Близо до теб...

-Никой не те обвинява, Хестия. Най-малко искаме да те ограничаваме. Случилото се днес...всичко случило се до сега, просто трябва да ти покаже, че не трябва да се предоверяваш нито на околните, нито на късмета си. Просто я карай по-внимателно, нали?-намигна й директорката.-Кой знае дали следващия път ще успеем да дойдем на време.

-Да разбира се. - Хестия каза пипряно. - Просто Шай знаеше нещо, което изках да науча. Тъкмо си тръгвах и, така да се каже тя ме вледени. Май ще е по-добре да - но някой я прекъсна....

-...да забравим за случилото се-Виа сега се бе поуспокоила-всички си имаме прчини-Виа се замисли за онова,което я притесняваше сега-но това...-Виа погледна към Шай...-не трябва да се поватя-Виа си каза наум "Иначе...

Еверал бе решила да се поразходи и се насочи към гробището. Не знаеше защо, но имаше някакво предчувствие. Може би щеше да попадне на някаква следа или най-малкото да намери някое име, което да я насочи. Колкото повече се приближаваше към мястото, все повече се убеждаваше, че чува някаква врява. Скоро вече различаваше познати гласове. Пред погледа й бързо изникнаха образите на Хес, Виа, директорката и още няколко човека, които не познаваше. Явно говореха за нещо важно или поне до скоро се бе развихрил бурен разговор. Ев се приближи към Виа и Хес.
-Хей, какво става? Знаете ли къде се чувате? - опита се да се засмее Еверал, но не се получи много добре. Съзнаваше, че нещо не е наред

-Къде да се чуваме...-Виа се изсмя горчиво-скоро цялото учлище ще разбере,че има предатели сред нас-Виа не можеше да крие неприязънта си.
-Хей ,а ти какво правиш тук-зъбите ан Виа тракаха,задуха студен,вледеняващ странен вятър...

-Съжалявам. - НА Хестия й се прииска потъне вдън земя. - Ти какво правиш тук по това време - Хестия бе наясно, че докано Каролина е тук, за нея нямаше роблем, защото тя беше ръководителката на дома й, а и нали тя самата бе помощничка... - Та какво те води на сам Евв? - Хестия я прегърна, след това зачака...

Ев се ядоса на себе си. Явно не се бе изразила правилно и думите й предизвикаха известна ярост у Виа
-Не... аз имах предвид, че гласовете ви се чуват надалеч... не че някой ми е казал - опита се да замаже положението
Виа погледна начумерено. Явно не бе особено важно пояснението на Ев. Бе силно ядосана на някоог от присъстващите. Кой ли беше...?
-О, амиии - обърна се тя към Хес, за да й отговори - в същност..амии... разхождах се.
Знаеше, че това е един от най-глупавите отговори, който можеше да даде, но нямаше намерение да разкрива истината пред всички...

-Ев няма смисъл да криеш и да се опитваш да лъжеш.По добре ни кажи истината-каза с рязък тон Джен
Момичето се постресна......

Но бързо се овладя. Погледна гордо.
-Аз никога не лъжа. - и тя натърти на "никога" - а това че крия е мое лично право. И мога ли да узная името ти, след като ти вече знаеш моето?
Не искаше да се кара с никого, но това момиче я бе предизвикало с острия си тон.

-Ев, миличка, за съжаление тук, в момента има доста оклумнти. - Каза Хестия. - След това се придвижи, отново подпирайки се до Виа, чийто планове да си тръгне бяха осуетени. Подпря се на нея, защото след няколкото магии, които бе направила я бяха изтощили напълно - Извинявай джен - каза тя при вида на момичето от Брейвхард. - Продължи.

"О, оклуманти... значи предизвикателство" - каза си Еверал. Те не знаеха, че тя доста умело можеше да затваря съзнанието си или дори да дава грешна информация на човека, който се опитваше да разбере мислите й. Не се притесняваше за съзнанието си. Повече я глождеше усещането, което витаеше около нея и събралите се хора.

-Протего! - Извика Хестия. След това хвана ръката на Виа. - Моля преди да прдължим погледнета натам - каза хестия мило и посочи назапад. Оттам се задаваха

Е-Виа пошушна на Хес и придърпа Ев към себе си-като ги гледам тия...качулати...това ще бъде досат дълага вечер -и извади магическата си пръчка готова...

-Момичета, по стаите - казаха Джен и Каролина в един глас.
-Аз оставам! - Заяви твърдо Хестия. - няма да ме накарате да си тръгна дори и с проклятия. - Хестия се поизправи, извади нещо, като отвара от джоба си, изпи го и - Вече имам достатъчно сили... Само че, кои са тези?

-ООО,аз никаде не отивам -бойно каза Виа-понаучих нещо ново-Кери и Джен изобщо не бяха съгласни,но двете момичета бяха много твърдоглави,диро безумно храбри...А качулатите се приближаваха

-Единственото, за коете ме е страх сега не е тук. Мама и татко са далче.... Май са повечко... Какво всъщност са те, и можем ли да използваме непростими проклятия?

-Иска ми се да можем-Виа ги поогледа те идваха все по-близо-май са онези...ох как се казваха...ДИМЕНТОРИ?? или аз се бъркам-Виа гледаше недоумяващо....

-Ще проверим. - Не хестия явно и беше много смешно - Експекто патронъм! - патронокстна Хестия побягна към съществата, част от тях побягнаха, ала други дори непомръднаха..... - Е явно не само диментори........

-Да много удачно Хес,да се смееш точно в този момент-Виа се позадучи-може би се страхуват от огън...Инкита инфланарте-и струя огън във формата на орел полетя към идващите,единия се разтвори във въздуха,но ...

Още доста качулати ,вече само хора се запътиха. Джен каза

Джен каза:
-Хес,Виа по стайте веднага.Момичетата започнаха да се бунтуват:
-Нямам време за прази приказки,-тргъвайте,не искам да пострадате каза Джен.Този път момичетата я послушаха.
-Импедимента-викнаха Джен и Кери в един клас
Няколко от смъртожадните се позабавиха,но други изпратиха смъртоносни прократия по тях.
Тогава...
П.П.Хес,Виа,не пишете,нека следвашия пост бъде на Кери

Кери изкрещя:
-Джен, ти полудя ли?! Момичета, връщайте се тук и помагайте с каквото можете!
Каролина беше с добрите намерения да ги предпази есествено, но да ги прати сами нанякъде, пък било то и в домовете, беше все едно да ги пъхне в устата на лъва. Много по-защитени щяха да бъдат на самото бойно поле.
Смъртожадните бяха десетима, до колкото Каролина можеше да ги преброи. Те бяха четири. Време беше всеки да покаже колко е научил и колко опит има бил той ученик или ръководител.
Единият от тях отправи проклятие към Хестия. Каролина изкрещя:
-Протего!-тъкмо навреме.
-Инкарцерус!-извика тя веднага след това и същия бе повален от невидими въжета.
-Един по-малко!-извика Каролина.-Хайде, момичета, само още девет...

Хестия, все едно никога не е била изтощена, започна да спуска защитни заклинания с/у себе си. . Другите я гледаха странно, а тя само каза - Ей сега още един ще е аут. Тя само затвори очи и един насочи пръчката си към себе си и каза - Суктрусемпра. Хестия бе доволна, но видя че се задават още 3ма...

-Серпенсортиа-изкрещя Виа и една огормня зния се стрална от пръчката и започна да души единия о тнападателите...
Тоагава Кери...

...насочи пръчката си към останалите и извика:
-Лумос Солем!
Огненият лъч беше толкова огромен и мощен, че трите се обърнаха невярващо към нея. Магията порази трима наведнъж. В секундите на осъзнаване след проклятието, Кери се обърна към тях и забеляза изумлението им:
-Все пак си има причина аз да съм директорка.-засмя се, но забеляза че останалите смъртожадни се прегрупират.-Хайде момичета, не се разконцентрирайте, малко остана.
Кери направи нов щит над себе си и се зачуди дали да не извика помощ...