Кабинетът на директорката

-Изправени сме пред доста голяма заплаха и всеки един от нас е застрашен. Особено чистокръвните ни ученици. Ще замина за ден-два, за да потърся отговори на някои оставащи въпроси и се надявам след като се върна, да успея да дам надежда на момичетата. Разчитам на теб през това време да приемаш в кабинета си при спешен случай не само учениците от Брейвхарт, но всички, които имат нужда от помощ докато ме няма.
Джен кимна. Кери се усмихна и й каза:
-А сега, мисля че имаме нужда от почивка. Рано утре заминавам и искам да се наспя.
Двете си казаха "лека нощ" и всяка пое към своята стая...

Совата на Хари долетя до прозореца на директорския кабинет, чийто прозорец беше отворен. Най - вероятно директорката е мислела, че някой може да й прати писмо. Совата пусна на бюрото писмото:

Код:

" До Каролин Берг - деректорката на "Ейрен"

Госпожо директор, аз съм Хари. В Черната гора съм. В къщата на бивш учител в "Ейрен". Моля ви, помогнете ми да се върна в училището! Пратете сова, когато тръгвате, за да Ви напътствам с конфети. Ухапан съм от горотроз!!!
Моля Ви помогнете!
                                                                                                                                                      От Хари"

Каролина откъсна бележката от вратата и я смачка. Вече беше тук.
Въведеде мъжът в кабинета си и го остави за малко в един ъгъл. Той не спираше да я гледа изненадано, като че ли не осъзнаваше къде е и какво се случва.
Кери отиде до свещника на стената и го завъртя под странен ъгъл. В стената зейна дупка, която явно не изненада момичето. Тя извика мъжа с магия и го въведе в другата стая. Тя беше доста тъмна и ухаеше на влага. Сложи го да седне на един стол и затвори прохода. Той не помръдваше, макар, че тя вече не го държеше с магия. Калолина се обърна към него и свали пръчката си:
-Е, Питър, ето че се срещаме отново.
Мъжът извика все едно беше ударен от гръм. Гледаше я с отворена уста.
-Виждам, че и ти ме помниш, Питър.-каза Каролина хладно.-Виждам и че нищо не се е променило...
~~~
Мина известно време, в което двамата говориха. Накрая някой почука на самата стена. Директорката отвори. Бяха от Министерството. Млада жена и странен на вид мъж бяха дошли да го приберат. Жената мрънкаше нещо свързано с обстановката. Мъжът се смееше. Каролина им отвори:
-Това ли е той? Със сигурност?-погледнаха го двамата служители с недоумение.-Виновен по всички тези обвинения?
-Да.-отвърна Каролина хладно.-От кражбата в дома на Хърлингс преди четири години, до изтезанието над Глосъм едва преди седмица. Можете да потърсите Хана Принстън и Джейкъб Уилингс за свидетели. Както и тези лица.-тя им подаде списък с имена.
-Но тук присъства и вашето!-учуди се мъжът.
-Да, аз неведнъж съм била свидетел на дейнията на този човек и с удоволствие бих дала показания.-отвърна Каролина
Двамата изведоха мъжа от стаята и напуснаха академията.
Каролина седна на бюрото си и се замисли. Извади дневника си и записа някои неща...

Джен ,реши да отиде при Кери.Все пак се познаваха отдавна,и на Джен имаше чувството ,че става нещо с директорката.Затова чукна на вратата и зачака отговр.Той не закъсня.След минути се чу глас и Джен влезна.След това директорката каза.....

-Здравей, Джен. Как ти се отразиха тези няколко дни? Уви, много странни неща се случват и аз самата нямам обяснения за тях.
Кери се усмихна и продължи да разлиства дневника си сякаш търсеше информация за нещо именно в него. Чакаше Джен да заговори...

-Последните няколко дни бяха тежки,но искам да знам какво се случи с онзи мъж.Директорката я погледна ,но Джен продължи
Какво се случи с него,и как е бабата на Хестия.Знаеш ,че мразя да научавам последна.-ръководителката свърши и изчака решението на Кери

Каролина я погледна смаяна. Не бе очаквала Джен да не е видяла хората от Министерството:
-Отведоха го. Ще има процес, на който ще се реши каква ще е съдбата му. Колкото до бабата на Хестия...тя е добре. Не е много наясно къде се намира и не помни много важни неща, но физически е добре.
Кери се подвоуми дали да продължи. Все пак каза:
-Аз мислех че вече знаеш тези неща. Не съм ги държала в тайна от теб. Има ли нещо, което те притеснява?

-Вече не,но сигурна ли си ,че си усилила до сто процента магиите на замъка.Мисля ,че трябва да се увериш все пак.
П.П.Измисли нещо интересно

-Ах, да сигурна съм, но това едва ли ще ни е от полза при една добре подготвена атака. Все пак си мисля че за момента няма нужда да се притесняваме от това. Сега трябва да проучим друг въпрос-къде именно се намира предметът. Това вече не знам как ще разберем по безопасен начин. На теб хрумва ли ти?

-Да,според мен е в пещерата,която се намира във Виселейските планини.Ако искаш да отидем да проверим,а Ейрен ще го оставим на Малцович,той е ще приема .Познаваме го добре,аз и ти.Но виж може да греша.Все пак това е само предположение.
Джен спря и погледна Кери.За няколко секунди погледите им се срещнаха и тогава директорката каза.....

-Какво те наведе на мисълта, че е именно там?
Директорката не искаше да пътува напразно. Докато отсъстваха всичко можеше да се случи с академията и учениците. Трябваше да има поне едно доказателство, че ще намерят търсеното.

-Еми имам предчувствие,и ако не помниш преди години,там открихме един от хоркруксите на ти-знаеш-кой.Така че?
Кери стана от мястото си,заобиколи писалищетото и отиде до масичката с предметите.След това каза.....

-Искаше ми се да не напускам академията още веднъж толкова скоро. Ще помисля, Джен. Не мога да ти кажа веднага...Предполагам няма шанс да провериш това сама...не го и предлагам. Би било опасно. Но за съжаление не съм сигуна дали няма да е по-опасно да напусна академията точно сега. Не знам какво да правя.
Кери седна, хвана нервно една писалка и затрака с нея по бюрото.

-Но виж,аз само ти казвам,че това е предположение,разбира се ,може да греша.Всеки греши на тоя свят.Все пак никой не е безгрешен.-каза Джен,но не можа да продължи,защото директорката я прекъса:
-Знам ,Дженифър,разбрах те-но мисля ,че трябва да го обмисля с още един човек.
След това Кери взе пергамент и перо и започна да пише.
П.П.Пиши кво си написала

-Добра идея.Мисля ,ако искаш да се срещнем,аз,ти, Каръл и Ариман.-след като изрече тези думи,Джен спря.Позамисли се защо бе казала Ариман,но усети погледа на Каролина и продължи:
-Да се срещнем в Нужната стая.Там няма да бъдем обезпокоявани от никого.
Кери се позамисли и каза:::

-Защо включи и Ариман?-попита тя, тъй като й стана чудно. Беше останала с впечатлението, че Джен не го харесваше много:
-Добрее..-каза веднага след това.-Идеята ми харесва. Нека го обсъдим четиримата в Нужната стая.

-Добре ,хайде да вървим.Джен стана от стола си и двете с директорката тръгнаха.Кери затвори врата с пръчката си и двете жени се отправиха към Нужната стая

По пътя двете срещнаха Вивиана тя тичаше задъхана еда проговори:
-Хестия,тя...не може да се мърда...на гробищата там...хайде последвайте ме,може би не й остава още дълго-Виа едва не изкреща последното и тръгна пообратния път последвана от директорката