Близо до теб...

-Внимавай с ключа! - Някакви гласове се разнасяха около Хестия. Тя незнаеше къде е, какво прави, или какво може да направи.
Чувстваше, че кръвта беше отстъпла място на лед във вените й. Не можеше да помръдне. Нямаше сили да отвори очи, а й всички мислеха, че тя е в безсъзнаие. Тя се довери на ума си. Започна да разглежда умовете на хората, но точно тогава...

...докато се ровеше в нечий ум,видя себе си,цялата обвита в Дяволска примка и с мътрвешки отворени очи,това беше в съзнанието на Виа,изведъж чу гласа на Вивиана:
-Хес,ако ме чуваш не отваряй очи,недей...

Хестия търсеше съзнането на Шай. - Тя я бе излъгала и бе наблизо. - Незниеше какво точно й е направила. Само знаеше, че всичко в нея е вледенено. "Щай, къде си? Помогни ми" - помоли се Хестя.... Когато разбра за виа, тя се притесни, къде ли е.... продължи да търси Шай...

Не я намираше. Надяваше се, като се ПОЯВИ, да я усети (с др. думи да пусне някой пост. )
Хестия беше като камък. На еднакво ръзстояние м/у живота и смърта. Нещо я задържаше при живите. Дали това бе предмете. Мислите й бушуваха, но някак притапени. Незниеше какво точно се случво. Откри съзнанието на Каролина, Еверал, Ариман, Хари но не им обърна внимание - незнаеше как ще реагират те, като научат какво се случва, всъщност и тя самата незнаеше какво се случва.
"Виа, - помисли си тя - Къде съм, ти добре ли си? Бягай, аз няма да оцелея най-вероятно. Повикай помощ? Само, че кежи ми, къде сам, и виждш ли някой около мен?4

-ХЕС...ХЕСТИЯЯЯ-Хес чуваше виковете на Виа,но не бе сугурна дали бяха в главата й...
-Секстумсемпра-чу някой да вика,отвори очи-Виа стоеше над нея,цялата задъхана и в зелена мантия.
-Хес,добре ли си-Виа се беше навела и я оглежадпе за рани-Хес огледа около себе си,бяха на гробища,а на мястото където беше нападателя й сег аимаше огромно петно кръв...

Тя неможеше да помръдне. Все още неможеше да се движи
-Прекалено си тежка, за да те нося, а с магия, няма да мога. Нямам сили. - Виа стоеше над нея и и шепнеше.
Хес се помъчи да помръдне устните си - неможа. Единстевеният начин да се свърже с виа беше, чрез ума й.
"Виа, небива да стоиш тук - много са. " - Хестия нечувстваше нищо, но си спомняше за изълбаните с черна магия белези. - " Виа, погледни ръката ми, моля те. Там има ли някакви белези?" - Виа направо подскочи - върху ръката на приятелката й имаше изписани някакви неща. - " Виа, неможем да се махнем и двете живи оттук по едно и също време. Можеш ли да доведеш помощ"
-Да, да мога. Ей сега се връщам. Само немърдай. Виа се завтече нанякъде. Хестия затвори очи. Знаеше, че не е безопастно, но потърси лилавия пламък, искаше някой да я стопли, а огън - най- доброто. Сега вече тя беше видяла предмета. * Малък медалюн, с феникс и две лица-точно като нейная. След малко виа се върна с помощ - с нея бе

....бяха Каролина и Джен, които гледаха момичето неразбиращо.
Вивиана в шока си изглеждаше по същия начин като Хестия. Не беше обяснила какво се случва. Каролина подозираше новата атака, но не знаеше как да реагира преди да разбере всеки детайл от случващото се. Тогава...

Хестия усети присъствието й. Мислите й бяха спокойни, тя небързаше, имаше чувството, че вече не е сред живите. "Зная как изглежда предмета". Тогава..........

...Вивиана легна до нея,легна до Хес и хвана здраво ръката й.Виа усети как някаква студена тръпка се разтростира по тялото й,сега и тя не можеше да говори,но Хес чу гласа й:
-Аз съм с теб...ти си тук още си с нас...

Хестия еможеше да помръдне, незнаеше какво й е, но това странно не я плашеше. Беше спряла да се бои от всичко. Тя видаше предмета. Той беше някъде, незнайно къде. Хестия потърси съзнанието на Каролина "Аз зная как изглежда предмета. Но незная къде е. Не ме докосвай, защото и ти няма да можеш да помръднеш. Моля те, кажи ми нищо" - Хестия бе спокойна, прекалено спокойна, но само отвън, ъпре, дълбоко в нея бушуваха какви ли не чувства. - " Какво ми направи Шай?"

-Виа,дръпни се от Хес-каза Джен
Момичето не се подчини на пряката заповед и се наложи двете магиосници да я отдръпнат.Тогава Джен и Кери вдигнаха рръкава на Хес и видяха символите.Двете бяха силни в руните и веднага разчетоха знаците.Те означаваха,че идва опасност.Веднага Джен вдигна с пръчката си Хес,но тог Виа я спря

Усетила допира до магия нещо в Хестия се задейства. Тя се задърпа. Нещо изпадна от джоба й....

Каролина изтича светкавично натам и без никой да успее да види прибра падналият предмет. Не си направи труда да го погледне. Вече знаеше какво е. Насочи пръчката си към Хестия и проникна насилствено в съзнанието й. Ужаси се от усещането. Беше всепоглъщащо и страховито. Сякаш буря премина през нея и я повлече към нищото. Не беше сигурна че ще може да се пребори, но беше готова да даде всичко от себе си. Видя че Хестия също се съпротивлява. Двете може би щяха да успеят. А може би някой щеше да им помогне...

Хестия се сещаше само за 2 имена, които можеха да им помогнат. Тя не сподели на никой. " Кари, махни се! Недей! Предмета е, той е семейна ценност - пръстена. Съзнанието ми, ако останеш, няма да се измъкнеш. Ще се озовеш до баба в свети вънго... Моля те. Медалюна, той ще ме задържи тук - при живите. По-добре ШАЙ! - по ума й можеше да се съди, че му няма нищо. - Искам да поговорим с нея - аз, ти и тя. Заради нея съм в такова състояние.

Кери се махна светкавично от ума на Хес.След това заповяда на Джен да повика Шай.Тя изтича и след броени минути Джен се върна с въпросното момиче.Виа и Кери я погледнаха.
Тогава Шай каза.........

Нещо в Хестия се преобърна. Тя беше бясна. Ледът във вение й започна да се топи. След няколко минути тя вече можеш да се движи, или поне така си мислеше. Стана, затийки.Подпря се на един гроб на който пишеше "Близо до теб, завинаги." Огледа обстановката. Всички стояха и гледаха. Никой непроговаряше. Хестия си пое дълбоко въздух.
-Не ме изведоха от академията, защото колкото съм по-близо до предмета, толкова по-трудно ще ме държат. Както вече знаеш, предполагам амолета не е тук. Моят медалюн е само част от него. - В думите на Хестия имаше хлад, а в погледа й - празнота. Тя понечи да се направи няколко крачки, но неуспя. Виа и Каролина понечиха да й помогнат, но тя ги спря. Джен беше пъхнала едната си ръка в джоба - бе хванала магическата си пръчка. - Не е нужно Джен. Не е нужно. Пръчката ти няма да ти помогне. Само ще ни издаде. - Хестия извади пръчката си от мантията. Насочи я към себе си. - Агуаменти. - Слаба струя вода обля лицето на момчето. - Така, мисля че мога да продължа. Шай права си, аз не съм му нужна. Не и сега. За да му свърша работа той трябва да е намерил поне 4 от 6те предмета. Последните 2 предмета.... Ние сме хора. Аз и, и не съм сигурна кой още. Но това не е важно... ЗАЩО ЗА БОГА МЕ ПРЕДАДЕ!? Не е това начинат да намериш родителите си. - Всички се учудиха. Хестия вече виждаше съвсем ясно всички съзнания, спомени мисли, чувства, страхове.... Тя виждаше всичко във всички, които бяха покрай нея. - Мислиш, че невиждам, моето най-силно оръжие, умът ми. Сега кажи защо мислиш че той ще ти покаже родителите ти?

Виа вече недоумяваше какво става,исакше й се да знае,че тя самата не е забъркана в това-не бе сигурна.Но знаеше само,че сега Хес бе в голяма опасност и по средата на всичко.Виа сега изпитваше бурна непруиязън към Шайя,тя се обърна към нея и едва не изкрещя в лицето й:
-Ти си я предала-Виа понечи да вземем пръчката си от мантията-предала си я заради лична изгода-в главата на Виа бушуваше желание з аотмъщение.Хес сега бе изморена,но Виа едва сега започна да осъзнава силите си:
-Милсиш,че ние нямаме проблеми ли,че просто ей така сме всички тук и не ни боли,и не искаме да върнем онези,коитъо сме загубили-Виа сега бе бясна,искаше да нападне Шай,но Хес я спря.Виа се огледа,пое дъх неискаше да причинява болка,но се чудеше как е могла Шай...
Виа се обърна към Каролина:
-И сега какво...

-По-спокойно. Аз също съм бясна но не това е начинат. - Хестия стана и се запридвижпа с помощта на надгробните плочи. Видя някакъв труп. Изкопа гроб и го сложи там. Измагьоса една плоча и напис, " Вечен покой". - Готово. не е нужно да се колим и избиваме. Достатъчен е факта, от случващото се. - После се обърна към Каролина - Имам един въпрос към вас... Има ли възможност по някакъв начин да се предпазя от черните изкуства...

Преди Каролина да отговори, Джен каза:
-Разбира се ,че има шанс,Каръл ще ти помогне,в часовете по Черни изкуства и защита от тях ,Професор Малцович,ще ви научи на всичко.Но си мисля дали не е по-добре да взимаш извънредни уроци при него.Какво ще кажеш ,Кери?
-Да,Хес,Джен е права,наистина тук Каръл,ще ти помогне най-много.НО аз също бих искала да ти помогна,както и Джен-тя отправи поглед до събеседничката си и тя и кимна в знак на съгласие.Но преди да продължи Хес се намеси.....

-Нестанаха ли много помощниците - Хестия се засмя. Това не беше нормално за нея - да успорва директорката. Тя се подпря на друга плоча и каза - Съжалявам, просто ми се понасъбраха доста неща. От когото кажете, от него ще се уча. Готова съмда започна веднага, ако се наложи. Неискам никога повече някой да може да ми направи тове - Хестия вдигна ръкава си и оттам се показаха руните. - Не ме интересува каква цена ще платя, само да мога, защото това е моята слабост. Кръвта ми бе замразна от момиче на моята възраст, с магия, черна магия. - Хестия погледна Шай, но не с неприязъм, а със състрадание. - Каръл. - повтори тя думите на Джен. - А той дали ще иска да се занимава с мен?

-Ще иска.Той никога не би отказал.-каза Джен,а Директорката само кимна.Тогава Вивиан се обади

-Да,аз също съм сагласна,че той ще ти помогне-като ръководител на неиния дом Виа го познаваше като добър и винаги готов да помогне,тя бръкна в джоба си и доосна металните токи,които Каръл бе дал на всеки от дома.
-Доста късно сатан не мислите ли-каза Виа,която още беше по нощния си халат и се облегна на една от надгробните плочи,но се стресна и се изправи-аз...аз трябва да си лягам,утре ще имам извънреден ранен урок-Виа погледна Хес,приближи се към нея и й каза-Е,Хес...мисля,че сег авече исакш или не все ще иам някой с теб-Виа и пошушна-спокойно,ще се опитам да измъкнем някой и друг час на спокойствие,трябва да ти разкажа за първия ми урок по легилимантика.-Хес се усмихан вяло...
Тогава ...

-Радвам се, и би ми било интересно. - пошушна Хестия. - Професоре - продължи тя. - Аз, неисках да идвам тук. - тя вече осъзнавше, че е създала прекалено много грижи за Джен и Каролина. - Аз... - но тя неможа да продължи - беше прекъсната

...-ти да си идвала тук-Виа я погледан изум,ена,но после погледан гузно към Кери и Джен,бе малко рязка-та теб те довлякоха тук...