St Joseph

Каролина пристъпи плахо напред към портите на църквата. Бе й неудобно да притеснява Ариман в собствения му дом по училищни въпроси, но нямаше друга алтернатива да се свърже с него.
Вдигна ръка и почука силно на входната врата. Обезпокои се от шума, който създаде. Дано не беше притеснила обитателите на дома.
Миг по-късно едно някой погледна през шпионката предпазливо. Каролина не позна очите. Това не беше Ариман:
-Би ли ми отворил...търся Ариман...
Резето хлопна и вратата се отвори....

Белите зъби на Маел блеснаха срещу директорката. Усмихваше се. Също се и зъбеше:
-Ариман го няма в момента.-Маел загледа Кери с интерес. Веднага я разпозна.-Влезте да го изчакате.
Каза той и отвори вратата широко.
Доректорката влезе. Маел й предложи да седне на дивана в дневната и сам седна до нея. Облегна се назад и протегна ръката си по облегалката:
-Много спешно ли ви трябва Ариман?-попита Маел. Изгледа я особено. Кери се приплъзна встрани и не го погледна. Маел се ухили.
-Достатъчно спешно щом съм тук.-отвърна му директорката.
Вратата се отвори и влезе Ариман. Дишаше косо като че ли беше тичал до St Joseph. Видя Кери и погледът му потъмня. Огледа се светкавично като че ли беше очаквал още служители да присъстват. Овери се бързо че няма никой друг. Овладя изражението си и придоби предишния си каменен вид. това се случи за секунда.
КЕри стана да го поздрави. Той отвърна на директорката вяло Побърза да се извини и извлече Маел в съседната стая.
Върна се сам. Преди да приближи приглади косата си нервно и се намръщи. Седна до директорката на дивана и каза.
-Не съм убеден че аз съм подходящия човек за това.

Каролина само при вида физиономията му избухна в смях. Ариман беше на път да я разбере погрешно и тя се опита да сдържи кикота си, за да не създаде лошо впечатление на момчето:
-Ако не бях убедена, че си, нямаше да съм тук.-каза тя и му се усмихна възмутително мило.
Не беше успяла да го убеди съвсем и за това добави:
-Разбира се, има и други възможности пред нас, но не искаме да рискуваме живота на момичето, нали така? За това преди да те оставя, бих искала поне да знам причините, които имаш, за да смяташ че не си подходящият.

Ариман потрепна конвулсивно при последната реплика на директорката. Не ми оставяш избор, помисли си. Ако сега изтъкна причини, ще сбъркам и ти знаеш това:
-Не. Не мисля да го правя. Щом смяташ, че аз съм подходящият учител за нея, не мога да не се доверя на преценката ти.
Ариман се усмихна, въпреки че отвътре беше разгневен.
-На колко очакваш да я науча?
Кери го погледна с известна изненада. Отхвърли изненадата почти веднага и стана сериозна:
-На колкото е нужно. Той става все по-силен. Опасявам се, че може...
Ариман не й позволи да довърши. Махна с ръка в знак, че не иска да слуша. Вече знаеше.
-Разбирам.-каза той.-Ще имам грижата.
Кери го погледна със зараждащо се съмнение:
-Как те убедих?
-Щом живот е заложен на картата, трудно можеш да му разубедиш.
Усмихна се криво.
Тя стана и той я изпрати:
-Разчитам на теб.
Каза директорката и си тръгна. А на това разчитам аз, каза си Ариман докато я изпращаше с поглед.
Затвори вратата и се обърна. Маел стоеше на крачка от него с лукава усмивка на уста:
-Знаеш какво трябва да направиш, нали?-почти с подигравка произнесе той.
-Отлично знам.-Ариман се намръщи.-ала не виждам защо трябва да си толкова доволен от това.
-Имам си причини.-ухили се той тайнствено.-Та за добрите стари времена....
Поде момчето и прегърна Ариман през рамо...

Червеноокото момче приближаваше към къщата на Ариман. Той му трябваше неизбежно. Стигна до вратата и почука. Изчака малко, но никой не отвори. Нямаше време да чака, трябваше да подготви някои неща, затова извади пръчката си и прошепна нещо. Малко лисче с надпис: "Чакаме те с Кери в тайната стая." се намърда под вратата и влезна вътре. "Това ще му е достатъчно" - помисли си Малцович. Каръл се обърна и отново закрачи нанякъде.

Вивиана се приближаваше към къщата.Удивителната й прилика с църква не я изненада,та какво ли беше странно когато ставаше дума за Ариман.
Виа стигна до прага и почука три пъти на вратата,така й се искаше той да е тук...да го види,да я успокои...искаше той да отвори сега вратата и да впие проницателните си очи в нея...

Вместо това той се появи зад нея. Прибираше се:
-Мен ли търсиш?
Изглеждаше уморен. Като след дълъг път. Усмихна се:
-Искаш ли да влезеш?

КОгато Виа видя Ариман лицето й направ засия,но беше помрачено от вида му-той изглеждаше уморен,умислен...Виа сама не разбра как думите й се изплъзнаха от устата й:
-Да-но когато чу отговоа си се смути,изчерви се-но виждам,че ти си уморен,може би е по-добре да си тръгна?-Виа погледна в очите му,искаше й се да го прегърне,защото вече знаеше,че той е добре...

-Не, спокоино.
Отвърна Ариман и се ухили.-Утре няма да съм по свеж а мисля че е време да започнем уроците с теб. Казаха ми какво е станало вчера.-Ариман я погледна замислен.-Виждам че се самняваш в себе си. Това е точка за тях.
Той не усети как се отнесе в спомени от пътуването. Сепна се.
-Последно- ще влезеш ли? Ти решаваш

Виа го загледа учудена,не й се нравеше,че вече всички знаеха колко странна и отчасти опасно неуверена е тя:
-Влизам-каза решително Виа-писна ми да бъда момичето,което неможе да се защитава и ...ако ти не ме научиш,то аз наистина няма да имам място тук-Ариман я подкани,сега тя не знаеше какво да очаква.Когато пристъпи в къщата му...

се стресна когато видя Маел. Той се беше истегнал на креслото и мяташе порченца плодове към устата си. Когато видя Ариман спря и се ухили.
-Маел, виждам че страдаш много от моето отсъствие.
Ариман се засмя. Беше го казал шеговито, ала Маел разбра че трябва да пази поведение.
Ариман видя че Вивиана се смущава.
-Влизай.-поткани я той.-Не му обръщай внимание. Той е идиот.
Маел стана и се засмя
-Да не би да почвате уроците? Ар, забравил ли си как да блокираш ума си? В момента мислите ти ме заслепяват. Не мога да чуя нейните от целият този шум-Маел се изсмя.
ариман го погледна особенно. Другият излезе все още с усмивка на устата си.
Ариман дръпна опашката си и си пусна косата с тешка въздишка:
-Такъв става когато реши, че е пренебрегнат.
Той седна на креслото и подкани Вивиана да седне и тя
-Ако ще се занимаваме с това, по добре да започваме. Кажи ми когато ти се случват тези неща. Когато те нападат. Какви мисли ти идват наум?
Ариман се облегна назад. Вивиана почти си помисли че е заспал. Ала той не беше. Той чакаше да му се отговори.

-КОга идват ли,кога ме напада-Ариман поклати глава-когата съм сама най-вече,но и когато съм неуверена и изплашена-Тя за малко замърлча,но Ариман я погледн приканващо.
-Аз се чувствам,след това,мисля си ,че не съм достойна за този свят и не ми е мястото тук.Спомням си всичко,всичката смърт,която съм видяла-Виа бе решена да не плаче,но не можеше да не прикрие горчивината в гласа си-чувствам се виновна...
Виа замълча,не й бе приятно да се ровят из мислите и спомените й.
-За теб разбирам-рече тя на Ариман-защото ти вече знаеш почти всичко за мен,но ще бъда благодарна ако приятеля ти-делфин-тя натърти на последната дума-престане да се ровичка в съзнанието ми-тя се ухили самонадеяни и дръзко,но погледа й беше леден.
Ариман...

Ариман отвори очи и я погледна ядосано:
-Не говорим за него сега. Той не може да прочете нищо през стената.
В същото време Ариман иссумтя тихо на Маел. Чак сега го забеляза. Той излезе тихо.
-Друго ме претеснява.-продължи Ариман.-Докато тези хора нападат сазнанието ти.-той я погледна.-Ти си мислиш за сънищата. Не можеш да допускаш това. Тъкмо това те прави заплаха за тях и точно за това те продължават да те нападат.
Да упражним следното. Аз ще те нападна, а ти ще се опиташ да не мислиш за нищо. Готова ли си?-той се исправи в креслото.-Ако не успееш да спреш да мислиш, опитай да мислиш за нещо глупаво. Нещо различно от сънища.
Без да я исчаква още Ариман насочи пръчката си към нея и каза "легимименс!"
И двамата потънаха в пълен мрак. Бавно картината започна да се исяснява. Ариман видя....

...как мъж и жена,родителите на Виа,бавно без да могат да се движат се давеха,очите им бяха мътвешки впити в него.
Кортината се смени,сега Ариман видя себе си и целия бе облян в кръв...Виа изкрещя

Ариман свали пръчката си и загледа момичето загрижено. Почака да се успокои. Когато Вивиана вдигна очи се изуми. Ариман се смееше тихо. Когато той усети, че се е успокоила и каза:
-Какво те затрудни? Може би осети че не можеш да мислиш за друго. Опитай отново, ала този път си претстави че потъваш в мрак. Опитйа се да си претставиш че мислите ти отлитат далече от теб. Като сребърни нишки каквито са. Можеш ли да го направиш? Ако нещо те е притеснило по добре кажи още сега.

-Да,нещо ме притеснява-Виа го загледа ядосанам,а той се подсмихваше-то явно не вземаш живота си насериозно,а-Виа пое дъх и не сваляше погледа си-искати се да свърши бързо ли?Е,спокойно ако онова е вярно,ще бъде бавно и мъчително-Виа потрепна при мисълта-но по интересното е,че ако е вярно,не само ти ще бъдещ мъртвия...затова ,ти предлагам сега и двамата да вземем насериозно всичко това...-Виа кимна с гфлава,беше готова,затвори очи и почна да пада в непрогледен мрак...

Ариман се съсредуточи. Не искаше да я измъчва още от първия път. Вивиана се справяше добре. Ариман още виждаше магливи картини ,ала този път картините не бяха сънища. Обикновени спомени.
Той свали пръчката си и я погледна усмихнат:
-Добре се справи. Истощи ли се?

Виа го погледна този път бе ведра и усмихната
-Не,не съм се изморила,чаках този урок от толкова време-тя се изчерви,и го погледна втренчено-Но,исках да те помоля за още нещо...Обърна се към вратата и каза на висок глас
-Нещо лично...

Ариман се ухили. Въпреки че беше неприятно изненадан му хареса че Маел се интересува. Стана. Отиде до вратата и я хлопна силно. Чу се падане от другата страна. Ариман се засмя с глас.
Върна се до Вивиана със сълзи на лицето си от смях

Виа не спираше да се чуди на различните лица,които Ариман й показваше.Исакше й се да осатне сериозна,но при вида на хилещия се Ариман и при звука на падащия Маел,тя се засмя,отдавна не се беше смяла так.Следващите минути прекараха в смях,но лека полека се успокоиха,тогава Виа заговори:
-Ариман,ти направи много за мен откакто съм тук и...-Виа пак бе втренчила поглед в него-и може би точно ти ме познаваш най-добре и аз знам,че сигурно си имаш други грижи освен да слушаш моите глупости-тръпчинката на Виа на Виа се покаа на бузите,които сега бяха огнено червени-но аз бих исакла да те помоля да ме научиш на някои защитни заклинания...

Ариман седна. Усмивката му исчезна.
-Разбира се. Това е едно от нещата за което директорката помоли. Но не мога да те науча на смъртоностни заклинания.-каза той и се намръщи.
-Не ми е позволено.
Говореше така все едно искаше тъкмо смъртоносни заклинания да й покаже. Чудеше се
-Искаш ли нещо спецялно да знаеш или обикновенни заклинания за защита?

-Не съм сигурна,но от това,което ми се случи досега не мисля,че обикновените заклинания ще ми бъдат от полза-Виа малко се посмути
-Исках да те питам и още едно нещо...Къде изчезна-Виа се усмихна сконфузена-може би съм прекалено нахално,но аз...аз се притесних за теб...
Откъм вратата се чу смях.Вивиана се подразни,искаше отгори,ноискаше и малко усамотение,стана отиде до вратата и отвори
-Вижте,господин делфине-Виа го изгледа със стръвнишки поглед-не искате да изпитате ирландския гняв на едно ядосано момиче с мнооооого видения-тя започна да навива ръкавите си,полсе затръшна врата и седна със спокоен израз ан креслото срещу Ариман...
-Е...?

Ариман я изгледа слисан. Замисли се. Не помнеше Вивиана да му е задавала въпрос.
-Веднага ли очакваш да започнем?-попита Ариман накрая.-Сега съм наистина уморен. Да се срещнем утре при езерото.
Каза той и без да се суети излишно отиде до вратата и я открехна. Ухили й се:
-Беше забележителен първи урок. Моля те да се упражняваш тази вечер да блокираш ума си. Можете да тренирате с Хестия. Тя е добра в мисловните атаки.

Виа се засмя
-На мен ли го казваш,тя постоянно ми бърника в ума-само ако знаеше Ариман,какво е видяла там-Е...добре,значи утре при езерото,ще те чакам-тя му се усмихна признателно и мило,погледна зад рамото му-Лека нощ Маел-двамата с Ариман отново се засмяха.Тя се обърна за последен път да погледме с Ариман,усмихан се и каза:
-Аз се уча бързо-засмя се-както виждаш.

Вивиана сега пак се бе изправила пред вратата на дома на Ариман.Не знаеше защо пак бе тук...за друг урок или просто защото след тази седмица на съдбовни преживявания имаше нужда да си говори с него.Виа почука на вратата и закача отговор,надяваше се Ариман да си е тук...за да го види...

» St Joseph