Залата - масов РП

Емили влезе и се огледа. Радваше се, че успя да дойде, преди празненството да е свършило. Беше с къса рокличка, която не покриваше почти нищо, но пък нямаше какво са скрие. Изхили се.
След малко забеляза Хестия и се запъти натам...

Хестия се усмихна. Радваше се да види Емили.
-Изглеждаш страхотно. радвам се че успя да дойдеш! - Хестия я огледа още веднъж цялата, а после Еми я попита

После Еми я попита:
- Е, какво мислиш - и се завъртя. А после се изхили отново. -Не, по-добре не ми казвай. Как е купона? - огледа всички наоколо.

-Добре - Усмихна с Хестия. Та малко музика...
Хестия щракна с пръсти и в залата зазвуча свежа музичкаВсички се запътиха към дансинга, когато....

Емили я хвана за ръката и я дръпна.
-Хей, това там не е ли брат ти, Хес? На къде ли отива?
-Нямам представа. Чудно, какво ли е замислил. - не го каза като въпрос.
-Защо не го последваме? - Ем я погледна - Тук и без това не е кой знае колко интересно. Сори, ама е така.
-ОК. Ама по-бързо, той отива на някъде, скоро ще се скрие от поглед.
Двете момичета се забързаха към брата на Хес и никой не им обърна внимание, защото всички бяха заети с танци.

Алекс очакавше Клод да се върне от гробището, но сега явно братът на Хестия бе разбрал за венъмхолдските им намерения. Сега и тези две момичета щяха да отидат там където не трябва, можеха и да се ранят. Алекс ме магипортира отсреща, точно там където бяха вече Клод и братът на Хестия готови за битка, Алекс грижливо затвори вратата, направи магия за заключвания,като я защити със защитна магия, така еч никой да не ги усети и никой да не може да влезе вътре. През това време Клод се бореше със Хестения брат. Но той беше силен, а Клод беше ангажиран с едната си ръка, в която държеше някаква кесиика. Алекс направи заклинание, в което замая любопитника. Вързаха го със рибарски мрежи, за да не се измъкне. Не му знаеха силите и способностите, но трябавше да му изстият съзнанието, или момента в който разбира за намеренията на Алекс и Клод....

Плановете се объркаха. Бяха забравили за специалната връзка м/у близките роднини само слъд секунда.
-Импедимента. - Хестия стоеше пред тях, избила вратата. - Александър де Муун, ще те убия! - Хестия развърза брат си, който беше бесен. Хестия нямаше време за силлни емоции, просто студенина. Лед, хладина, нещо друго. - Сектусемпра! - когато....

Алекс я хвана за ръката, и й каза:
Не е това, което изглежда. Не искахме да го нараним, просто Клод носи изненада... Ето я й пролетта...
и от джоба на Клод изкочи божествено красива и нуу,стоимата богиня на Пролетта. Всички се услепиха от нейния блясък.
Тогава Хестия му каза:
Е Алекс, можеше и да не правиш,така, уплаших се.
.Ако не го бяхме вързали,щеше да издаде и провали всичко,както го и направи. Е, карай,хайде да продължим навътре-Алекс я хвана под ръка и тръгна към залата, хвърляйки старховит поглед на Клод, а после и на Маделин.
Маделин разбра,какво е станало и извика Клод при себе си.
В същото време Алекс покани на танц Хестия....

Еми ги гледаше отстрани и се чудеше какво ли е замислил Алекс. По всичко личеше, че е нечестен, и тя знаеше, че и Хес го разбира. Каква ли игра играеха двамцата? Или наистина бяха влюбени?!

Хестия го погледна. Той държеше ръката й, така че тя нямаше избор. Усмихна се привидно и направи няколко крачки, все още хваната под ръчичка с Алекс. Той и се усмихна:
-Танго, нали, Хестия?
-Предпочитам като за начало валс....
Момчето се пораздразни, но явно бе готово на всичко, стига Хестия да не заподозре нещо. Зазвуча бавна музика. Хестия обви ръце около врата му, а той положи свите в/у нея. Тя беше грациозна, движеше се плавно, беше някак привидно спокойна, а той- изпънат като жица, нещо го тревожеше. Момичето го погледна чаровно и му прошепна нежно:
-Защо ме излъга? - думите бяха изречени с неземна нежност топлина, а бяха тъй твърди. Мина минута, докатоАлекс се усъзнае, после каза:
-Не крия нищо, Хестия. - той се надяваше да е замазал положенито, ала Хеситя неспираше.
-Виж ме сега, тук при теб, вярно ти неоткъсваш поглед от Мади,но все пак, няма как да избягам, няма начин да навредя на плановете ти Алекс. Но усещам че ме лъжеш...Какво има? Какво замисляш? Преди минути се карахме на същата тема - че искаш да ти вярвам а ти не ми казваш истината, че искаш да не заемам страна а с действията си ме караш да го направя, и то не в твоя полза. Усещам че има нещо... - Момчето я погледна свирепо, тя не се притесни, те танцуваха ли танцуваха, песента се смени на още по-бавна и Хестия се прибилжи още малко до него, за да може никой друг да не ги чува. Надяваше се Алекс да не я излъже....

Алекс се притесни, дори я настъпа от невнимание.
Беше разсеян, и се държеше доста повърхностен.
Той й отговори:
-Ами, Хестия, как да ти кажа. Да това може би не е истината,или не поне цялата истина. Но наистина, наистина искам да ти кажа, че нямаше да навредя нито на брат ти, нито на вас, на никой.Просто той не трябваше да бъде там, щеше да развали ..... изненадата...-Алекс си отдъхна и си помисли че момичето ще спре да го разпитва...

"Лековерната" Хестия иззведнъж се откъсна от Алекс. Отидо мо масата и си наля чаша вода, прибави още нещо и го изпи. После седна до брат си и си размениха няколко хладни приказки, без да се поглеждат, когато...

...в залата влеезе Хари, който бе чул всичко със слуха си на горотроз. Той имаше дълги нокти, козина и червени очи, които прикриваше така, че никой дори и не забеляза. Той показа на Хестия със знак да дойде при него. Тя...

го дръпна по ввстрани. Не само на Алекс трябваше да се кара и сърди.
-Какво ти става?! - започна тя. - Бяхме с алекс на терасата, като видя че не се душим или бием, си говорим, защо дойде и почна да се заяждаш?! Да, пак старата песен, той е лъжец.... Добре и да е какво, трябваше да дойдеш и почнеш да се заяждаш, да се дразниш? Ако имах нужда от помощ, повярвай щяхте да разберете. Кажи какво има - гласът на Хестия беше леден

- Трябва ми отвара - отсече той, без да обърне внимани на това, което Хестия каза.

Хестия се огледа - търсеше чантичката си. Намерия и извади едно шишенце с отвара, подаде я на Хари и той я изпи.И двамата се надяваха никой да не е видял какво става.
-Има ли нещо друго - попита тя още по-хладно. Зноеше че трябва да й е весело, ала след всичко й бе малко трудно, поне се надяваше към срая всичко да се оправи, тъй като тя имаше склонноста да запомня и оценява такива неща по начина, по който са завършили....

- Значи все още вярваш на Алекс? Въпреки всичко, което се случи? Не разбра ли вече...

-Ти кво луд ли си? Зная че немога да му имам доверие....Просто незная за кого работи. А това е важно, Хари, нали? - Хари беше потресен, явно никой не бе преценил Хстия правилно,но тя имаше още какво да кажа.
-Зная какво си мислехте всички, просто моя план несполучи. - За кой план ли говореше Хестия?!? Явно нямаше предвид случващото се. - Хайде Хари, аз май трябва да вървя. - каза Хестия и се отправи към изхода

-И на къде си мислиш, че отиваш принцеско ?!- Алекс изкочи на пътя й и й попречи да излезе.
Хетия предположи, че или Алекс ги е подслушвал,или й влязал в подсъзнанието, или случайно е минал и е останал като чул кои познати разговарят за него.
Хестия понечи да го бутне малко,за да мине, но Алекс я спря с думите:
-А аз ти вярвах, че ми вярваш... Мислих си, че ми имаш доверие, и не си като другите. А даже и планове си крояла. Хммм Хестия, разочаравош ме, и все пак ми е любопитно да узная за плана, който не се е получил

Хестия просто го отмина. продължи по пътя си и преди да излезе без да се обръща каза:
-А какво учакваше, като нараняваш приятелите ми?!? - после тя натисна дръжката на вратата и излезе.

Хестия влезе отново. Видя Алекс сам някъде на масата. Отиде до него и леко положи ръка на рамото му.
-Алекс - започна тя тихо - съжалявам.
Той....

я погледна в лицето леко сопнато, последаната им среща не мина както трябва, на изпита по отвари също... Алекс също имаше вина затова не се направи на голямата работа, и я заговори:
-Съжалявяваш...ти....за какво ?- ракастично се изсмя Алекснадър Де Муун.-Никога не казвай съжалявам, извинявай,обичам те,мрадя те, като наистина не си сигурна в тези чувства, че ги изпитваш. Е интересно ми е да разбера за ккаво съжаляваш, нещо съвестта ти ли те гложди?- Алекс дръпна един стол към Хестия, да седне...

-Аз, хъм за много неща - всъщност не беше така. - Неискам да се карам с никого и неискам заради мен да се карат хората. - Хестия огледа момчето, лицето му. То стоеше там и я слушаше. Дали нистина се интересуваше, или бе просто заполване на времето от скука?! Хестия неможа да продължи, защото Алекс....

се почеса по безименият пръста на лявата ръка, гледайки Маделин. Беше му скучно да слуша лигавите извинения и оправдания на Хестия.
Беше ангажира в момента, малко засегнат, и доста напрегнат. Той я заговори:
Хестия, искам да те помоля да е ми се обясняваш в празни приказки, няма никъкав смисъл. Щом идваш да се извиняваш и съжаляваш,значи си осъзнала че си сгрешила някъде. Както и да е...- Алекс й се усмихна, макър че да не му бе точно в това момента. Усещаше, че ще му се случи нещо лошо, когато е най-много щастлив...

-Значи да си тръгвам?! - Хестия искаше да каже нещо по-различно, искаше да каже нещо, което неискаше да изрича. Погледна Алекс, а той бе погълнат от Маделин. Стана. Понечи да Стане и реши че явно наистина е по-добре никога повече да среща Алекс късето и да е било........