Кабинетът на директорката

Мога ли да запитам защо ми флуудиш в кабинета?

Каролина просто не можа да отреагира отначало:
-Не, не, спокойно. Седни за малко. Значи това, което ти се случи при Плашещата върба се е повторило? Имаше ли някой до теб когато това се случи отново?
Каролина не искаше да рискува и да задава прекалено много въпроси, за да не стресне момичето. Случващото се бе наистина важно, но нямаше намерението да разстройва Вивиана. Надяваше се да не го е направила.
Погледна я мило. Можеше да си представи какво преживяваше горкичката. Ако искаше да сподели, тя щеше да го направи и Каролина нямаше да упорства ненужно...

Виа реши да остане,обърна се,седна отново срещъ каролина и:
-Ами не,нямаше никой с мен...-поколеба се малко-всъщност изведнъж ме обвзе такъв гняв и...сякащ всичко се замъгли,някой или нещо ми взе контрола над тялото ми...бях,бях много уплашена ,но има още нещо-Виа се зачуди дали директоркта виждаще ужаса в очите й-аз ви сънувах...-чудеше се дали директорката искаше да чуе това,което Вивиана имше за казване...но все пакй продължи:
-Вие изглеждахте някак малка беше в края на някаква гора и наоколо бе тъмно като в рог.Някой лежеше неподвижно на земята...бяхте се надвели над...трупа и плачехте,прегърнала умрелия,на ум виакхте за помощ,а някакъв мъж стоеше отстрани и сякаш се наслаждаваше на болктаа ви-въпросния мъж макар и на сън бе изпашил Виа до смърт.
Тя замлъкна и закача като бе спряла погледа си върху прашлясалия часовник...

Каролина, без да иска, зяпна с отворена уста и празен поглед. Това, което Вивиан бе сънувала, напомняше на Кери нещо вече изживяно. Доректорката потръпна при спомена. Това просто не можеше да е истина. А какво ставаше с това младо момиче...щеше ли тя да сподели някогашната й съдба? Съдбата, от която си мислеше, че е избягала, но която сега се връщаше с все сили обратно в живота й...
-Вивиана, чуй ме.-каза Кери щом се осъзна.-Нужна ти е защита.-макар Каролина да се опитваше да звучи максимално спокойно, си личеше колко уплашена е от случващото се.-Предпочитам да не ти давам уроци сама, но ако предпочетеш така, съм съгласна.
Каролина държеше да даде избор на момичето. Истината беше, че просто не бе сигурна до каква степен ще може да й помогне. Беше силна магьосница, но в окулмантиката бе срещнала трудност именно с мъжа от съня на Виа. Държеше тя да е наясно с това, преди да реши...

-Ами аз...аз съм съгласна с Вас-Виа звучеше,изненадващо дори за себе си,много уверена,макар също уплашена-и съм готова да се уча на оклумантика.Ако трябва да бъда честна наистина искам повече нищо да не ме кара да се чувствам чужда в собстеното си тяло-Виа си спомни,че Каролина бе споменала,че Ариман е много добър оклумант-Аз знам,че вие сте много добър учител,но няма проблем ако не можете да се занимавате с мен,не искам да ви товаря излишно-освен,че не искаше да бъде в тежест,Виа сякаш мислеше,че може би й би било приятно с Ариман-така,че ако Ариман е съгласен,аз нямам претенции-някак мнго странно й прозвучаха тези думи.
-Професоре...това,което сънувах...то от вашето минало ли е,не искам да нахалствам,просто...-Виа бе разбрала,че и Кери знаеше какво е...да си такава...

Каролина въздъхна и се усмихна мило на момичето:
-Да...от миналото ми е. От един доста мрачен период. Загубих първата си любов така.-Кери сведе поглед.
Когато повдигна глава, Вивиана я гледаше уплашено. Каролина я погледна сериозно и каза:
-Няма да позволя нищо такова да се случи на теб. Бъди сигурна в това. Докато си в този замък, под мое ръководство, мога да гарантирам, че нищо лошо няма да ти се случи.
В момента, в който изрече тези думи, Кери обеща и на себе си същото.Нямаше да позволи неин ученик да пострада. Ако трябваше щеше да пожертва живота си, но момичето нямаше да повтори нейната съдба.
-А колкото до уроците, Ариман трябва да се съгласи. Той е преподавател в академията преди всичко. Ще поговоря с него. Очаквам да те научи на силна защита срещу тези странни атаки. Не бих го споменала ако не мислех така.
Каролина се усмихна на момичето и сключи пръсти в размисъл. Погледът й се унесе в странни илюзорни картини. Пренесе се в една странна тъмна гора с един мъж, който се присмиваше на нещастието й. Взираше се в лицето му и сякаш търсеше начина да подреди този сложен пъзел...

Вивиана видя замисления й поглед,не сикаше повече да притеснява директорката,нито да я плаши,нито да я разторйва:
-Аз вярвам във вас-но тя искаше да узнае еднопослено нещо-А кой е той,този страшен мъж-тя сякаш искаше в тези дуи да предаде ужаса,който изпитваше от онзи зъл мъж-той ли иска...да направи нещо-Виа не исакше да разтройва Кери,затова само каза:
-Аз ще се боря с това,с него,няма да му позволя да нарани нито вас,нито мен,доколкото това зависи от мен-и Виа се усмихна с най-милата си и лъчезарна усмивка на директорката,искаше да й покаже,че е смела.
-Аз сега трябва да тръгвам,Еверал,моя приятелак ме чака-и Виа понижи глас-аз...няма да рзказвам на никого онова...и благодаря ви-на Виа така й се исакше да прегърне директорката,коята така я защитаваше,но смао се усмихна-Довиждане и...-но всякаш другите думи бяха излишни.Виа погледан за последен път в милите и тъжни сега очи на Кери и излезе...

Хести погледна Вия, искаше й се и тя да е силна като нея. Тя почука. Хес незнаеше дали директорката е вътре и зачакаха

Тъкма на това се бе надявала някъде вътре в себе си - няколко минути - нищо, явно нямаше никой.
-Хайде Виа. Няма смисъл да чакаме повече- подхвана тя- понечи да си тръгне, но....

Директорката отвори вратата:
-Прощавай, миличка, имах много работа и не те чух.
Каролина се усмихна извинително.
-Има ли нещо?
Попита тя и същевременно отвори вратата в покана момичето да влезе в кабинета.

Хестия погледна тъжно директорката.
-Ами всъщност да. - Докато Хестия се чудеше откъсе да започне разговора Виа понечи да си тръгне, но хести я погледа и те 2те влязоха, а зад тях директорката затвори вратата.- Аз аз. Тази вечер ако небяха Виа и един благороден кентавър, нямаше сега да мога да ви разказвам най-вероятно. - директорката започна да става по-сериозна.
-Разкажи. - подкани тя със сериозен глас.
-Всичко започна в купето във влака. Там както си стоях ей така и си гледах през прозореца някакъв пламък, май, но лилав ме изхвърхи назад към купето. Само, че другите не го виждаха. След това пръчката ми ей така без никой да е пипал направи подобен пламък. - Хестия започна да се притеснява и реши да съкрати подробностите. - След това реших, че не е нищо и затова неказах на никой. До тази вечер.... Днес отидох в джунглата. Преди малко всъщност. Там незная какво се случи... Непомня много. Отнякъде отново се появи този пламък. Явно бълнувах, незная какво се е случела тчно. Малко ми е замаглено. След това се озовах в/у гърба на един кентавър. И той ме доведе тук. Виа настоя да ви разкажа и аз я помолих да дойде , защото непмня всичко. Незная кога точно ме е намерила. Много ми е замъглено. - Хес понечи да си ръзтърка очите, то от ръката й капна капа кръв. Тя запретна ръкава и вдя, и не само тя а всички, че от мястото, където допреди няколко часа имаше белег сега течеше кръв.
Директорката стана от стола си...

...и отиде до шкафа зад гърба на Хестия. Извади от там едно малко шишенце и кърпичка и като напои кърпичката с течността, я подаде на момичето:
-Ето, това ще помогне за секунди.
Момичето сложи кърпичката на ръката си и наистина само след секунда разраненото място се поуспокои:
-Сега ще ми разкажеш ли за този белег? Мисля че историята му до голяма степен стои в основата на случилото се до сега.
Каролина седна на стола си и се запита ще й отговори ли искрено момичето...

Хестия погледна белега. Лицето й се изкриви в странно и нетипично изражение за секунда, но после си върна нормалните черти. После заговори тихо:
-Незная. - тя се зачуди дали да продължи.почака секунда, но директорката само стоеше ичакаше - Имам го откак се помня. Имах го докато живях 11 години с мъгълите имам впредвид - тогава си мислех че те са ми родители. Само той ме попита за него... Аз тогава мислех, че е от изгаряне. Той ми каза да не лъжа, а аз му казах, че това е което зная. Тогава той...каза само добре. Сега вече немисля, че е от изгаряне, защото помолех баба за го заличи, а тя ми каза, че такова нещо неможе да се заличи. Това е което зная. - Хести беше притеснена. Неискаше да говори за мъгилското си семейство.

-Казала е, че не може да се заличи...-повтори Каролина замислено.-Възможно ли е....
Тя стана и внимателно хвана ръката на момичето. Насочи пръчката си към нея, но Хестия извика:
-Не! Какво ще ми правите?!
-Успокой се...-отвърна Каролина.-Нищо не смятам да ти правя. Просто искам да потвърдя съмненията си.
И тя тупна леко с върха на пръчката си китката на момичето:
-Ревелио инканта.
Белегът блесна слабо за миг в странна синьо-лилава светлина.
Каролина се дръпна от нея като опарена. Момичето се стресна. Директорката въздъхна и заговори:
-Този белег е от магия, миличка. Явно нещо се е случило в миналото с теб. Не знам има ли начин да разберем какво, а ти явно не помниш. Но знам само, че то е причината да се случва това с теб. Наистина ли нищичко не помниш?-попита Кери, но не дочака отговор.-Аз ще помисля над твоя въпрос. Трябва да има нещо, което да може да се направи. Докато намерим начина, ще те помоля да се опиташ да не оставаш сама за дълго време. Нека има някой до теб, за да сме сигурни, че няма да се случи нещо лошо, нали?-Каролина й се усмихна. Искаше й се да направи и каже нещо повече, но не знаеше какво...

-Всъщност май мога да ви улесня малко. Зная едно със сигурност. Едната ми баба решила че съм немощна и дори не дала на мама да ме види-било голям срам от 2рода на чистокръвни маг.да се роди немощна. Направо ме е завела при мъгълите.Или поне така съм чувала. Друг, който да помогне.... онова момче. Това помага ли?

Директорката я погледна объркано про последната реплика:
-Миличка, не те разбрах. За кого говориш?
Междувременно добави:
-Това, което казваш за баба си, ме навежда на много мисли. Нека преди да си вадя заключение те попитам ти самата имаш ли някаква теория за случилото се? Какви са отношенията ти с нея в момента? Смяташ ли, че белега ти може да е от нещо повече от магия?
В съзнанието на Кери мислите се заплитаха все повече и повече като същинско кълбо прежда. Тя знаеше, че беше нужно да дръпне само едно конче, за да разплете всичко, но не искаше да рискува да сбърка.

Хес погледна Виа. Неискаше да разказва това пред Виа, а тя като истинска приятелка веднага я разбра. Виа днаеше, че после Хести щеше да й разкаже.
***********
В кабинета останаха само Директорката и Хеситя.
-Честно казано ямам теория. С едната баба-тази която ме взе от там сме си така да се каже първи друшки, а с другата-Хес се смръщи - Тази, която ме е завела там.... С нея не сме се виждали. А за кого говорех. За един малко по-голям от мен....Той сигурно няма да ни помогне? Кажете вие какво мислите? Имате ли някаква теория

-Разбирам...-отвърна директорката.-Нямам никаква представа дали може да ни помогне това момче. Не ми звучи логично да има нещо общо, но винаги има вариант да знае нещо повече. Имаш ли начин да се свържеш с него? Можем поне да опитаме.
Кери стана и се усмихна на момичето.
-А сега, мисля че е време и двете да си починем. Ще мисля над твоя въпрос, обещавам ти. В момента, в който видя някакво решение ще се свържа с теб. Както казват: утрото е по-мъдро от вечерта. Нека си дадем време да се поуспокоим и съм сигурна, че ще намерим начин да предотвратим по-нататъшни инциденти като този.
Кери се усмихна и отвори вратата на кабинета....

Докато излизаше, на Хестия отново сякош й се привидя онзи пламък.
-Лека нощ. Съжалявам, че ви обезпокоих. Ако намеря някаква следа, ще ви потърся.
После тя излизе навън.

Виа я чакаше отвън:
-Хайде Хес-а Хести се учуди,че момичето я е чакало.
-какво?-усмихна се Виа-мислиеше че ще те оставя сама,о не госпожичке отсега нататък ти и аз,плътно заедно...-и Ви авече поуспокоена подаде ръке на Хести.

-Дай да отидем в чайната зала. - предложи Хести. - Вече е 8. Днес е и балът. Да пийнем малко чай. И да поговорим.

Директорката отвори и го погледна с изненада:
-Здравей. Има ли нещо?
Попита тя с лека надежда да не е нещо спешно.
-Влез..-подкани го и зачака да чуе какво има да казва..