Кабинетът на Бърг

-Значи са се появили отново?
Кери говореше малко студено. Явно имаше представа кои са били нападателите.
Джен кимна утвърдително.
Кери се замисли за миг, но осъзна, че ще е по-добре да чуе цялата история преди да си вади заключения:
-Какво се случи?

-Докато се връщах от къщата на Кронос,бях при Антонио,чух шумове.Реших,че няколко ученици си говорят,но като преближих чух гласа на ,мисля да пропусна името,.Тогава сес скрих зад едно дърво и подслушах разговора им.Явно въпросния човек ме усети,макар ,че бях под мантия невидимка-Джен искара мантията и я подаде на Кери.
След това-продължи тя-се дуелирахме и усеттих пак да ми излизат раните.После срещнах Хес и това е.
Кери неможеше да повярва.Бързо се окопити и преди да каже и друма ХЕС я прекъсна.....

-Да, там се опита да ме разкъсаш със сектусемпра... Незная как си помръдвала въобще... - Кери неискаше да слуша сега изводите на Хестия, защото в случея нищо не бе логично. Прекъсна я...

-Какво искаш да кажеш?Знаеш че не беше нарочно,не исках да го направя.
-Да бе так си и помислих.
Джен стана и с едн движение бутна пръчката на Хестия.След това я хвана за мантията и каза:
-Недей да лъжеш,знаеш че не ме нарочно,нито пъ съм го искала.
Зачервените от гняв очи на Джен се впиха в кротките и зелени очи на Хес.Астрономката изведнъж я пусна.Нямаше право да и се нахвърля,все пак бяха приятелки и колежки.Много пъти Хес я беше спасявала с отварите си.Тя побърза да и се извини:
-Съжалявам Хес,незнам какво ми стана.
-Аз знам -оказа някой
Двете професорки подскочиха.Бяха забравили,че са в кабинета на директорката и че самата директорка беше тук.Тогава.....

Директорката се смръщи:
-Хес, помниш ли малкото шишенце, което ти дадох да изпробваш за новите си отвари?
Професор Джоунс кимна.
-Надявам се да ти е останало малко от него, тъй като ще ни трябва тук. Опасявам се, че професор Бричстоун е била натровена с особено вещество. Ако не й го дадем скоро, ще стане много по-агресивна.
Кери кимна към Джен примирено.
-Хайде, двете с Хестия отидете до килера й да ти го даде. И...не буйствай много.-смигна й тя.
Джен разбра и се усмихна.
Двете излязоха от кабинета.
Кери постоя малко загледана във вече затворената врата и седна обратно на бюрото си. После щяха да обсъдят нападението. Сега Кери имаше някои по-важни въпроси за обмисляне.
Тя отвори една многократно разлиствана книжка и потъна за сетен път в съдържанието й...