Залата

Ариман се засмя и погледна Каролина:
-Не си. Не това.-усмихна й се.
Обърна се към Вивиана:
-Може и да успея да превъзмогна себе си колкото за един танц...-ухили се.-Ако не си изгубила желанието си разбира се.

-Нека да е нещо бързо -Виа се изхили дяволито-никой не може да седи неподвижно на такава музика...а колкото до желанието,аз никога не губя желание
На Виа за момент и причерня,но реши да не показва нищо,знеше,че многолесно Ариман можеше да проникне в съзнанието й.Тя заглади зеленат си рокля от сатен-Е...- и подаде ръката си на Ариман...

Ариман се ухили и каза нещо на директорката тихо. Музика се разля из залата. whistle

-Мисля че е добре като за начало на вечерта.
Каза той и хвана ръката й.
-Ще можеш ли с тази рокля само се питам.
И той я изгледа с леко съжаление.

-Дали ще мога-Виа се изсмя-аз съм ирландка,предвидила съм всичко.Вивиана леко допря пръчката си до роклята и тя се скъси,Виа погледна ккъм ариман тържещвъващо.
-Е,да видим сега дали ще издържиш на темпото ми...

Те двамата танцуваха ли, танцуваха. Хестия се бе върнала и бе седнала на един стол. Всъщност тя беше излязла, защото усети , че Ариман волно или не се опитваше да разглежда спомените й. Сеге, вече със затворено съзнание, тя можеше да продължи да се радва на вечерта. "Колко е хубаво тук" помисли си тя. Реши, че щом Ариман е проникнал с съзнанието й би трябвало и той да и позволи същото. Реши да пробва, така и така Хари го нямаше. Но точно в този момент към нея се приближи....

harry_2.
- Здрасти! Как върви? Съжалявам, че толкова се забавих! Подготвях се за учителският пост. Разбрах, че и ти си се записала.

Когато Хестия го видя толкова се зарадва, че едвам не му се хвърли на врата, но се въздържа.
-Върви. Леко замряло досега, но върви. - Хести го озари с огрома усмивка. Прекрасната й дълга, немногоширока, напротив даже, лилаво - зелена рокля подчертаваше очите й и радоста й в тях.

- Ти как си? Нещо необикновенно до сега?

Хестия се усмихна и леко наклони глава, за да не срещне погледа му. Поусмихна се загадъчно и каза
-При мен винаги се случват необичайни неща, но стиг сме говорили за мен. Ти как си? При теб да има нещо необикновенно. Нещо странно. Честито за учителския пост. - Този път Хес срещна погледа му.

Каръл влезна в залата. Както винаги закъсняваш, нищо нетипично за него. Бе облякъл някакъв син фраг, но не го интересуваше много това. Там някъде, някой го чакаше. Момчето се огледа. Видя няколко двойки и на една маса бе тя. Момчето я изгледа от глава до пети, усмихна се и приближи в гръб. Извади от джоба си едно малко шишенце, пълно с пясък и нежни малки цветчета и го спусна пред очите на директорката. Кери се изненада и се обърна да види, кой бе зад нея след което...

- Благодаря!
harry_2 не можеше да танцува, но тъй като знаеше, че момичетат обичат да танцуват то й каза леко срамежливо:
- Ъъъ... Искаш ли... да... нали разбираш, да танцуваме?

Хес се усмихна. Тя не беше много добра в танците. Досега почти не бе танцувала. Погледна го отново и сало улови ръката му в знак на съгласие.
-Да танцуваме...-повтори тя шепнешком.

Каролина погледна към Хести и Хари и им се усмихна. Радваше се да види, че се радват на компанията си. Тя забеляза Каръл и се изненада:
-Не вярвах, че ще дойдеш. Каква приятна изненада.-усмихна се лъчезарно и като стана, му подаде ръка...

Хари и Хестия затанцуваха, вярно не много добре, но важното е, че се забавляваха.

Момчето пое ръката и целуна. Погледна я чаровно в очите и попита:
- Имаш избор - един танц или само един танц? - подсмихна се момчето и без да чака отговор поведе момичето да танцуват.

Те танцуваха, а Хари постоянно я настъпваше.

Кери се засмя и не се възпротиви. Танцуваше й се, а и харесваше песента. Надяваше се само кавалерът й да не е прекалено схванат. Хвана с една ръка роклята си и я повдигна достатъчно за да освободи движенията си. Каръл я изненада приятно. Танцуваше доста добре.
Кери погледна към другите. Изглежда се забавляваха. Усмихна се и се завъртя в танца. Време беше музи ката да се смени. Тя махна с пръчката си и следващата песен започна...

Вивиана и Ариман вече от доста време танцуваха и Виа си мислеше че отдавана,всъщност ,никога не се е забавлявала така.Ариман й беше доказал,че може да издържи на темпото й.До тях сега танцуваха Хестия и Хари,а Каролина и Каръл едва сега пристъпваха към дансинга.Изведнъж музиката стана бавна и те трябваше да танцуват прегърнати.Виа доста се смути,погледна към Ариман,сякаш за да попита дали иска да продължават,но Ариман не беше от тези,които се отказваха от каквото и да било:
-Е,какво става с теб-попита Виа-някакви нови трофеи-Виа се изхили и му намигна чаровно...

Изведнъж Хести стисна ръката на хари по-силнно от нормалното. Нещо започна да се опитва да проникне в съзнанието й. Тя погледна умолително Ариман - беше решила, че той отново се опитва да проникне в съзнанието й. Тай само й се усмихна, явно неразбра за какво става въпрос. Хестия реши, че ще се справя сама и че тази вечер небива да се разваля . Хари я погледна, но я бе настъпил, затова не се усъмни. Само след малко тя се поокопити. И продължиха да танцуват, докато...

Изведнъж Хари спря танца и каза:
- Изчакай ме идвам след малко.

Преди Хестия да каже каквото и да е било Хари вече бе тръгна. Тя седна на една маса, с чаша вода в ръка. Донякъде това беше добре за ния. Тъкмо щеше да затвори съзнанието си напълно. Роклята й нежно се спускаше по тялото й. Точно тогава...

Ариман се усмихна на Вивиан:
-Не. Няма повече глави на невинни животни на стената ми не се безпокой.
Погледна я някак мило. Сам се изненада от това.
-Уморена ли си? Да поизлезем на въздух ако искаш?
Усещаше празната мисъл на Хестия и това го дразнеше. Не беше свикнал на тишина. А намираше атмосферата за тиха, въпреси че свиреше музика.

Джен влезна в залата.Беше облечена в красива черна рокля и носише черната си чантичка.Тя мина покрай дансинга и седна на една от масите.Не си взе абсолютно нищо.Просто не беше гладна,а се бе зарекла алкохол да не докосва.Тогава при нея дойде.....

Хестия.
-Здрасти! - поздрави тя. - Аз съм Хестия

Момчето се усмихна. Танците не бяха силата му, но имаше и партьорка с добри умения. Заслуша се в песента и тя му напомни нещо старо. Усмихна се. за пореден път.
Нещата се случваха страхотно.
- Добре си го направила наистина. Забелязвам, че всички се радват и забавляват. Дори Ариман, което си е малко чудно при все тълпата от хора.