Кабинетът на Бърг

Групичката влезна.Джен измагьоса още три стола,а Кеери седна на директорския стол.Хес,Виа и Ев също седнаха.НО джен не седна.Тогава Кери каза......

-Кери добре ли си? - попита тя загрижена. - Първо ще се погрижим за теб, след това за Шеймас, но за него този веритасерум няма да стигне. Кери имаш ли нужда от нещо, защото сега ще отида да взема още веритасерум от кабинета си? - Хестия зачака отговор преди да тръгне..

-Да добре съм, Хес.-отвърна Каролина.
Шеймъс се гърчеше в ъгъла вързан и безопасен като червей.
-Нямам нужда от специално отношение. Просто ума ми не можа да побере как е възможно такова предателство!-ядоса се тя и изгледа мъжа с отвращение.-Тръгвай, не се бави. Скоро ще трябва да пратим известие на Министерството. Ако се забавим прекалено ще бъде подозрително.

-Добре, ей кега се връщам! Дотогава дръжте тоя плужек на безопастно радтояние от всичо, което може да е смъртоносно. - Хестия беше разярена, та този чвек бе под командването на баща й. Аврор Джоунс беше с добри позиции в обществото и в министерството, след напускането на Кари, той беше заел ръководното й място в отряда. Преди това - той й беше подчинен. Просто незнаеше как Шеймъс си е позволил такава грешка. Тя излизи от стаята и се запъти към кабинета си, като остави останалите в кабинета.

Ев гледаше с неприязън мъжа в ъгъла. Не го познаваше, но ненавиждаше предателите. В тези времена, най-ужасното нещо беше добрите аврори да минават на тъмната страна. В нея забушува огън, който отвори стар скрит гняв вътре в нея. Предателство, предателство... предателство го беше убило. И тя трябваше да отмъсти! Изправи се рязко и насочи пръчката си към него с ясното желание да му причини нещо наистина жестоко. Всички се стъписаха.
-Еверал, какво правиш?! - извика Джен и я обезъоражи
Момичето се овладя. Изтръгна се от завладелия я гняв и се обърна с гръб към него.
-Съжалявам. Аз просто... - Тя взе пръчката от ръката на Джен, прибра я обратно в мантията и седна обратно на стола замислено.

-Преди да пратиш ,известие до Министерството,искам да разбера какво се случи с Антъни и Амилия Голстрайд-каза Джен.Тя стана и отиде до Шеймъс.След това премахна заклинанието за залепване на езика и каза:
-Веднага ми кажи,какво се случи иначе не отговарям....
-Какво ще направиш?Та ти си едно нищожество.Ти неможеш да убиееш никого....
-Така ли си мислиш?-извика яростно Джен и заби пръчката си в областа на сърцето.След това изкомандва:
-Авадддааааааааааа.......
-Не ,Джен,няма да ти позволя да го убиееш.
Момичето махна пръчката си от него и каза с отвърщение:
-Добре,че Кери те спаси иначе наистина щях да те убия.
След това се завърртя и седна на стола си.Погледна Кери в очите и директорката забеля зачервените очи на Джен.Тогава каза......

Виа седеше и наблюдаваше всичко отстрани.Още беше с мислите си в битката,първата й битка.Сега цялата бе бледа и при вида на новопявилия се злодеятдел й стана още по-зле.Сега вече наистина губеше доверието си в хората,о нещо в лицето му й бе познато.Прещака й...тя го бе сънувала...цялаат настръхна стана рязко от стола и загледа мъжа толкова яростно и диво...и дума не можеше да каже,погледа й бе едновременно ужасяващ и ужасен...

-Джен, моля те, седни. Аз ще се оправя с него.-каза Кери вече разтревожена от реакциите на останалите. Времето минаваше а Хестия не се връщаше. Какво ли се случваше сега?
Тя погледна към момичетата, а след това отправи погледа си към нищожеството в ъгъла. Нямаше смисъл да го разпитват без веритасерумът. Но ако Хестия се забавеше още малко, те трябваше да повикат хора от Министерството и нямаше да успеят да научат каквото и да е за нападението....

-Нямаме нужда от веритасерум-каза Виа все таак впила поглед към този предател-той дори няма нужда да говори-Виа се приближи към него,искаше да се увери,че не греши...той беше,нямаше начин да греши.
-Този човек...той е сътворил голямо зло-но Виа не бе сугурна дали може да изкаже всичките му мерзости...

Хестия влетя в стаята. Лицето й беше диво. Тя май плачеше. Набута конска доза веритасерум в устата на Шеймъс.
-Питайте го, каквото поискате. - Хестия вече не се сдържаше. - Някой да започне, после и аз искам да задам някои въпроси. - Тя беше бледа. Нещо не беше наред, но тя се надяваше никой да незабележи.

Каролина се приближи към мизерното същество, което съскаше срещу нея като безпомощно малко змийче:
-Кой ви прати?-попита тя с презрение.
Онзи се опитваше да не отговори. Закашля се и за малко да се задави.
-Отговори ми!-изкрещя му Каролина и го сграбчи за яката на мантията.
-Ти....знаеш кой!
-Волдеморт го е пратил!-възкликна едно от момичетата.
-Не.-отвърна Каролина.-Не Ти-знаеш-кой....-след това се обърна към онзи отново.-Кога премина на тяхна страна?!
Той се канеше да отговори, но тогава....

-Хес,какво става-Виа набързо бе излязла от транса си,хвана хес и я разтресе леко-Какво стана сега,какво има-Хес погледна към вързания,но Виа я обръна към себе си-остави го сега,той няма да избяга ти ще получиш отговори
-Нищ ми няма-каза Хес
-Нищо ли-Виа избрърса една от сълзите й-да както видам за теб нищото е изпълнено от сълзи...-Виа я погледна със зелените си очи ,които сега палчеха за Хес

Бе вдигнат във въздуха. Хестия, още не бе насебе си. Не използваше магическата си пръчка, което беше плашещото.
-Това нищожество! Заради него кабинета ми е преобърнат.
-Какво. - Кери се обърна. и продължи

-Хей.ти изрод такъв,как си можал да преобърнеш кабинета.Какво друго си направил?
-Преобърнха кабината на Дженифър,исках да си го върна.И кабинета на Джооунс,защото баща и ме мразише.
-Ти подло същество такова,как можеш да обиждаш Джоунс,той е по-силен от теб сто пъти-каза Джен и избута Кери.След това хвана Шеймъс за мантията и каза:
-Нямаше смисъл да ми го връщаш,не съм виновна ,че съм по -добра аврорка от тебе.Не съм виновна ,че ти се изплъзна Бекстър и трябваше аз да го хвана,не съм виновна,че ти ме обичаше,а аз не,не съм виновна,че предаде доверито ни ,не съм виновна ,не съм виновна,че предаде Кери,не съм виновна,че си пълен неудачник-Джен каза всичко това толкова бързо,че накрая спря да си почине.Тогава Кери каза

-Джен, моля те, успокой се. Кабинетите ще бъдат върнати към нормалния си вид още днес. Не си струва да хабиш нервите си.
Кери се отдалечи след като се увери, че страстите са успокоени и хвана първото лисче от бюрото си. След секунда писмото беше написано и прикрепено за крачето на вярната й сова.
-От Министерството ще са тук до 15тина минути. Предлагам всички да се успокоим. Ако искате можем да ги почакаме заедно. Ако не, моля прибирайте се по стаите си. Всички имахме тежък ден. Но ето че отново се справихме. Време е за почивка.-заключи тя и с усилие успя да се усмихне.
Тя бръкна в джоба си и усети предмета, който така и не бе погледнала:
-Хестия, мисля че това ти принадлежи.
Тя подаде на момичето амулета от Каръл и се усмихна.

-Мога ли да остана? - Хестия бе твърдо решена. - Кери, моля те. - Хестия се надяваше, да й позволи.

-Можеш да останеш, да. След геройството, което проявихте днес, всички можете да останете.-усмихна се тя.-Исках да ви кажа колко се гордея с вас. Наистина сплотени, силни магьосници...точно това за което мечтаех когато отворих Ейрен отново.-директорката се усмихна вяло и стигна някакси до стола си. Отпусна се на него и се вгледа в нощното небе...

Виа бе толкова изморена,искаше й се сега да пропадне в дън земя,отоново нахлуха мисли за това,че не й бе мястото тук-че ен бе достойна да е сред магьосници:
-Аз...мисля да си тръгвам-Виа си мислеше,че и другите исакха тя да си тръген,може би беше излишна тук.Тя погледна Хес,Кери и Джен и си помисли-"Ето това са истински магьосници-не като мен"-Е...пожелавам ви...благополучен завършек на деня,на нощта по-точно.Но тъкмо когато тръгна да излиза...

-Виа,остани,все пак ти разрешиих да останеш.Момичето спря,затвори врата и седна на стола си.
Джен се намеси:
-Както прекрасно знаеш Кери,никога не бих те предала.Когато бяхме малки,бяхме заедно рамо до рамо.Бяхме диви и доколкото си спомням открихме нужанат стая.Права ли съм?
-Да така е Джен.За което много ти благодаря.Двете имахме една мисъл,макар че бяхме в различни домове.
-Да наистина така беше....
Хес и Виа нищо не разбираха,но от време на време кимаха.Кери реши да им обясни.

От небето се зададоха няколко Фигури, които влетяпа през прозореца. Обясненията щяха да почакат. След няколко минути пред Храбрите маг. стояха 5 фигури. Хестия позна някой, но се хвърли на врата на един мъж.
-Татко! - Хестия го прегърна силно. - Татко, мама къде е? - Хестия се обърна и видя други познати, с които само се ръкува. Само един непознаваше. Млада жена, със бонбонени на цвят коси. Обаче, те се върна при баща си - Незнаех, че ще изпратят вас - баща й й се ухили.
Някой се намеси зад тях, и това накара Хестия са пусне баща си. Това бе гласът на

...Каролина:
-Радвам се, че реагирахте толкова бързо.-приветства ги тя.-Имаме ваш човек тук. Освен ако не е бил на тайна мисия, мисля че трябва да проведете хубав...хм...разговор с него...
Кери обясни накратко случилото се и след това...

Служителите от министерството се насочиха към него с неприязън в очите. Бащата на Хес се обръщаше от време на време и й се усмихваше, но иначе лицето му оставаше сериозно. За всички си беше удар такова предателство. Те тръгнаха да излизат със злосторника.

На Хес й се искаше да постои още малко с баща си, но явно това не бе възможно сега.
-Професоре, нали казахте, че мама и татко в момента сеокриват след случилото се, да нямахте впредвид половината министерство? - Хестия зададе въпроса шеговито, но вси4ки разбраха какво има впредвид..

Каролина се засмя и побърза да каже на момичето:
-Мисля че този въпрос трябва да зададеш на баща си, не на мен.
Щом чу това Хестия се обърна въпросително към него. Той точно излизаше, но се спря при думите й и се обърна...

-Всъщност,се укривахме малка част от отряда.Спокойно майка ти е добре.Кери-той се обърна към директорката-ако няма нищо друго ние ще вървим.
-Вървете,ние сме добре-побързза да отговори Джен.
Чак сега всички забелязаха ,че тя се е върнала.Кери кимна и господин Джоунс се обърна към дъщеря си с думите.:
-Чао,Хес,ще се видим през великденската ваканция.
Хес кимна и изтича да прегърна баща си.След това каза.....