Близо до теб...

Хестия се почувства леко уморена - действието на отварата беше започнало да свършва, а тя нямаше повече в себе си. Единственото, което имаше бе малко многоликова отвара, една доза веритасерум и лечебва отвара - сълзи от феникс. Тя знаеше че небива да се поддава на умората. Неднаеше, дали е правилно но го направи, когато 2ма смъртожадни се опитаха да я обездвижат:
-КРУЦИО! - Магията беше силна, достатъчно силна, че и двамата да останат във въздуха за около 10 минути. Сега вече Хестия разбра какво означава онова, което й бе казал Олевандър. Тя ги остави да си висят във въздуха. Вниманието й б приковано от нещо, което се приближаваше към Виа и Джен. Кери също го бе видяла...

-Вцепени се!-наред крещеше Виа и успя да повали двама.
Погледан възхитена директорката...застана до нея с гръб опрян в този на Хес и двете почти обградени,но от двете се чу вик:-ДИФИНДО!...-Но при вида на това,което се засили към нея гласът й замръзна в гърлото

Всички се бяха наредили в кръг, с гръб един към друг, за да се защитават. Ев изсъска ядосано. Бяха я поразили с някаква магия и от ръката й започна да се стича кръв. Тя премести пръчката в другата ръка
-Инкарцерус! Взепени се! Протего! -викаше тя на посоки и се надяваше другите да са добре...

Виа бе з да се замисли бръкна в джоба на Хес,знаеше какво има там,извади малкото шишенце и за мсекунди поля раната на Ев с отврата...В олелията на биткта Хес само изгледа Виа...не бе ядосана,бе учудена,но и двете навреме се съвзеха от унеса си:-Вцепени се!Левикорпус -единия изхвърча във въздуха и падна въху други двама...

-Авада Кедавра-извика Джен и последниет двама смъртожадни се оказаха мъртви.
-Джен-извика Кери,добра работа.
-Мерси -ти свърши страхотна работа
Изведнъж цялото небе потъмня.Групичката се обърна и видя дракон.Това беше Унгарски шипоносец.Тогава

Хестия Се отдалечи от тях - какво ли правеше това момиче?!? Извика една метла и само каза през рамо
-Ей сега ще се върна, вие се оправяйте със смъртожадните, докато се върна. Аз ще поокротя това драконче. - Кери понечи да каже нещо, но Хестия я прекъсна - Аз ще се заема. Зная какво правя. Тя се изкачи до нивото на очите им. Каза нещо на дракона и отлетя, незнайно накъде. След малко, като се врна без дракона завари страшна картинка...

Всички момичета се биеха,но Джен я нямаше.Кери забеляза това и извика:
-Къде е Джен?Трябва ми сега....-неможа да продължи,защото нещо профуча.
Това беше Джен с метлата си.На нея имаше едно момче и двамата започнаха да кръжат във въздуха.Така започнаха да отклоняват вниманието на смъртожадните.Джен даде знак на Кери и тя каза.......

-Сега!-на Ев и Вивиан.
Трите насочиха едновременно пръчките си към оставащите смъртожадни и в един глас изкрещяха:
-Вцепени се!
Проклятието уцели двама. Третият и последният, като видя какво се случва, хукна през глава в обратната посока. Каролина се обърна към момичетата и като се увери че са добре каза:
-Този е мой.-и хукна след него.
Колкото и бързо да бягаше смъртожадният, не можеше да избяга на Каролина. Пет години в специален аврорски отряд нямаше как да не й се отразят:
-Локомотор мортис!-извика тя и отправи магията си безпогрешно.
Смъртожадният падна. Каролина отиде до него и свали качулката от главата му. Лицето, което видя, я стъписа и тя пребледня. Олюля се и падна до него...

-Кери! - Хестия изпищя. Отиде до него. Гледката на мъжа не й повлия по-различно. Тя го познаваше - преди работеше с майка й, като аврор. - Шеймъс? - Тя невярваше на очите си. - Къкво правиш, ти те си аврор?!

Смъртожадният понече да стане наново не бе спрян от пръчката на Джен:
-И така Шеймъс откога си преминал на страната на Черния лорд?
-Не смей да го наричаш така,само тези които-неможа да довърши.,защото Джен го прекъсна
-Не ме интересува,мене не ме е страх от него.Инкарцериус!Ланглок!-извика тя.Нямаше смисъл да го убиваше ,тярбваше да го разпита.
След като се увери ,че Кери е добре,Виа,ЕВ и Хес я поеха,а Джен бе взела Шеймъс.Те тръгнаха към директорския кабинет,
П.П.Пордължаваме там

Мъжът стоеше, изправен като струна, и наблюдаваше огъня. Естествено, той не го трогваше, никога не беше се получавало нещо подобно. Бе просто формалност, нужда на тялото от топлина, която той се опитваше да надвива всеки ден...
Изобщо не отбелязваше присъствието на другите петнайсет човека в стаята. Какво значение имаше? Никой от тях нямаше да посмее да проговори, докато той самият не му даде разрешение. Никой нямаше да има дързостта да го погледне в очите и да му противоречи, нито пък някой щеше са се извини. Тези, които заслужаваха наказание, щяха да го получат, макар и по-късно, и те знаеха това прекрасно. Сега всички просто стояха и чакаха...
Тихо "Пук!" се дочу откъм градината, предизвестяващо появяването на госта, когото всички чакаха. Никой не стана, никой не понечи да отвори вратата или да покани вътре новодошлия. Всъщност, всички едва се осмеляваха да дишат, предвещавайки настроението на своя Господар.
Те самите не бяха виждали посетителя никога преди това. Нямаха представа кой е той, знаеха само, че той е свързващото звено, което можеше да помогне с осъществяването на плановете на Господаря им в академията Ейрен. Тъй като не смееха да попитат, дори самите планове не бяха изведстни за тях, макар и да бяха преки участници в тях. Но нямаше протести срещу това. Нито гък срещу смъртта на техните съратници на гробището по-рано същия ден. Нито звук напреки онова, което Господарят планираше.
Вратата се отвори тихо. В стаята влезе висока фигура, чието лице бе покрито от качулката на мантията. Походката на фигурата бе спокойна и горда, лека и грациозна, личеше си, че е жена и то жена с положение. Неколцина от мъжете и жените в стаята се стъписаха - не очакваха липсващото звено да е жена. Не очакваха също така липсата на каквато и да било подчинителна реакция от нейна страна.
Жената не обърна внимание на седящите на голямата маса хора, изобщо сякаш не забеляза присъствието им в стаята. Със същата горда походка се приближи до креслото, в което седеше Господарят. Не проговори, но и не се поклони.
Тих шепот на протест премина като вятър между смъртожадните. Повечето от тях бяха предани до смърт и не можеха да допуснат някой да показва неуважение към господаря им. Но в следващия миг Мъжът се изправи от стола срещу огъня и в стаята се възцари абсолютна тишина.
- Виждам, че не си изгубила позицията си. - тихо проговори Той, като се обръщаше към посетителката.
Жената не отговори. Вместо това вдигна бавно ръце и свали качулката си. Отвътре се показа нежно лице с изчистени линии, сребристоруса коса и сиви очи, които гледаха право в тези на Господаря, без да се навеждат и без да се отдръпват. Погледът бе спокоен, но твърд. Очевидно бе, че момичето не се страхува.
Самата мисъл за това накара няколко от смъртожадните отново да промърморят, но тишината бе въдворена миг по-късно с едва забележим жест на Мъжа.
- Не смятам, че е наложително да го правя. - с равен тон отговори девойката. Очите, които бяха вперени в нейните, се присвиха от раздразнение.
- Значи ти се смяташ за равна на Мен? - в тона на Мъжа имаше подигравка. Няколко от останалите се подсмихнаха.
- Точно така. - спокойно отсече момичето. Смъртожадните изсъскаха ядно. - Ако не по магическа мощ, то поне по друга... - Мъжът прекрасно разбра какво имаше впредвид момичето. То си спечели още един яростен поглед.
- Ненужно е да казвам, че се провали. - изсъска Мъжа. Тонът му бе пропит с раздразнение и злоба.
- Също толкова ненужно е да казвам, че аз завърших своята задача. Това, че твоите слуги не успяха да се преборят докрай, не е моя вина. Предполагам си разбрал, че аз самата не се включих в боя.
Мъжът се обърна отново към огъня. Яростта го подтикваше да я убие на място за неуважението, но съзнанието му успя да победи. Пределно ясно му бе, че, докато все още има някаква власт над нея, тя ще бъде силно оръжие в неговите ръце. Лошото беше, че за първи път не бе сигурен колко точно власт има.
Момичето не каза нищо друго. Само стоеше изправено и чакаше другия да продължи.
- Това, което исках, не е изпълнено. Няма да получиш нужната ти информация, Туран.
- Не съм го и очаквала. - тихо отвърна Шай. След това, без да се поклони, тя напусна стаята и минута по-късно се магипортира отвън.
Мъжът не отделяше очи от огъня. Той все още не му носеше успокоение. За първи път в живота си се срещаше с някого, който да не може да разчете. Вътре в себе си знаеше, че Шаия Туран е наясно с неговите методи. Също така мислеше, че тя вече предполага или знае информацията, която искаше от него. Може би бе дошла за нещо друго, може би истинската й цел бе друга. Тези мисли не му даваха мира, но той нямаше причина да прекъсне тяхното "съдействие". Не и когато тя се справяше брилянтно.
- Поставете обекта под денонощно наблюдение. - просъска Мъжът към най-близко седящиа смъртожаден. - Претете достатъчно хора, за да го ограничите напълно. Никой да не бъде допускан да излиза отвътре. - мъжът до него кимна. - Не ги докосвайте, докато аз не ви дам разрешение...Техният живот принадлежи на мен сега.
Знаеше колко стриктно ще бъдат изпълнени заповедите му. Но не знаеше дали ще бъдат достатъчни...

П.П. Не знаех къде другаде да го напиша, то се развива междувременно или маалко по-късно.