Залата

Хари се върна и видя, че Хес стой сама на масата и го чака. Скри се и я наблюдава, защото забеляза, че тя изглежда някак странно. Хестия се заговори, тогава той се показа, отиде до нея и я зачака да приключи разговорът.

-Тъкмо това щях да ти предложа-Виа погледна Ариман-мисля че маклко чист въздух ще ни се отрази добре,не че съм изморена,но...-истината бе,че Виа просто искаше отново да си говорят с Ариман,както при езерото-къде искаш да отидем,може би на в градината...

-Нека да излезем на терасата за малко предложи й Ариман с усмивка и я поведе нататък без повече думи.

Кери се усмихна и погледна Каръл малко учудено:
-Ти доста добре познаваш Ариман нали? Имам малко проблеми с него. Но...хайде да не е сега...По-късно ще си поговорим, нали?
Каролина погледна Ари и Виа, които точно излизаха. Замисли се за секунда. след това отново се усмихна.
-Хей, Каръл, хайде да раздвижим малко обстановката! Някакви идеи?-усмихна му се тя.-Дерзай, аз идвам след малко.
Кери го остави и отиде при Джен:
-Здравей!-поздрави я тя.-Изглеждаш чудесно! Радвам се, че успя да дойдеш.

Хари хвана Хес за ръката и я поведа да танцуват. Тя...

-Как можех да пропусна,нали после щеше да ми опяваш цяла вечност,че не съм дошла-отвърна Джен
Кери погледна Джен и двете междувремено се засмяха.След като се успокои обстановката ,при тях дойде Каръл.
-Здравейте,Джен радвам се ,че успя да дойдеш.
-Нямаше как да пропусна
Тогава.....
П.П.Някой да напише някакъв дълъг пост,и всеки да се ръководи от този пост,защото много се накъсва рп-то.

Тя някак се задърпа.
-Искаш ли да се поразходим из градината?-Хес искаше да излезе от залата, но знаеше, че ако излезе от там сама, и Виа и може и директорката ще я последват, за да разберат какво има.
Хари я погледна загрижено и каза. добре. След това двамата се запътиха към градината.

- Добре хайде, но те видях на масата. Защо беше такава? Да не се е случило нещо?

Те излязоха в градината да поговорят.

Момчето се размисли. Той обожаваше да прави нещо, което да е в забавление за всички. Без Кери да го усети той изчезна за няколко минути. След известно време се завърна. Потърси директорката и след като и тя го видя отиде при него:
- Е, измисли ли нещо?
- О, да. - и момчето извади от джоба си някакви странни предмети наподобяващи кубчета.
- Трябва да ги пръснем по масите и да изгасим осветлението.
- Добре, но какво е това? - попита заинтригувана Кери.
- Обичаш ли красивите цветове, призрачните светлосянки и приказните спомени? Ето с това ще създадеш подобна атмосфера. - Кери погледна леко недоверчиво, но все пак мислеше да опита. Скоро всичко бе на мястото си. Светлините угаснаха. На фона на музиката се появиха приказно чудни разцветки на дъгата. Все едно северното сияние бе изпълнило залата и се виеше около всекиго. Всякаш усещайки ритъма на музиката така и тази приказна светлина потръпваше в ритъма и. Дори на места се образуваха танцуващи животинчета и хора. Залата се изпълни с красота, а присъстващите онемяха.

Каролина се огледа невярващо. Беше много красиво. На Дженифър също й харесваше и това си личеше.
-Жалко само че другите ще го пропуснат. Дали ще се върнат?-запита се Кери. Знаеше че щяха. Щеше да бъде приказно да потанцуват на бавна музика в такава атмосфера. Но сега Кери седна. Бяха трима, а бавните танци не вървяха.
-Джен...-каза тя.-Какво се случва с теб напоследък?-усмихна се.

Хари и Хес влязоха в залата и я видяха обляна в цветове.
- Харесва ли ти?

-Страхотно е, прошепна Хестия.

В този миг в залата засвири нежна музика. Хестия и Хари не можаха да устоят и....

Затанцуваха като Хари отново я настъпваше постоянно.

- Хестия. - каза той като и подари миниятюрния букет.

Кери се засмя на двамата и си затананика заедно с песничката.Беше много приятна, ала тя се почувства самотна за миг. Припомни си с носталгия как бе дошла тук и бе напуснала всичко познато, всичко обичано. Толкова време беше минало. Това вече беше нейния дом. Замисли се за всичко случило се до тук. Замисли се и за всичко, което предстоеше. Щеше да се радва всичко да се развива все така прекрасно и всички да се радват на академията така както тя. Това вече беше нейният дом...повтори си тя мислено и се усмихна. Песничката вече привършваше. Тя искаше да отбележи всичко станало до тук. Знаеше как. След малко щеше да го направи. Усмихна се на Каръл, Джен, Хестия и Хари. Много се радваше, че са там; че присъстват на този хубав повод...

На Хестия вече не й правеше впчеталение - вниманието й бе насочено към друго място... Някой я караше да проникне в главата на Директорката и на Ариман. Тя можеше да защитава собстветвения си ум, но не и за проникне в толкова добре защитени съзнания. Някоя беше обвил нейното съзнание и тъй като тя неможеше, я болеше. Болката там в главата й. Пак онези спомени, ако бяхха спомени. Тя Се опита да седне, но Хари не я пусна, мислеше си, че пак я е настъпил. А тя неискаше да привлича вниманието към себе си. Неможеше да направи нищо.... Белегът й започна да кърви... Е това вече нямаше как да прикрие.
-Моля те. - прошепна тя. - Ей сега ще се върна. Само минутка. Просто веискам да разваля вечерта на всички. Почакай малко.

- Заповядай!

Хестия неискаше да се обръща, но рябваше.
-Какво?-попита тя?

Той и подаде малък букет, който се побираше в дланта.

-Благодаря ти. - Болката в глава на Хес вече я заслепяваше. Тя незнаеше къде се намира - на бала, или в онази мрачна стая... - Нетрябваше.-Тъй като светлината бе оскъдна, тя успя да прикрие кръвта, от белетга си, но се препъна по пътя към стола. Тогава Каролина забеляза, че на хес й има нещо.

- Какво ти е? - пита разтревожено Хари. - Някой да помогне! На Хестия и има нещо!

-Не. - хестия вече си мислеше, че е в онази стая. - Недейте. Моля ви, това че неуспях, неозначава, че няма да го направя! Дайте ми 2ри шанс. Хестия и Вивана са прекално силни, за да ги поваля надеднъж.-явно това небяха думите на хестия

- Помогнете! Хестия! - той извика директорката, която...