Залата

Директорката онемя. Стана от стола си и остана като вцепенена намясто. Всичко вече беше ясно. Успя да се оттърси от унеса си навреме.
Изтича към Хести тъкмо когато момичето залитна. Подхвана я с бързо махване и думите:
-Левикорпус.
Хестия се озова на стола почти в несвяст. Директорката хвана ръката й и я погледна. Точно както си бе мислила.
Притеснена Кери помоли Хари да й подаде чаша вода.
Хари каза...

Хари й подаде водата и притеснен попита:
- Какво става?! Кажете!

Кери се обърна към момчето:
-Спокойно, Хари, тя ще се оправи.
Каролина нямаше време да го успокоява сега. Запита се дали да заведе момичето директно в лечебницата или всичко щеше да премине бързо. Беше на път да вземе решение, когато...

- Мога ли с нещо да помогна? Да извикам някой?

Хестия се развика - все още бълнуваше. Виждаше Ариман, Виа, Директорката, но не там, не в залата. Всичко свършваше... Хестия изпадна в несвяст

Хари беше много притеснен. Не разбираше какво става.

-Хари! Повикай лечителката!-извика му тя без да се замисля.-Ще я намериш в Лечебницата на брега! Тя трябва да дойде веднага тук.
Кери не се и замисли да изпрати патронус. Знаеше че няма да пристигне. Знаеше че Лейла няма да го допусне до себе си. Елфите можеха да бъдат странни, когато се стигнеше до магии.
Хари тръгна без да се замисля, а Кери това чакаше. Подхвана главата на Хестия и й подаде някаква течност. Момичето се свести, но беше ли на себе си? Трябваше да почака да проговори. Надяваше се най-сетне да проговори...

-Аз...Аз несамо я спаших. Тя сега не е на себе си. Немога да повярвам... Как така не го одобреваш. Не съм толкова велик, колкото теб! Аз я познамах, тя беше много добра, като малка, а сега, сега дори незная къде съм запратил съзнанието й. Може да не е сред живите..... - това явно не бе Хестия и директорката..

...подхвана отново главата на момичето и пак докосна до устата й тайнствената течност, която държеше в себе си. Тя трябваше да продължи да говори.
Запита се дали момичето няма да пострада...Но не...нямаше как да пострада. Тя им бе нужна сега...Каролина го виждаше ясно.
Момичето започна да говори неразбираемо. Кери се уплаши. Разтърси я леко. Ако се наложеше да използва легилимантика сигурно щеше да се провали. Не й се беше случвало толкова отдавна, че не искаше да си спомня вече последния път.
-Хестия!-извика й тя.-Хестия, опитай се да не мислиш за нищо. Можеш да го победиш. Сигурна съм в теб. -каза директорката вече много изплашена.

-Хестия не ви чува. ЗА наказание аз съм тук, а тя - тя е при НЕГО. - Гласет на хестия бе нежен, то сеге се беше удебелил.-Той, той искаше тя да е настрана, баба й, баба й...медалюна с феникса. - Хестия, хестия , аз я познавах, но сега, сега тя е.... НЕМОЖЕ..... - вече наистина не се разбираше нищо. в този момент дойде Лейла, която бе убедила Хари да невлиза в залата.

Изведнъж Ариман и Вивиана се появиха откъм терасата.Вивиана изглеждаше ужасно,цялаат бледа,косата и разплетена,а лицето й беше разкривено в уплашена гримаса.Ариман я придържаше,бе мног слаба.Когаро Кери я видя вече знаеше какво е станало.Вивиана отиде до Хестия,коленичи до нея и я хвана здраво за ръкта,като зашепна на ухото й:
-Хести,моля те върни се,ще се справиш,върни се при нас...ти трябва да си тук,моля те Хес!
Кери недоумяваше какво става боърна се към Ариман....

В този момент вратата се отвори и вътре нахлу Стефан.По походката му се личеше че вече се е почерпил предварително.Когато видя какво става той застина.Поммъчи се да си фокусира погледът и попита:

-Всичко наред ли е?

Лейла замъмрмори нещо, а хестия започна да се гърчи.
-Не-пророни директорта. - Какво правите.
-Ще й помогна. Те е елф. Наполовина вижте- Лейла посочи Острите уши на Хестия. Никой неги бе виждал досега.
Това е интересно. Ако не е елф, то поне онзи, който е в нейното съзнание е...

Каролина се огледа. Беше настанала суматоха. Ариман можеше да помогне. Каролина забеляза Стефан:
-Мда...всичко е направо прекрасно.-каза тя вече истерично.-Случайно да знаеш някой ритуал за екзорсизъм?!
Знаеше че не е особено забавно, но беше беше почти полудяла от станалото и не знаеше съвсем точно къде се намира. Обърна се към Лейла:
-Тя е какво?!-Каролина не вярваше на очите си.-Сигурна ли си, че ще можеш да направиш нещо?

Странно, помисли си Стефан.Явно са доста пияни.

Тази мисъл го обкуражи и той тръгна напред, но се спъна и падна, пак стана и запита:
-Има ли пиене?

Вивиана погледна Лейла,Лейла бе второто име на Виа,тя знаеше,че сега Хес трябваше да полижи неистови услия,но знаеше че трябва да й помогне,не пускаше ръката на Хестия,докато Лейла изричаше думите.Вивиана пророни пак само на Хести:
-Махни се от нея,Хести моля те още малко,ще се справиш-Виа вече едвам се държеше,бе толкова слаба,опитваше се да даде сила на приятелката си..,

Лейла я погледна.
-Незная. Предполагам. сега трябва да си почине, независимо кой е в нея. Но Каролин, неизбежно е, той настъпва. Скоро ще бъде факт. И ще търси първо чистокръвни като нея. Няма да им прави нищо физическо, няка да ги измъчва така. Хестия е силна, но не всички имат такъв пазител като този медалюн - Лейла показа на светлината медалюнът, койно Хестия бе получила за 4я си рожден ден. - Явно някой е знаел, или поне предполагал. Сега я оставете в лечебницата. На сутринта, може някой, ако иска да дойде да я види. Предполагам че ще епо-адекватна. Сега ми помогнете да я пренесем.

Ариман изгледа момчето и едвам се здържа да не се изхили. Щеше му се и той да е на тоя хал в момента. Вместо това се приближи:
-Какво всъщност се случи?-попита той и погледна Хестия, а слет това и директорката.-Ти...-той не продължи. Не беше момента да говори. Наведе се над момичето. Не беше виждал нещо такова до сега. Не вярваше че е възможно.
Вдигна момичето на ръце и го изнесе от залата.
Минаха няколко минути и той се върна.
Вече всичко му беше в мъгла. Много парчета имаше този пъзел а сега нямаше силите да ги нарежда.
Вместо да мисли още се приближи до Стефан и с всичкия си останал сарказъм му подаде една чаша и рече:
-Да вдигнем тост. За откриването на училището.
вътре в себе си Ариман все пак се надяваше откриването да не привърши с претупано закриване...

Рома удари Стефан в главата и на него му се привидя черен дим.Извади магическата пръчка, изпрати няколко заклинания.За съжаление беше уцелил ранената.Това обаче му не поречи и той легна спокойно и почна да пее стари Руски песни

Вивиана искаше да тръгне с Хестия,но не и позволиха,сега тя седеше на пода и не можеше да помръдне,мислеше си за това което се бе случили и с нея и с Хес.Искаше й се сега да не е сама...

Стефан се приближи към момичето.Вида че плаче.Отпи последната глътка ром.Прегърна я и заспа доволен в скута й.

-Боже мили какво си мислите,че правите-въпреки цялата олелия Виа не можа да прикрие възмущението си,стана,едвали не с отващение и се затича навън...
Беше толкова разтроена искаше да помисли някаде на спокойствие да разбре какво става...отиде на мястото,където за нея бе започнало всичко,отиде при Плачещата върба...

Стефан се събуди потресен.Цялата зала се въртеше.Момичето на мечтите му беше избягало.Но пък какво от тва - той се запъти към масата за още ром.Там видя едно момче на име Венко.седна до него.Знаеше за него, че баща му е олигарх в мъгълския свят:

-Хей, Венко как върви вечерта?
Венко се надигна доста пиян и от скута му паднаха няколко бутилки уиски.
-Ъм...добре,какво ще кажеж да излезем да се поразходим?

Еверал влезе с бавна крачка в залата. Знаеше, че вече е закъсняла, но тъй като никой не я беше поканил това нямаше значение. Момичето се запъти към една от масите и оглеждаше внимателно гостите. Двойки, които танцуваха щастливи, двойки които вече се караха, замаяни самотници и клюкарстващи приятелки. Търсеше някой, но и тя не знаеше кой. Продължаваше да върви. Носеше дълга черна рокля и бяло наметало на черни цветя в полите. Ръкавите му стигаха някъде до коленете й и ръцете й не се виждаха. Косата й бе вдигната на артистичен разрошен кок. Още веднага бе направила впечатление на учениците. Но тя беше далечна за тях, някак отнесена и може би студена... Продължаваше да върви, но вече не се оглеждаше толкова.

Каръл наблюдаваше отстрани ситуацията и си мислеше нещо. Видя притеснението на Кери и си помисли, че точно в този момент няма как да и помогне. Вдигна пръчката си и смени музиката. Искаше му се да разчупи обстановката, но не знаеше как. Пристъпи към Кери и й прошепна:
- Спокойно, тя ще се оправи, ще видиш. Почини малко, а после ще ти покажа нещо. - директорката кимна с глава и остана на стола да си събира мислите. Каръл отстъпи назад и излезна от залата в търсене на нещо...