко опита Нико реши че за днес стига тренировки и каза на Хестия
-Да се прибираме стига толкова за днес трябва са починеш и да събереш сили за утре
Хестия се поинтересува
-А какво точно ще правим утре - попита тя с жив интерес
-Ще видиш- отвърна Нико загадъчно
-А сега да се връщаме с помоща на телепортация
След като каза това Нико щракна с пръсти и се телепортира . Хестия направи същото но когато стигна се удари в стената на голямата зала.Нико я поглесна и каза
-Координацията ти я малко слаба но с времето ще се управи . каро малък вместо в дрореца се оозовах в кратера на близкия вулкан и направих една магмотерапия и после се чувствах много добре.
Хестия го погледна и се засмя
-Значи утре продължаваме искам да се науча колкото е по-бързо.

Хестия се усмихна. Искаше да си вземе душ и да си почине, умствено.... Медитация. Спокойствие. Зелен чай. Пълно спокойствие и разходка сред животните и природата.
Следващият ден....
Хестия пристъпи към посочената поляна. Тя седна и започна да прочиства съзнанието си час по-рано. После се транспортира 2-3 пъти. Беше й забавно. След малко се появиха Нико и Елесар. И двамата бяха сериозни. Момичето се усмихна и ги поздрави. Те я поздравиха и започнаха...

Нико се приближи и каза
-Днес ще тренираме сетивата ти случва се някой маг да загуби някое от сетивата си и затова той трябва да разчита на другите четири.
Нико се приближи до нея и и завърза очите подаде и една тояга и каза да се отбранява
-Това е нечесно- отвърна Хес нищо не виждам
- Точно това е целта трябва да се оповаваш на другите си сетива за да спечелиш
И те започнаха, Нико започна да я обикаля и да я удря лекичко а Хес размахваше пръчката наляво надясно без да знае какво прави
-Прочисти съзнанието си и се концентрирай върху това което чуваш.

-Разбирам какво имаш предвид но араманда ти пречи в теб има могъща доброта и злото не иска да я използваш.
а колкото до урока целта му бе да използваш сетивата си не ума си както направи преди малко и затова се умори по бързо - каза Елессар
-Разбрал си - изненада се Хес
-Но защо не каза нещо
-Трябваше сама да го разбереш ако бях ти казал нянаше да има ефект , нали а колкото до заминаването утре можете да си тръгнете.Научи усновното само не го забравяй ще ти е нужно в предстоящата битка

-Нали Нико ще може да си ме обучава, дори и в Ейрен? Мисля че все пак ще трябва да кажа на Каролина. - Хестия се огледа наоколо. Зачака отговор....

Елессар я погледна и каза
-Разбира се ,че може да те обучава така или иначе все някога ще трябва да стане но само не и казвай къде се намираме .Нико ще те обучи за войн на светлината и ще можеп да използваш силата която притежаваш срещу Мрака.Нико ги погледна и се съгла си с Елессар.
Ще те науча как да използваш сетивата си дори без магия така ше удвоиш потенциала си-каза Нико

На следващия ден Нико и Хестия се сбогуваха с Елессар и Галатея.Преди да тръгнат Кралят им даде подаръци на Хес той даде колие
http://www.newline-shop.com/nlc/lotrnbpendaw.jpg
-Носи го винаги за да те пази от злото и другите елфи да знаят че си приятел.
Също така той и даде и лък с колчан стрели
- Тетивата на този лък е сплетена откосите на сто елфа. Нека винаги попадаправо в целта.После се обърна към Нико и му подаде жезъл който бе около 1.80 дълъг.
http://hoopmanshikinggearsupplies.com/library/WalkingStaffLOTRWhiteGandalfStaff.jpg
-Жезълът е направен от ателас също така ти даваме и този кинжал да наранява враговете ти
http://www.battleorders.co.uk/acatalog/UC1371WGNB.JPG
Двамата взеха даровете и благодариха за тях и за гостоприемството което им оказали елфите.
-Ще ви ескортираме да пределите на академията за по безопасно заради навъртащите се наоколо върколаци.
-Navaer- каза Елессар и им помаха за сбогом
-Navaer - отвърна Нико
И двамата с Хес и отряда потеглиха към академията.Пътуваха около 20 минути когато изведнъж отряда спря.
-Какво има - пота Хес
В първия момент Нико не и отговори а после шепмешком и каза
-Върколаци надушили са ни и сега са около нас
-Върколаци - повтори Хес тихо
-Какво ще правим сега- попита тя
-Ще се бием- отвърна водача на отряда
-Тъкмо ще пробвам новият си жезък - каза Нико
Точно в този момент върколаците нападнаха елфите ги опсипаха със стрели но на всеки вълк идваха двама.Нико и Хестия започнаха да ги опсипват с магии и заклинания
-Агуаменти - каза Хес и струя вода обля вълците
-Инкита Инфламаре - на свой ред каза Нико и огнени кълба се понесоха към тях.
-Фера Верто- извика Хес и превърна няколко от тях в бокали но вместо да се уплашат те нападнаха още по ожесточено.Всички се биха около час и започнаха да се уморяват а вълците не спираха.Бяха притиснати ким едни скали и вече се виждаха разкъсани.Нико излезе напред
-Достатъчно - изкрещя той - Махайте се
Върколаците се стъписаха но само за миг и продължиха да настъпват.Тогава Нико каза нещо и зад него проблесна огън и светлина и придоби призрачна форма вълците видяха това и се разбягаха.
- Какво е това - попита Хес
-Това е моят пазител Древен дух на огъня- каза Нико

Не много далеч от тях,на една полянка вървеше Ел.Тя бе чувала и чела отдавана за града на елфите и бе решена да го открие,въпреки,че тази мрачна гора не й се нравеше особенно много.
Изведнъж от храстите изкочиха няколко върколаци,като доста от тях бяха уплашени от нещо,но щом видяха самотното момиче приеха свиреп вид и се готвеха да я нападнад.
-Предупреждавам ви да не се закачате с мен.-каза тя на висок глас,но глутницата не и обърна внимание и няколко вълка се устремиха към нея.
-Пърп Файър-извика тя и козината им отнове се запали.Те искимтяха,но другите не се отказваха от атаката.
След още няколко магии Ел вече започваше да си мисли,че няма да успее да се измъкне от тук,когато един от върколаците успя да й избие пръчката."Ами сега отчая се тя.Май ще си умра тук...".Тя се сети за майка си и баща си и..."Да."-хрумна й идея.Ел се завъртя и бързо изрече няколко думи на древният език.От ръцете й се изстреля силен въздух,който изхвърли върколаците няколко метра назад.За жалост магията беше твърде силна за нея и тя се изтощи бързо.Много рядко й се налагаше да прибягва до нея.От близките храсти изкочи момче с дълга руса коса и сини очи.С няколко магически думи той изгони натрапниците и се приближи до момичето,което едвам се крепеше на крака.
-Не са ли ти казвали,че е глупаво да правиш магия на древния език,ако не си подготвена достатъчно за нея.-Той се усмихна и й подаде пръчката.-Аз съм Леголас.Последвай ме.
Ел се изправи и последва спасителят си.

Тристан от много време бе приятел с елфите и знаеше пряк път от Академията,които водеше направо в Лотлориен.Той седеше при Елессар и беше участвал в битката с върколаците.Изведлъж,той чу странен звук зад себе си и се обърна със скоростта на змия.Нямаше нищо старшно.Това бе Леголас,но след него имаше напознато момиче,което не изглеждаше много добре.Той се стрелна към приятеля си и след каратък разговор на елфически се обърна към момичето.
-Здравей,както виждам си от Акаденията "Ейрен" и си и от моя дом-засмя се той,когото обърна внимание на униформата й.-Как се казваш?
-Елеонор Исиндарс Дарагон-издекламира тя и вече не издържа и припадна.

На Ел май й трябваше много време,докато се свеати.Тя скочи и се огледа.Беше в накаква къща,завивките,в който беше тя бяха монго леки.От вратата се показа високо,карсиво момче,което влезе вътре в стаята.
-Как си?-попита я той.
-По-добре,благодаря.А кой си ти?
-Казвам се Тристан и от скоро съм в Академията.
-А,аз как попаднах тук?-попита тя объркано.
-Леголас те намери и доведе тук,заради това че си използвала магия на древния език.Когато видях ушите ти те помислих за елф и не съм сбъркал.Помниш ли,че те питах как се казваш и ти успя да кажеш цялото си име,преди да припаднеш?
-Да,помня.
-Звучеше ми доста познато и се разрових малко в местната библиотека,след като аз и няколко приятели те доведохме тук и ти дадохме малко билки.Предполагам знаеш,че баща ти е легенда тук,нали?
-Какво?Баща ми легенда?!Сигурно си сбъркал книгата.Той е най-обикновен елф,да знам,че е служил в армията и е бил приятел на принца,но не ми е казвал че е герой.
Тристан я погледна доста очудено.Възможно ли беше баща й да не й е казал истинската история за живота си?

Момичето просто стоеше и го гледашe.
-Добре виж не мисля,че аз трябва да съм този,които трябва да ти разкаже историята му.-Той я изгледа странно,но Ел не реагираше.
-Виж,искам да знам.Щом той не ми е казал историята си,сигурно не е искал да я знам,да ме предпази от нещо.
-Както искаш,но мисля,че ще е добре да знаеш историята му,защото тук няма елф,който да не я е чувал.
-Добре,разкажи ми тогава.-тя се изправи и зачака да чуе "историята",но Тристан само й каза:
-Не,не мисля,че ще я разкажа както трябва.По-добре ела с мен.-и излезе от стаята.
Ел скочи от леглото сега се чувстваше пълна с енергия и реши да последва Тристан,който я преведе през една градинка,подмина няколко интересни къщи и накрая стигна до Едно високо и много широко дърво,на което се виеше дълга стълба.Двамата започнаха да се изкачват.На върха имаше огромна къща.Тристан я подкани да влезе през вратата,която беше много красиво и сръчно изработена от елфите.Ел бутна голямата врата,която се отвори с очудваща лекота...

Ел ахна при вида на красивата библиотека.Беше толкова огромна,че лесно можеше да се изгубиш вътре.
-Прекрасна е,нали?-той се усмихна на Ел и на погледът й,който издаваше приятната й изненада.-Ела.
Тристан я прекара през няколко лавици,зави зад един ъгъл и се спря пред една висока дървена стълба.Качи се по нея и измъкна една дебела книга с много прах.
-Ето,погледни тук.Ще ти хареса.
Ел взе книгата в ръце.Красивата й корица я подканяше да я разгърне и прочете.Тя нежно я разлисти,а страниците се разлистваха като вятър.Тристан застана до нея.
-Чакай,ето тук е.Предполагам искаш да го прочетеш сама.Аз ще те изчакам на входа на библиотеката и ще поговоря малко с един приятел.
-Добре-каза Ел.Тристан се скри зад една от многото лавици,а Ел намери една маса,седна и започна да чете.
-"История на Лотлориен през голямата война".Хмм,каква ли е тази война?"Преди 200 години,Лотлориен бе нападната от върколаци.Въпреки уменията ни и усилията,които вложихме,те ни побеждаваха и изглеждаше,че с всяка изминала секунда се умножаваха .На всеки един от нас средно се падаха по 10 върколака.Картината беше епична.Трябваше ни помощ и за това пратихме съобщение до столицата Елестмера.Мнго скоро престигна и тя.Начело на армията беше самия крал Халдир,заедно с двамата сина-Румил и Исиндарс."Тук Ел се сепна-Не,това е някаква случайност.Сигурно е някой друг,не може да е ...-но на страницата имаше изображения на краля и синовете му.Елеонор стоеше и гледаше снимката.Нима бе възможно?Да,това на снимката наистина беше баща й,само че мало по-млад."Борбата с върколаците продължи още няколко дена.За нещастие те ни победиха и маллкото оцелели се измъкнаха под прикритието на нощта.Кралят и синовете му се сражаваха с всички сили.Даже принцовете го приемаха като съреднование,кой ще победи повече врагове.Самият Румил помагаше при защитата на града край стената,като спаси много елфи.Исиндарс също бранеше с достойнство библиотеката,както и някои други ценни сгради.В последните часове на вече изгубената битка,една стрела,напоена с ортова,успя да проноже сърцето на крал Халдир.Поне 6 върколака се спуснаха за тялото му,но синът му Исиндарс видя всичко и с магия успя да го предпази,като запечата тялото му в стъклен колчег.Елфите загубиха владетелят си и почти всички изчезнаха същата нощ.Върколаците превзеха Лотлориен и го разрушиха до остнови.Остана само крал Халдир в своя ковчег,защото вълците не успяха да го счупят или унищожат."
Ел дочете разказа и остана потресена от това,което научи.Тя просто стоеше и гледаше снимката от предишната страница.Никога не бе подозирала,че баща й ще скрие подобно нещо от нея.

Тристан стоеше и разговаряше с един елф,когато се появи Ел дълбоко замислена.Тя го видя и отиде при него.
-Как си?-попитан Тристан.
-Аз...никога не съм предполагала,че ...невероятно е.-тя го погледна в очите и той веднага разбра как се чувстваше.
-Елеонор елда.-изрече непознатия елф и се поклони.-За нас бъде чест вие остане тук.-опита се да каже той на езика на Ел,но определено му трябваха още упражнения.-Съжалява,че не говори добре език,на който сте свикнала,но надява се да ме извините.
Ел се усмихна на елфа.Наистина полагаше големи усилия,за да говори езикът й.
-Бльотр Винр*-каза тя и елфът се усмихна.
-Елеонор елда,вие сте знаели нашият език-продължи вече елфът на собственият си език,-но защо не ми казахте по-рано?Не е добре да се излагам така.
Тримата се разсмяха.
-Благодаря за поканата,но мисля,че толкова вълнения са ми достатъчни,а и имам задължения в Акаденията-изражението на елфа се промени,изглежда очакваше тя да остане-но разбира се пак ще дойда.Искам да ви опозная и да ми помогнете да се науча да контролирам силите си.-тя отново се замисли за баща си,но Тристан я върна обратно.
-Виж елеонор-елфът се прокашля и изгледа момчете заплашително.-прошавай...Елеонор елда.Мисля,че твоят спасител може да те научи на много неща,ако си съгласана?
Тя помълча малко и каза: