Кабинетът на директорката

Каролина се усмихна.
-Хестия си почива. Добре е сега. Вече не е в лечебницата. В стаята на дома си е. Няма защо да се тревожиш за нея.-отвърна му директорката.-А колкото до това какво се случи...В момента, в който разбера, ще уведомя всички ви, не се безпокой. За сега имам догадки, за които не смятам за необходимо да споделя с вас, тъй като не съм убедена в точността им.-завърши Каролина.

Директорката се усмихна снизходително:
-Виж, тези и всички останали въпроси, които се отнасят до Хестия, мисля ще е най-добре да отнесеш към нея, не към мен. Аз мога да ти дам отговори, разбира се, но това е нейният личен живот и ако тя прецени за нужно да ти сподели ще го направи.-отвърна му Кери възможно най-мило

Виа и Хестия стояха пред вратата. Стомахът на Хестия отново беше се свил... Тя почука и зачака отговор...

-Хес,нали знаеш,че сега ще трябва да обсъдим всичко...-Виа също бе кълбо от нерви...

-Да.... - нека влезем. аз имам доста въпроси. но чакай да влезем, че май директорката я няма...

Джен искаше да поговори с директоркаат на саме.Затова отиде до кабинета и,но там завари две момичето.Първоначално не им обърна внимание,докато едно от тях нея попита...

-здрасти и ти ли идваш при директорката...?

Каролина ги видя и им се усмихна:
-Здравейте! Какво ви води насам?
Предчувстваше, че няма да се усмихва още дълго, но реши да се постарае още малко да запази безгрижния си тон. Надяваше се да не се е случило нещо.

Хестия се намеси.
-Ние с Виа идваме...Знаете за какво. - И сведе погллед. - Да влизаме ли? -Попита тя

Кери едва сега забеляза момичето:
-Да, влезте.
Въведе ги вътре и им предложи да седнат. Отиде до рафтовете в дъното на стаята и взе от там една стара книга. Остави я на бюрото си и седна, изчаквайки ги да заговорят.

Хестия извади мъничко шишенце от джоба си и го подаде на директорката.
-От Лейла. - допълни тя. посъбра малко лечителност и продължи - Имам много въпроси. Искам да ви попитам много неща. Като за начало кой е Той? Вие знаете, нали?

-Ние не искаме да ви притесняваме,но Лейла ни каза,че трябва да дойдем-Виа не сведе поглед,тя гледаше директоркта право в очите,но все пак бе малко поизплашена....
-Но,да...знаете ли кой е той,онзи същия ли е,който видях аз...

Джен влезна след тях и каза:
-Уважаема директорке,мога л ида остана или имате работа с някого.
Кери едвам сега беше забелязала,че и Джен беше влязла,затова побърза да отговори

-Джен, би ли изчакала само секунда да довършим с момичетата..-усмихна се Кери.
Тя стана и заобиколи момичетата:
-Кой е той...той...не е един, опасявам се. Но, Хестия, на теб мога да ти кажа едно нещо. Мисля че онова момче, онова русо момче...-каза Каролина със гняв, който изненада и самата нея.-може да отговори на много от въпросите ни.
Ще ви споделя и още нещо.-тя направи няколко крачки.-Както вече споделих на Вивиана, някога и аз бях във вашето положение. Познавам човека, който стои зад всичко и мога да ви уверя, че това е човек, който не искате да познавате. Преди време се срещнах с него лице в лице и едва оцелях. За това съм тук. Надявах се да не ме открие толкова скоро. Надявах се да имам времето да се подготвя. Няма да ви лъжа момичета. Не съм готова за повторна среща с него. За това протакам по този начин. Знам какво иска от мен, от вас, но...не съм склонна да му го дам на никаква цена. Трябва да намерим друг начин за това.
Кери не осъзнаваше, че момичетата не разбират за какво говореше тя...

-Но той....какво точно иска...да ни използва за да стигне до вас...да убие всички ни и..-един въпрос мъчеше Виа от известно време и тя знаеше,че и при Хес е така-защо точно ние...

-Той, той може да ме нападне по всяко време. Сами видяхте Хес серазтрепери и директорката я прекъсна

Директорката се намръщи.
-Това че иска да ви използва за да стигне до нещо е факт. Но не до мен. Простете, но не мога да ви дам повече информация. Не е липса на доверие, но трябва да разберете. До вчера, той използва съзнанието ви, проникна в него, кой знае колко информация е почерпил. Ако това се случи отново...просто не мога да рискувам.
Едно мога да ви кажа. Колкото по-малко знаете, толкова по-защитени сте. Но трябва да се научите да затваряте съзнанието си на всяка цена. Не можем да позволим това да продължи. Може би ще успеем да го открием и унищожим някой ден, но за сега...ние сме лесни жертви и не можем да заобиколим този факт.

На Виа не й се понрави изразът "лесни жертва",тя не обичаше да е такава и бе решена да не бъде,обърна се към директорката и каза:
-Ариман ми обеща да ми помага,да ме научи да...затварям съзнанието си-Виа се зачуди дали да прдължи,но хес таак я изгледа,че тя продължи-снощи когато бяхме на терасата,Ариман ме спаси и ...аз ще се справя,но исках да ви помоля само за едно нещо-Виа погледна Каролина-дали можете да разберете дали баба ми е добре,защото аз видях нещо...видях как този...човек,същия убива баба и се чудех дали това е истина...

На лицето на Каролина се изписа ужас при думите на момичето. Тя се постара да го прикрие, но беше факт, че виденията й имаха някаква сила. Дали беше заблуда това? Умел капан за тях? Директорката се замисли как да отговори, но не можеше да пренебрегне разтревожеността на момичето:
-Да, разбира се, възможно най-скоро ще изпратя някого да провери дали всичко е наред.-отвърна й Кери накрая.
В същия момент в ума й се очерта малък план, който тя смяташе да осъществи още на следващия ден.
-Момичета,-обърна се тя към двете.-искам да бъдете спокойни. Няма нещо, с което да не можем да се справим. Някои неща просто отнемат повече време от други, но накрая, всичко се нарежда.
Тя не знаеше от къде извади този оптимизъм, но разбираше, че има необходимост от него в моменти като този. Искаше й се само увереността, че всичко ще бъде наред да се изгради и в нея самата.

-Благодаря ти за милото предложение, Джен.-усмихна се Кери.-Няма да те лъжа. В тази ситуация имаме нужда от цялата помощ, която намерим. Но ти за това ли дойде или има и нещо друго?-погледна я Кери въпросително.