Залата - масов РП

Хестия днаеше как за угажда на гостите си. Всичко беше изкусно подредено от красивите пролетни цветя, до всеки премерен милиметър на приборите по всички маси. Хестия беше направила всичко сама. Радваше се на прекрасната гледка. Мястото беше защитено, така че нищо нямаше да развали прекрасната вечер. Самата Хестия също се бе постарала и за самата себе си....
Залата - масов РП 2f9737684dbd9f3c

Такава беше роклята на момичето, самоче естествено беше русокосо. Косата й беше вдигната на елегантен кок, и на дясната й китка се мъдреше сребърна гривна.(за сега толкова за мен)
Хестия зачака своите гости....

Така излгеждаше Алекс, той стоеше отвънка и чакаше някои или нещо... не искаше да влезе първи и да говори с Хестия.

Хари обичаше партита, затова беше дошъл първи.
- Здравей! - поздрави Хари. - Как е?

Хестия видя двете момчета. Радваше се, че няма да й се наложи още сега да говори с Алекс сама, може би по-късно щеше да си поприказва, но сега трябваше да посреща гостите си.
-Здравейте момчета! - поздрави тя Весело. - Влизайте и се настанявайте. - Тя леко замахна към залата. - Добре съм Хари.... Хайде влезай- тя беше наистина щастлива

Вивиана открехна леко вратата на залата.Знаеше за бала,самата Хестия я бе поканила-Виа се надяваше на приятна вечер с приятелите й.ПОгледна в залата...там бяха очарователно прекрасната Хес "Тя винаги е възхитителна"-помисли си Виа,а Алекс,с който бе решила да зарови томахавката,трябваше да признае Вивиана,изглеждаше наистина добре.Видя и Хари,който както винаги чаровно се усмихваше.
Самата Вивиана бе сложила за тази вечер любимата си рокля...не бе зелена,а в нежния оттенък на кремаво бяло.Рокляте бе от фина коприна и елегантно се спуслаше по тялото й-деколтето бе умерено дълбоко,а оп голите й рамене се забелязваха фините кремави презрамки.Неукротимата си червена коса Вивиана бе решиа да пусне тази вечер,и сега големите букли падаха по гърба й,а лицето й бе открито и сияещо.Бе сложила на мястото където бяха белезите един елегантен шал,който да ги прикрива.
Когато се приближи към Хес,двете за момент се заогледаха,а после радостно се прегърнаха...

Алекс не обърна внимание на сантименталните срещи, излезе навън оглеждайки се. Беше под напрежение, гледаше часовника си. Марк по едно време изкочи от някъде, поздрави Алекс и влезе в залата кикотейки се...

Джен си бе облякла най-хубавата червена рокля и си бе вързала косата на кок.Тя вървеше бързо,защото неискаше да закъснее за бала.След малко стигна до залата и отвори врата.Неможа да повярва на очите си.Всичко беше тъй прекрасно.Видя Хари,който винаги се усмихваше,Вивиан и хес които бяха тъй ослепителни и красиви,и Алекс.Отиде при тях и ги поздрави.

Хестия се усмихна.
-Здравей Джен. Как си? Прекрасна си! - Хестия изказа всичко много бързо. Взе си чаша ябълков сок. - Е май е време да се забавляваме! - Всички я погледнаха усмихнато...

-Хес...-каза Вивиана усмихната-така ли ми се струва или забелязвам странна руменина по страните ти...сякаш цялаат сияеш-каза Виа с дяволт поглед-явно наистина тази вечер си добре.
Вивиана се гледа,сякаш търсеше с поглед:
-Хес...знаеш ли кой друг ще дойде тази вечер-запита тя-Джен кажи ми как си ти?...

Мисля че ще трябва да дойдат още хора... Хестия се усмихна. Позагледа се в една от прииждащите фигури - Висока, силна, чернокоса, зеленоока....
-Ето го и... - Всички я погледнаха - Мойто братче. - Хората почнаха да се подсмихват. Хес му махна да дойде насам.
-Джеймс, занчи все пак дойде, братче. - Хес се ухили, а брат й ней остана длъжен.
-Естествено.... Как бих пропуснал това, хм...представление. - Той я прегърна, пвимавайки да не развали толета й.
-Познаваш ли приятелите ми - Хестия каза механично. - Виви, Джен, ХАри, Алекс... - Джеймс се ръкува с всеки, после...

Каролина пристъпи плахо в залата. Бялата й рокля на светли нежни зелени пръски й стоеше добре, макар късият шлейф да й създаваше известно неудобство. Косата й бе пусната и небрежно разбъркана. В този си вид приличаше ужасно много на Маделин. Надяваше се никой да не ги обърка във всеки случай...
Останалите говореха оживено и тя се усмихна като ги забеляза. Щеше да се присъедини към тях малко по-късно. Огледа се притеснено, сякаш чакаше още някой да се появи. Коридора зад нея изглеждаше празен.
Тя понечи да почака отвън, но в следващия миг името й бе извикано от някой. Бяха я забелязали.
-Здравейте.-поздрави тя като отиде при тях. Отправи още един угрижен поглед към входа на залата и сетне се усмихна.-Всички изглеждте прекрасно.-констатира и се усмихна още по-широко.
Искаше да седне далеч от шумните разговори, но...

Алекс я заговори..
-Оооо директорке любима, много сте красива...И продължи във рима- Да не би да чакате някой навън, някой да се опяви от горещ огън...Алекс й се усмихна ехидно, знаеше че тя също се надяваше вечерта да мине без проблеми, и човекът който Александър чакаше, да не се появи. Алекс й целуна ръката като един истински кавалер и я погледна с блясък в очите...

В този миг Маделин влезе с гръм и трясък в залата. Всички погледи се обърнаха към нея. Съвършена до последния миниатюрен детайл. Приликата с Каролина сега изглеждаше минимална. Маделин беше изящна. Каролина...бе...хубавка.
Леденото изражение на лицето на Рийпър бе непоклатимо. Тя пристъпи напред, погледна сестра си, след това и Муун и поздрави:
-Здравейте.-хладният й тон смрази топлата обстановка.
Маделин очакваше Кери да й отвърне, но вместо това....

Алекс отиде до нея,като обърна гръб на Кери, целуна ръката й, след това й одръпна стола за да седне, на Венъхолдската маса. След това Алекс й се усмихна и й каза:
-Клод къде е Маделин ?-Марк и АЛекс бяха от двете й страни, като че ли тя бе центъра на внимание, защото и другите останалите гости ги гледаха,най-вече Маделин, колко е красива,страшна дори... И се чудеха тези двама глупци какво правеха покрай нея...

Джен не бе очаквала ,че ще се види толкова скоро с Маделин.От последната им среща беше минало по-малко от седмица.Какво ли ставаше тук?Тя погледна към Кери,която се бе парила на мястото си.След това каза:
-Както винаги влизаш с гръм и трясък Мад?Какво те води насам толкова скоро след срещата ни,на която едвам не ме уби?Джен прикри белега на ръкатаа си.Явно не бе успяла да го скри толкова бързо,щом директорката я погледна.Маделин сякаш изобщо не обърна внимаание на една от най-опасните приятелки на сестра й.Но след десет минутно мълчание каза:
-Откъде толкова смелост в гласата Стоун?Непомня да си говорела преди така-Маделин говореше доста иронично,но и Джен не и остана длъжна.
-Какво те води насам-повтори за втори път Стоун и впери погледа си в Рийпър.Тогава......

...Хари ги прекъсна:
- Коя сте вие? - попита той Маделин.

Маделин се засмя. Зловещият звук на смеха й отново накара всички да потреперят. Но тя се забавляваше искрено. Кери се обърна към тях, решавйаки, че ще е по-подходящо да им я представи тя:
-Това е сестра ми, Маделин Бърг.
-Рийпър.-поправи я Маделин с престорена усмивка.
Тя се обърна към Бричстоун и й дари един смразяващ сърцето поглед. Хубаво беше, че все още помнеше срещата им:
-Как е ръката ти? Ще се оправи надявам се до следващата ни неофициална среща.
Дженифър помнеше болката от проклятието, с което бе поразена ръката й и не искаше да го изпитва отново. Преглътна тежко.
Някой заговори..

-Значи Вие сте Маделин-Вивиана говореше съсредоточено и гледаше Маделин така сякаш я познаваше.маделин кимна в знак на съгласие,но с леден поглед,сякаш не вярваше че нищожо момиченце като Вивиана може да я зоговори.
-Здравий,Маделин-каза Виа със странен поглед-надявам се няамш против да се обръщам към теб на ти.Аз съм Вивиана-повечето хора гледаха Виа леко стреснато,зради дързостта с която говореше на Маделин.
Вивиана погледна към Кери,която сега я гледаше сякаш й се искаше да я измъкне от залата със запушена уста:
-Но нищо не съм направила,по-скоро много съм видяла-каза Вивиана непоклатимо като загледа Маделин и изящното й лице с интерес...

Маделин си направи труда да я погледне с нещо малко по-малко от интерес на лицето си:
-Рейвън или греша?-Рийпър сложи полуусмивка на лицето си.
Беше чувала за това момиче достатъчно, за да се убеди, че няма начин да я хареса. Имаше интересна дарба, която по глупав начин я бе направила известна до някъде, но не беше единствената с такива заложби. Спомняйки си това, тя се сети за тримата ясновидци на баща й. Именно те й бяха говорили за нея, както и за всички останали от академията. Усмивка пробяга на устните й при спомена за предсказанията. Маделин беше убедена, че и Рейвън е видяла същите неща и това затвърди спокойствието й:
След като момичето кимна в потвърждение, че именно тя е Рейвън, Маделин се усмихна широко:
-Е, Рейвън, значи знаеш как ще приключи всичко.-тя отново кимна, вече малко притеснен.-Защо след като знаеш какво ще се случи имаш желанието да се обръщаш на малко име към мен?-може би тези думи биха прозвучали като въпрос на някой, но това не беше така за тези, които бяха чули Меделина да ги изрича. Леденият й тон бе сломил всяка наченка на отговор, породила се в импулсивната мисъл на Рейвън.

Влизайки във залата Хеситя де натъкна на прословутата Маделин.
-Здравейте. - поздрави тя вежливо, но някак с хладен тон, доста хладен, даже студен. - Приятно ми е да се запознаем Хестия Джоунс. - Момичето направи бледо подобие на усмивка, просто не бе нужно повече. Жената пред нея я погледна високомерно, ала и Хестия не й отстъпи. Хестия бе забравила за другите в стаята....

Алекс се доближи до Маделин, като магнит. Гледаше я невероятно, Хестия го забеляза и не й се понрави много. Александър седна до нея и каза на останалите:
Е вие какво запяте,оставете госпожицата да си почине,сега е време за парти,не за запознанства, така че айде всеки от където е, или искате всички да сте във Венъмхолд,защото масата е за венъмхолдци.- Алекс искаше да не натоварва Маделин със безполезни срещи, знаеше колко много обича общуванията с живите твари, Алекс предполагаше,че ако Маделин реши ще може да проведе разговор със който трябва.
Той й прошепна нещо, Маделин му кима..тогава Клод излезе от залата, в същото време ...

Маделин наблюдаваше с периферното си зрение
Джоунс. Това беше значи...прословутата. Едва се сдържа да не се изсмее.
Рийпър беше чакала момента, в който щеше да види какво представлява
пазителката на амаранда, но сега, след като я беше видяла, беше меко
казано разочарована. С какво това момиче, което дори не можеше да
контролира една преструвка за пет минути, беше достойно да пази толкова
могъщ предмет. Но и Каролина не беше достойна да пази онези пет, а го
правеше. Макар че Хестия...бе избрана. Сигурно имаше нещо специално в
нея, което само амарандът можеше да види.
Неочаквано за Муун, който бе на съвсем друга вълна на мисли в момента, Маделин стана и се приближи отново до Джоунс.
-Фаларта танте*.-бе тихо произнесено от Маделин и ефектът от заклинанието не се забави дори секунда.
До края на вечерта тя щеше да намери начин да разгадае Джоунс изцяло.
Маделин се върна на масата, чудейки се дали действието й е останало напълно незабелязано..

*Фаларта танте-обвързва съзнанията на жертвата и магьосника с невидима
нишка, тъй че по-силните чувства и емоци се предават на другия.

Вивиана наблюдаваше с привидно мила усмивка Маделин.Да-тя знаеше какъв щеше да бъде краят,но пък се чудеше как жена като Рийпър,може да е толкова невежа,че да не знае,че винаги имаше алтернативи.Вивиана нямаше да бъде от онези,които тихо да благоговеят пред Маделин и бе сигурна,че и Рийпър го знае.
Вивиана отиде при Кери,чувстваше странното безопкойство у директорката,но пък и знаеше защо е така:
-Извинете професоре-каза Вив тихо,като сепна леко Каролина-чудех се дали не мога да помогна се нещо...-каза Вивиана,но и двтее знаеха,че това далеч не бе ,което Вивиана искаше да каже...

Хестия усети тънката връзка.... "Така значи, госпожице Рийпър" помисли си тя "Ще се следваме една друга, по-точно вие мен.... Няма проблем, така или иначе нямам какво да крия в емоциите си сега" Хестия огледа залата. Виждаше приятелите си там.... РАдваше се а тях, че са живи, че са цели....