Мрачните руини - Нико, Хестия, Тристан, Елеонор

-Да.
Тристан и Ел излязоха от библиотеката и се спуснаха надолу по дървото.Той я водеше около 10 мин и накрая спря на едно място,където самотен елф стреляше с лък по една мишена и очудващо за Ел той винаги вкарваше право в центъра,разцепвайки предишнта стрела на две.Той се обърна и с усмихна на Ел.
-Здравей Елеонор елда-поклони се Леголас-Радвам се,че сте по-добре.Какво мога да направя за вас?
-Аз също се радвам да видя пак спасителят си.-тя се усмихна и по лицето на Леголас също пробягна усмивка-Ако не е много нахално от моя страна,бих искала да ви помоля да ми помогнете да контролирам силите си.
Леголас се позамисли малко и каза:
-Незнам.Не мисля,че ще е добра идея има и по-добри от мен,които ще могат да ви убучат.
Ел поклати отрицателно глава.
-Знам че има други,но аз предпочитам вие да ми помогнете в това начинание,ако не ви затруднявам по някакъв начин,тогава просто ми откажете,но аз мисля,че сте достатъчно добър,за да ме убучите не по-зле от който и да е друг.
-Ласкаете ме много,но щом това е желанието ви...така да бъде.Ще ви помогна да развиете способностите си.Кога може да започнем?
-За мен няма проблем.Когато Леголас ебритл каже.
-Добр,тогава ще се срещмнем тук след три дена.
-Много благодаря.-Ел се поклони на елфа,а той също и се поклони.

Ел и Леголас се уговориха за един ден от седмицата Ел да идва на тренировки при него,а Тристан ще използва това времв да се разхожда и дори не си беше помислял за това,което малко по-късно Леголас му прати като съобщение.
-Е,Елеоное елда.Ще се срещнем след няколко дни,а ти Тристан най-добре й покажи тайният проход,за да не би случайно да се зблъскате с върколаци,когато идвате следващият път.-Той се поклони на момичето и стисна ръката на приятелят си.-До скоро.-усмихна се той и се оттегли на някъде.Тристан поведе Ел из града и й показа няколко сгради и накрая,когато стигнаха при прохода,който се намираше в ствола на едно дърво,на чийто вход имаше много леани.
-Но как ще минем от тук?Те не искат да се помръднат.
-Марлок-каза Тристан и леаните се отместиха.-Просто трябва да знаеш паролата,а много малко хора всъщност я знаят,така че ще съм ти благодарен,ако не я казваш на никого.-Ел кимна утвърдително и мина през отвора.Тристан тъкмо се канеше да го направи,когато една сфера от въздух се приземи до него и
се спука,като изрече няколко думи на елфски.Момчето само се усмихна,а от вътре се показа Ел.
-Хайде няма ли да идваш?
-Да,да идвам-каза той и се промъкна през входа,а след него леаните отново завардиха отвора.