Залата

Каролина седна на една от масите, взе си чаша и обърна поглед към входа на залата. Беше още малко рано за празненството. Тя огледа залата и се усмихна на себе си. Два дни беше поставяла и подреждала украсите. Не малко подготовка беше направила и се чувстваше малко уморена при вида на всичко, което беше свършила. Залата обаче изглеждаше идеално. Знаеше че вечерта ще бъде хубава.
Тя отпи, остави чашата си и стана. Направи няколко крачки към входа.
Снежнобялата й сатенена рокля се спускаше свободно по нея и падаше на малки вълнички, обсипани с нежни кристалчета по ръба си. Обърна й внимание и се усмихна. Вълнистата й сега червена коса, бе частично прибрана на тила, точно колкото етикетът изискваше, но не и с цената на неудобството й.
Погледна към входа, за да види....

Едно момиче. То беше със леко чуплива руса коса, прекрасна рокля, зеленооко. В първия момент Каролина не я позна. Но само след миг разбра, че това е Хестия. Тя беше прекарала известно време пред огледалото. Носеше също така и малка чантичка и...

Виктория влезе спокойно, облечена в свободна зелена рокля с дълбоко деколте, която подчертаваше и без това изумурдените й очи и на светлината те блестяха. Роклята беше изключително нежна и много финно изработена, и сякаш бе направена точно за нея. Косата й, събрана в цвете на тила влизаше в контраст с бялата кожа на момичето. Без да обръща внимание на другите тя седна на една от масите. Без да посяга към алкохола или към каквото и да било питие тя огледа внимателно богато украсената зала, но по всичко личеше, че украсата определено не и бе по вкуса...

Вивиана се показа зад Хести.ето,че двете момичета прекарали завидно доста време със директорката се появиха.
-Здтавейте-Виа се усмихан на приятелката си-АХХХХ изглеждаш прелестно,като истинска ирландка-Виа се засмя чаровно.Вивиана пък беше в тъмнозелена дълга рокля,с прекрасни изумруди около шията си,тъмно червената й коса бе вдигната на елегантен кок.
-О здравейте професоре-и двете момичета стояха срещу Каролина,така чаровни и така рпизнателни на тази достолепна директорка,но защитничка най-вече...

-Здравейте! - поздрави Хес, която тъкмо си мислеше , че иска да се запознае с другото момиче там.

Каролина посрещна момичетата с топла усмивка. Отиде до Хестия и Вивиана и ги прегърна внимавайки да не направи гънки на роклите им:
-Много се радвам, че успяхте да дойдете. Изглеждате чудесно.-усмихна се тя.-Елате, да седнем при това момиче, докато чакаме останалите.
И тритесе отправиха към Виктория:
-Здравей.-каза Каролина.....

Хестия озари директорката с усмивка. Чзе си портокалов сок. Тъй като незнаеше как точно да започне разговора, прво се огледа дали Хари няма да идва вече, но се сепна от милия глас на директорката:

-Разбрах, че имаш кавалер за тази вечер.-подсмихна се Каролина малко съучастнически.-И аз би трябвало да имам един брой, но уви не разчитам на скорошната му поява.-засмя се тя.-Човек би казал, че господата са по-суетни от нас с тези закъснения.
Кери й заговори малко по-тихо:
-Нищо не се е случвало днес, нали?-момичето кимна.-Аз имам новини за теб, но не тази вечер. Тази вечер трябва да остане неопетнена от минали беди.-усмихна й се тя.
Обърна се към Вивиана:
-Кажи ми каква е тайната на тази прическа!-усмихна се тя.-Каквото и да правя, косата ми винаги има уникално собствено мнение.-засмя се.-Е, как сте днес момичета?

Директорката бе попитала нещо Хес,Виа не искаше да ги притеснява и да меси в разговора им затова се тдръпна,имаше нужда от нещо,което мало да я разведри,започна да си мисли,че е по-добре да си отиде когато...

Ариман влезе в залата. Огледа се. Намръщи се. После се ухили. Приближи се към тях:
-Добър вечер, дами. Мога ли да си позволя да отбележа, че изглеждате ослепително...
Усмихна се той и направи кратък поклон.

Хести наблюдаваше леко отстрани. Тя пъкмо се канеше да отпие сок и едва не се задави при вида на..

Вивиана изшита смесени чувства,вярно че бе решила да си тръгва,но...вечерта едва започваше:
-Е,Ариман-подхвана леко изчервена-сам ли си тази вечер или някоя момиче е паднало в клопката на чара ти-Виа се усмихна предизвикателно и погледна към Хести ,която все още чакаше своя кавалер...А Ариман

Ариман леко се засмя:
-В клопката на чара ми ли?-повдигна вежди учуден и поласкан едновременно.-Не. За щастие никое.-ухили се.
Забеляза Хестия:
-Вивиана, ще ни представиш ли?-Ариман й се ухили.

-Разбира се,Ариман,това е моята приятелка Хестия Джоунс-Виа каза последното с много гордост в гласа-Хести,това е Ариман,един...сладкодумен-Виа се усмихна чаровно-господин...

-Приятно ми е да се запознаем. - Хестия погледна и неможа да избяга от чаровния поглед на Ариман, затова и тя отвърна на погледа му. - Казвай ми Хес или Хести. - В отговор той каза:

Каролина се засмя отдалеч и с това напомни за присъствието си.
-Да...страшно сладкодумен е нашият Ариман!-каза тя с мъничка подигравка в тънкия си гласец.-Вие сте от един дом. Нима чак сега се запознавате? Е, в крайна сметка след началото на годината ще имате възможност и да си писнете.
Кери се усмихна, отпи от чашата си и се обърна към Ариман:
-Радвам се, че поне един господин вече ни удостои с присъствието си.
Погледна ги и се замисли:
-Да ви предложа малко музика?....Или да ви предложа да спра да ви предлагам каквото и да е?-разсмя се Кери и ги погледна извинително

-Не бих отказа малко музика. Явно скоро моят кавалер скоро няма да дойде... - Тя едновременно бе и усмихната и тъжна... от факта че Хари го няма. Вече почна да се чуди дали изобщо ще дойде....когато...

Вивиана много се радваше на присъствието ,искаше й се да рзкаже за станалото наскор,но знаеше че сега е време за завления:
-Аз не бих отказал малко музика-усминха и се лъчезарно Виа-и се надявам да потанцуваме малко...

Ариман се намръщи за минута, но като погледна Каролина изкуствената му усмивка вече беше на поста си:
-Радвам се, че намирате думите ми за приятни за ушите.-отвърна меко той. Нямаше скоро да забрави забележката.
Обърна се към момичето от своя дом:
-Бих искал да те наричам Хестия. Ако това не е проблем за теб.
Каза той също толкова меко.
-Името ти е хубаво ,но умалителните не ми допадат.-обясни и се ухили.
-Да потанцуваме?-изненада се.-За момента ще откажа танци. Може би по-късно вечерта.-усмихна се извинително на трите момичета.-Но не бих отказал музика.
Ариман седна на масата и взе една чаша...

Вивиана колко и голямо желание да имаше да танцува отиде при Ариман,но все пак после искаше да се позаблява:
-Хей...-Виа седна плахо до него-има ли проблем,изглежадш угрижен-Виа знаеше,че дори и да имаше той щеше да си премълчи,но все пак.-Аз незнам,надявам се все пак после,да потанцуваме-и поглдан право в очите му.По лицето на Ариман се изписа нешокато усмивка...

-Аз ще се присъединя към вас след малко. Сега, ако ме извините искам да си поема глътка въздух. - Хес веднага забеляза притеснението по лицето на Виа и Каролина усмихна се мило и допълни - Нищо ми няма. Просто искам да се поразходя. До половин час ще се върна. - забеляза че Виа иска да я придружи - Искам малко сама. - Взе чантичката си и излезе от залата към градината.

Ариман огледа залата малко тревожно. Какво й беше станало, че така напусна? Дали да я последва? запита се. Обърна се към Вивиана, пренебрегвайки предишната им тема. На това винаги можеха да се върнат:
-Какво й има на приятелката ти? Нещо не е наред ли?
ариман веднага беше забелязал, че Хестия е като него. С дарба. Но нима можеше да отрече, че именно тази дарба я преследваше сега като проклятие. Ариман беше видял тревогата й. Беше чул ясно мислите й. Беше разтревожен.

-Професоре,обърна се Виа към Каролина-аз...аз трябва да ви разкажа някои неща,и се надявам утре да ме приемете-Виа погледна молещо-но сега искам да ви питам нещо друго...имате ли представа защо другите не идват-и двете се засмяха...
-И трябва да ви призная...украсата е прелестна,това място изглежда като в приказките...
Виа чу въпроса на Ариман:
-Ами тя е добре,но каза,че иска да остане малко сама.-Виа се замисли-така значи...показваш интерес...-и се усмихна някак лукаво ,но и с горчивина...

Каролина се засмя с лека тъга:
-Още е малко рано предполагам. Но вярвам, че ще дойдат. Всички чакаха тази вечер с нетърпение. Не ми се вярва да я пропуснат.
Тя се обърна към Ариман:
-Прости ми за преди малко, Ариман..-директорката усети, че го е обидила.-Не исках да кажа нищо лошо. Ти наистина си си сладкодумник.
Кери малко се притесни. Не обичаше да я разбират криво, а на Ариман вече му ставаше навик.
Потупа го по рамото и каза:
-Някакви предпочитания относно музиката?-усмихна се тя. Тя нямаше
претенции. Но се надяваше поне мелодията да раздвижи малко единствения
им кавалер за момента.