Залата - масов РП

-Хестия не прави циркове пред хората, казах ти просто да смениш темата, съжалявам че не разбираш от навици. Ако искаш остани, ще си говорим за други неща, защо правиш всичко толкова трудно...ако ли искаш може да отидем другаде,където ще сме на саме. А ако наистина искаш да излезеш от залата и повече никога да не се срещаме и разговаряме и т.н. ОК, няма да те възспирам.... не си малка, сама можеш да разсъждаваш.- Алекс привидно беше спокоен, уравновесен и дори хладен... но вътрешно едва ли бе така...тя

Хестия се обърна рязко. хвана ръката му и зашепна:
-Може би по-късно ще се поразхедим, нека ърво ми донесат мантията, че - и двамата се засмяха. - Е, - Хестия се беше усмихнала и пак се намираше на стола до Алекс - Май мади е омагьосала ума ти.... - Алекс се притесни, малко после...

-Мади...може би имаш впредвид Маделин....-Алекс подскочи- тя да е омагьосала мозъка ми глупости, просто й се възхищавам ти да не ревунваш нещо.-Алекс и се изплезе и се опита набързо да отбегне темата:
-Е Хестия, брат ти не съм го виждал скоро...

-аЗ, да ревнувам?! Надявай се - Хестия беше искрено развеселена, ала явно на Алекс тона нее му се понрави. - Трудно ще се привържа към някой, толкова, че чак да ревнувам. - Хес беше абсолютно права, но дали това нямаше да обиди Алекс...?!
-А колкото до брат ми, хехе той е добре, особено като не го връзваш. - Алекс май вече съжали че не е оставил момичето да си тръгне. - Като не е вързан ми чете лекции и постояно е с мене или ме държи под око. Хубавото е че сега не ми чете толкова много лекции. Когато Блууд беше тук бяха повече. Какво ли прави сега той....

-Е, Хестия донесоха ти мантията...ще тръгваме ли..
Алекс помнеше какво му бе казала преди малко, както и всичко преди този ден, всичко си спомняше... могледна я малко злокобно, тя настръхна и му каза...

-Къде искаш да отидем? - попита спокойно Хестия, тя просто искаше да се махне от погледна на едни хора.... - Е!?

Хари седеше на друга маса, но чуваше всичко със слуха на горотроз. Плясна се по челото и изрицитира Хестия със смешен глас и изръжение, но така, че никой да не го чуе:
- "Ти да не си луд?!" Явно не съм. Сигурно ти си луда. Щом още му вярваш.
Той се правеше, че яде, но всъщност подслушваше. Смяташе да ги проследи. Той по начало не вярваше на Алекс, а след всичко... Той просто го намрази.
Някой го стресна. Това беше...

Това бе Венъмхолдеца Марк. Беше преди в жабешки лик, но сега благодарение на Маделин, той се преобрази в момчето което беше преди.
Марк бе застанал зад Хари изправен, тъй като момчето подслушваше Алекс, не забеляза присъствието на Марк. Марк взе една ваза с холандски лалета и я изсипа върху главата му. След това Хари подскочи, Марк дръпна покривката, и събори цялата наредена трапеза, след това бързо избяга, да не би някой да го намери. Хари стана за посмешище на всички в залата....