Кабинетът на Бърг

Хестия седна на един стол.. Зачака, дали някой няма да каже нещо.

На Хестия вече бяха започнали да й идват в повече случките днес. Искаше й се малко почивка. Всеки бе потънал в мислите си, тя също. Беше видяла баща си, това й беше повдигнало настроението, но немежеше да се отхърлят фактите. " Докато Кери и Джен са тук, няма да има смъртни случеи в академията." - баща й също бе леглимант и й беше казал някой неща без те да стигат до ушите на останалите. Дали смърта беше най-лошото? Дали всъщност тя не беше най-доброто, най безобидното? Хари - охапан от някакво животно, Тя с още белези от черна магия, Виа и нейните сънища.... Всеки имаше нещо, носеше в себе си нещичко, което да го плаши. При исълта за кръвта си, за онова, което трябваше тя да отключи... На Хестия й бе непосилно да продължи с тези мисли сега...
-Професоре - каза тя най-неочаквано, всички приковаха поглед в нея. - Ако онзи пламък найстина ме води към части от реликвата, защо често той мина през мен и ме хвърля на метри от мястото на което съм стояла? И защо това тук - тя вдигна ръкава си - защо заради него често кръвта ми тече през него? - Беше възможно Кери и Джен просто да й кажат да си ляга, да й кажат, че сега не е момента. Това беше напълно очаквано, защото Хестия бе започнала да задава трърбде много въпроси. Незнаше как ще реагират Каролина и Джен, знаеше, че небива да прекалява и да злоупотребява, но все пак искаше още някой отговори. Затова отиде до прозореца, загледа се в него и зачака, да види дали няма просто да я пратят да си ляга.

ПП. Може ли някой да драсне някой друг ред?

Почака, почака. Загледа се в прекрасното нощно небе. Замисли се, защо трябва да получи тези отговори? всички в тази стая имаха въпроси, много въпроси, но никой от тях не настояваше така, както Хестия. Защо тя си мислише, че нейните въпроси са по-специални? Нещо по-различно -НЕ! Като се замисли те имаше всички, от което има нужда едно нормално дете - родители, приятели, прекрасни учители.. Засрами се от постъпката си. Изведнъж се обърна, обърна се, с чрвено лице и каза:
- Съжалявам! - отново събра погледите в себе си. - Нетрябваше. - Кери и Джен се спогледаха. А Хестия реши, че е крайно време да си върви. Тръгна да излиза, когато чу зад себе си....

ПП. Писах, щошо се оказа, че е малко трудно да се отговори на въпросите ми...

Когато чу след себе си гласа на Джен:
-Хес,остани,няма нужда да си вървиш.
Момичето се стресна,не бе очаквала някой да и каже да остане.След това се обърна и седна припряно на стола си.
-В момента,не е точното време ,да ти отговорим на посочените въпроси,макар и да искаме-директорката направи пауза и погледна Джен.
Приятелката и веднага разбра намека и продължи:
-Наистина,Кери е права,сега не е времето да ти отговорим на въпросите.Съжаляваме,че те разочарова ме, но е така.Когато стане време ние ще те повикаме и ще ти обясним всичко.Молим те да разбереш.
Хес кимна.Настана тишина,която беше нарушена от......

Каролина, която разбърка някакви листа по бюрото си. Когато разбра, че е привлякла вниманието на момичетата се огледа невинно и продължи да рови в купчинката. Най-накрая го намери:
-Това може да ти е от полза, Хес...Поне да знаеш на какво не трябва да попадаш. (цък)
Момичето разгледа откъснатата страница и най-вече снимката на нея. Помисли и каза...

-Това прилича на медалюна ми. - Момичето все още бе притеснено, но червенината по бузите почти беше изчезнала.Извади от джоба си медалюна.Залюлюя го леко във въздуха. - Този медалюн, ъм значи ако го намеря, да не го пипам, така ли?
Кари се засмя:

-Няма начин да срещнеш този медальон...няма начин и да го намериш...не и цял. Това е Амарандът. Свещеният предмет, заради който ни се стоварихе всички тези проблеми. Има пет части от него. Не знам за какво ти напомня, но е възможно някъде да си виждала негов дубликат. Арамандът е бил разцепен на пет преди повече от век. Легендата казва че петте части са добре охранявани...и все пак. След толкова време нищо не се знае. Нашата цел с вас...-и тя ги погледна.-е да намерим една и само една част от медальона. Толкова че да сме сигурни, че няма да бъде съединен и не достатъчно, че да се притесняваме за живота на Хестия.
Хестия помисли и каза...

-Моят живот... Не, не бива да се тревожите за него! - в гласа на хестия имаше сигурност. - Все пак, всеки умира, а и щом ще съм нужна на Амарандът, за да го съединя, ех той няма да ме оставя да умра. - Хестия се усмихна. Изведнъж на нея сякаш беше спряло да й пука за собствения й живот, но това не бе така, тя просто знаеше, че скоро никой няма да иска пак да я отвлече или убие. - Една част - повтори тя. - Само една част. Предполагам, за да я намерим, ще трябва да проследим извинете да проследя лилавия пламък? - Хестия се поразгорещи и стана, започна да ходи из истаята. - Този предмет, е доста ценен. А за какво ли би могла да послужи магията му? - последното изречение Хестия и прошепна, само на себе си, не й се искаше сега да задава още въпроси. Кери я гледаше, вече по-стого.

Каролина направи няколко крачки към момичето и махна с ръка в знак да седне. Беше замислена. Изглежда се чудеше дали трябва да казва онова, което си бе наумила. Все пак заговори:
-Трябва да разбереш нещо. Амарандът не желае да бъде едно цяло. Той има нужда от теб, за да го пазиш от това. Ако Амарандът бъде съединен, той няма да има нужда от теб повече. Той е просто предмет. Ала силата му не е плодотворна. Тя е толкова могъща, че в ръцете на почти всеки твори зло...
Тя се замисли над въпроса на Хестия и след минута продължи:
-Медальонът събира силата на петте елемента. Това е неговата магическа мощ. Замисли се какво би било да си господар на елементите. Замисли се кой не би злоупотребил с тази власт....По-опасен магически предмет не съществува дори в легендите....
Хестия....

Тъкмо сядаше, когато чу тези думи. Явно не бе разбрала правилно някои неща.
-Искате да кажете, че той иска аз да го пазя да не се събере? - Хестия не се сдържа и се ухили - Каквато съм непохватна докато съм жива този медалюн няма да види бял свят. - тя обаче видя укорителния поглед на останалите. - Е разбирасе, ще се старая. А за уроците по защита? - Хестия беше изплашена, малко но все пак изплашено, от това, което бе проумяла, все пак този медалюн, той нещо в нея я привличаше към него, а сега - НЕТРЯбВА ДА ГО СЪЕДИНЯВАШ! Тя просто безапочнала да се обърква. Беше малко изплашена и затова, за да не й проличи, или поне се надяваше да смени темата - Защита срещу черните магии - Кери я погледна строго д поглед тип - изкуства, не магии и заговори:

-Имам едно наум по този въпрос и ти скоро ще разбереш какво искам да кажа.-смигна й тя.-Но сега можеш да спиш спокойно. Уроци ще получиш. Вярвам, че всичко ще бъде наред. Ако това те успокоява ние с Джен също търсим възможните скривалища на парчетата. Когато намерим следа, ще те информираме незабавно. ако ти попаднеш на нещо също ще е добре да ни кажеш веднага.
Каролина се усмихна и каза:
-Лека нощ от мен. Оставям кабинета отключен както винаги, но самата аз се оттеглям в заслужена почивка от този дълъг ден.-тя се прозя.-Прекалено дълъг наистина...
Кери излезе от кабинета.

Хари отиде, почука на врата и зачака отговор. Той беше облечен много странно:очилата му бяха със слънчево покритие,а вън не печеше много, с голямо палто, с ръкавица на дясната ръка, която му беше голяма.

Кери отвори и го поглезна мнително:
-Какво става, Хари?
Той не отговори веднага и тя му направи път да влезе. Хари седна на стола и заговори...

се стресна, но се приближи и го огледа обстойно:
-Ами можеше да се очаква.-заключи тя, а момчето я погледна объркано.-Спокойно. Ще измислим нещо. Имаме прекрасен експерт по отвари. Вярвам, че тя ще съумее да се справи със ситуацията.
Каролина погледна другата му ръка, която явно беше запазила човешкия си вид. Това беше позитивно. Явно трансформацията влияеше на гените му, но не напълно. Щом разсъдъка му бе запазен, всичко беше наред.
-А слънчевите очила? Светлината дразни ли те?-попита тя докато пишеше писмо до професор Джоунс.
Докато момчето съумее да отговори, совата вече летеше към целта си...

Хестия влетя в кабинета, беше изплашена.
-Кк..какво има? - попита тя разтреперено. - Всичко наред ли е? Кой има проблем?

Кери се подсмихна:
-Това звучи зловещо, но не мисля че ще опрем до там. Е, Хес, какво можеш да направиш за косматия ни приятел?-подхвана тя шеговито, но усети, че Хари се обиди от епитета.-Ъмм..за Хари имам впредвид.
Хестия помисли малко и отвърна...

-Това, не е добре. Ще направя всичко по силите си, но негарантирам, че ще има траен ефект с една отвара. Ако те заведем в болница ще те пратят в министерството и повече няма да видиш бях свят. - Хестия погледна Хари, тя неискаше да го плаши, неискаше да го вижда да му има нещо. - Има едни отвари, които могат да помогнат - Каза тя на Кери. - Но незная, те не са позволени от министерството, но са достатъчно силни, да ти поддържат разсъдака и донякъде човешкия вид. Най-добре да пиеш многоликова отвара за вида. Ще я подсиля , за да издължа повече време. Може ли Кери? Аз само казвам какво мога, а не какво ми е разрешено... Вие преценяте госпожице Бърг..

- Многоликовата отвара няма да помогне. Не само образът ми се променя. - каза Хари. - Ей, чакайте малко, Групърт... Групърт е наясно с това. Е, госпожо директор?

Кери се замисли. Това не беше същинска трансформация, но явно гените му се меняха с всяка измината минута. Трябваше им по-скоро нещо, което да обърне процеса.
-Мислиш че Групърт е наясно с този процес?-учуди се Кери и се обърна към Хари.-В такъв случай трябва да се допитаме до него.
Кери се замисли, но реши, че каквото и да каже Групърт е по-добре те да действат междувременно. Не можеха да губят ценното време, в което имаше опасност Хари да се превърне в заплаха за останалите ученици. Тя се обърна към Хестия:
-Добре, професор Джоунс, нека забравим за момент министерството и се погрижим за по-належащия проблем с ученика. Дайте му нужната отвара, пък била тя и забранена. Но тук ще ни трябва нещо повече. За сега това ще свърши работа, но за в бъдеще ще е необходимо да намерим начин да върнем Хари в предишното му състояние за постоянно. В противен случай би било трудно да го задържим в академията. Освен ако не се ноучи да контролира тази трансформация, естествено. Мислите ли че е възможно да бъде направена отвара, която да обърне процеса, професоре?
Кери нямаше много задълбочени познания в направата на отвари и не смееше да разсъждава повече по въпроса. Трябваше да се опре на експертното мнение на младата професорка и за това зачака отговора на въпроса си...

-Да, може. Запозната съм с тази отвара, тя е като тази за вълци, ВЪЛЦи, не върколаци, но с различна съставка накрая. Приготвя се за около половин месец, сложна е, но е достатъчно силна,, ще оправи нещата, но дотогава мога само да спирам болката, ако има такава и да притъпявам белезите. Това е... А колкото до групърд, аз няма да ви последвам там. - Хестия погледна мило Хари. - Скъпо момче, ти ще се оправиш, но вие, уважаема Кери, по-добре поговорете с този групърд за това, какъв добитък разхожда из гората... Хари е можел да умре. - Хестия се поядоса, но гласа и остана равен - Малко с силните ученици, като Хари

-Да, съгласна съм с вас, професоре.-усмихна се Кери. Не искаше да поема вина за случилото се.-Половин месец не е толкова дълго време. През този период Хари може да остане под наблюдение при Групърт. За тази вечер е необходимо да получи отварата, за която говорехте. Чрез която може да запази разсъдъка си.
Каролина се обърна към Хари:
-След като получиш отварата си от професор Джоунс, можеш да се върнеш в крилото на Брейвхарт за тази вечер. Утре сутрин ще говоря с Групърт и ще го помоля да те приюти при него докато отварата не бъде приготвена.-Кери се усмихна на момчето. Надяваше се да не възрази да прекара две седмици в компанията на Групърт.

Хестия се намеси отново.
-През това времеще ти давам още отвари,помщни. Теще ти помогнат да овладееш себе си и след години е възможно дори да правиш това, което ще направи онази отвара с теб, сам. Това ще е наистина най-доброто. Само внимавай още нещо да не те ухапе - смига му тя- Онази отвара съдържа доста неща, нали не си алергичен към билки и човешка кръв? - Кери отговори преди него, с малко яростен тон...

-Човешка кръв?! За какво говорите, професоре?! Когато казахте, че тази отвара е забранена...-лицето на Кери почервеня от ярост.-Тя...това е черна магия! Как е възможно...точно вие...-директорката нямаше думи.
Поразмисли малко. Може би не я беше разбрала правилно.
-Няма ли...не знам...друг начин?-попита тя, следейки лицето на Хари, на което се беше изписало странно изражение при думата кръв.
Не й харесваше идеята. Плашеше я. Отвращаваше я дори.