Кабинетът на Бърг

Вивиана се приближаваше бавно до кабинета на директорката,не бе сигурна дали иска да отиде,но нямаше друг избор...
Почука и влезе,когато директорката я изненадано подскочи.Сега Виа вече не знаеше как да обясни ненадейното си изчезване,как да разкаже за решението ,което бе взела-просто да си тръгне ,а сега се връщаше.Вивиана дори не изчака директорката да заговори,а първа почна:
-Знам ,че не трябваше да бягам така ненадейно-погледна право в директорката сега Виа бе по-слаба и бледа,цялата в драскотини,а погледа й беше празен -още ли съм ученичка в академията-и зачака отговора на въпроса,който я мъчеше през тази седмица на бягство...

Директорката се засмя и момичето се смути още повече. Но смехът на Каролина не изтрая дълго. Забеляза вида на Виа и се изненада:
-Какво се е случило с теб?-попита Кери притеснена.
Момичето смънка нещо, което тя не разбра. Директорката я помоли да повтори. Тогава тя чу...

-Кери, отварата съдържа, човвешка кръв, кръв от този, който прави отварата, известно е като "кръвния данък", не е нищо повече от 3 капки от тази вена - Хестия показа една от вените на ръката си - Тя е, просто допълнение, това е единствения начин, другия е да го оставим да, се превърне в горотоз. - Хестия го погледна, а после Кери - Имам впредвид, той няма да я пие... Тя е в допълнение, малко е сложно за обяснение, учила съм го 15 години. В началото слагам кръвта, а после с вълчебиле я извличам, остават само разпознавателни човешки гени, това което му дава сили да не се превръща в създание, така се правят и отварите за, е сега няма значение. Не е черна отвара, просто почти никой млад маг. неможе да я приготви. Трима сме, които можем... Аз, Мерлин, да същият и Кирка е била последната, преди мен. Разбираш ли? Ако кажеш да не я приготвям няма. Аз, Кирка , Мерлин... - Хестия го шепнеше. - Не е черна магия или отвара, просто е сложна за приготвяне. Това е единственото, което ще го спаси, а колкото до министерството, то ще го приеме, мерлин е получил награда, кирка е била също наградена, но по-добре да не казваме на министерството, но и да кажем, няма нищо страшно.

КВ:
Кери се обърна. Пролича си, че се е почувствала облекчена от отговора на Хестия:
-Добре. Действай.-каза тя и внезапно сякаш Хестия изчезна за нея.
Сякаш спря да забелязва че е там. Директорката продължи да върши рутинните си задължения.
Професорът разбра, че разговорът им е приключил и излезе от кабинета.

-Аз бях...бях при родителите ми-Виа не можеше вече да се държи на краката си-на гроба им,ако може едно място,на което няма и най-малък спомен за тях може да се нарече гроб-Виа се просна на стола пред писалището на директорката-имах нужда от отговори,от информация...реших,че сама трябва да се справя-Виа наведе тъжно глава,но после пак впери поглед в Кери-погребах баба...тя,когато отидох в къщата лежеше мъртва до леглото ми...Но сега искам да знам...това все още е моят дом нали...тази академия,защото вече това е единственото място...

Аврора ненадейно подслушваше разговора. Всъщност не искаше, но.. не можеше да си тръгне. Черни отвари, министерство на магията, гробове.. Какво ставаше тук? Дали бе разбрала правилно? Дали да каже на някой?
Унесена в своите размишления Аврора не чу кога зад нея бе минал човек и подскочи като ужилена, когато...

директорката я поздрави:
-Време беше и вие да се отбиете при мен, госпожице Мортал. Мога ли да ви попитам какво ви води насам?
Каролина я погледна, очакваща да заговори, а тя сякаш си глътна езика в същия този момент...
Междувременно Кери се обърна към Виа. Не знаеше точно как да й отвърне, но сигурно и не трябваше. Вместо думите, от които тя нямаше истинска нужда, директорката я дари с най-топлата усмивка, с която разполагаше, надявайки се тя да разбере.
В това време Аврора се поуспокои и отвърна....

Виа сега почука на директорския кабинет,а зад нея стояха Хес и Блууд.И двама та все още изглеждаха изморени и Виа малко се притесняваше.Искаше й се Кери да е тук...за да могат да разберат какво всъщност ставаше.
Виа все още превърташе наум онова,което бе чула от елфите,за легендата и древната сила,коята им била отнета...
И тримата стояах и чакаха да чуят някаква следа от живот в кабинета...

Каролина отвори, разтърквайки очите си сънливо. Усмихна им се малко глупаво без да си отваря устата, за да каже каквото и да било. Само кимна с глава да влязат и да кажат каквото имат да казват.
Когато влязоха, с изненада забелязаха, огромна камара книги хвърчащи листове и какви ли не документи на бюрото на директорката в пълен хаос. Явно това беше правила цяла нощ, докато не бе заспала над тях. Каролина си взе чашата кафе от подноса и погледна въпросително към тях...

-Професоре, Блууд каза че ви познава - още сънена Кери кимна. - Сега, има нещо, което се случи сега, по-точно много нещо. Едни елфи искаха да ме отвлекат. - ТРЯСС! Кери изтърва чашата с каже, тя се счупи, но директорката вече беше будна....

Виа излезе напред пред Хес и загледа леко озадачена към Кери,знаеше че Хес е все още слаба-Нека аз разкажа какво се случи-каза тя на Хес,а Хес седна на креслото до нея
-Те бяха 4-ма...дойдоха докаот седяхме край езерото с Хе.Казаха,че са дошли с мир и само исакт да разговарят с Хес.знаех си .че не трябваше да им се доверяваме.Те ни арзйкахоха някои неща..за Амарандът и как трябва да съберат всички белязани със знаците-и Виа посочи ръката ан Хес-инае целият им елфически род щял да умре-Блууд понечи да я прекъсне,но Виа го излгеда повелително-казаха,че Хес им трябва на всяка цена,шосле поръсиха някакъв прах върху ръката й и тя...тя сама ще ви обясни какво стаан тогава...А Блууд само той я защити от другите.Директорке...-каза Виа сериозно-мисля,че сме изправени пред сериозне проблем...

Кери се замисли до колкото физическото й състояние позволяваше сложен мисловен процес. Обърна глава към човека, който бяха нарекли Блууд. Виждаше й се познат, ала не можеше да си спомни от къде.
-Разбирам.-каза тя, макар да не беше убедена, че всичко от казаното й е ясно.-Мисля че господин Блууд най-добре ще може да ни обясни причината за появата на "нашите приятели" тази вечер.-Кери го гледаше въпросително, докато все още се чудеше защо й се струва познат. Нещо в звученето на името му не й звучеше приятно.
Блууд стана и я погледна от близо. Неочаквано за всички той извади пръчка-да пръчка-и я насочи към директорката. Секунда след това тя висеше с главата надолу.
Блууд се усмихна леко:
-Сега спомняте ли си ме?
Той свали пръчката и директорката се изтърси на пода. Стана и възкликна:
-Но разбира се! Случая с Бронстън! Вие ме спряхте...-не й беше приятно да го каже.-и по този начин ми спасихте живота, както се оказа в последствие...Но какво правите сега тук? Какви са истинските намерения на тези елфи?-Кери се извърна към бюрото си, а след това отново към него.-Мисля и двамата знаем че елфите не са застрашени от Амаранда...
Блууд заговори...

-Кери, не ме ли позна? Бях с леля, когато я убеди да дойде тук, като лечител. - тогава кери започна да си спомня едно малко момче, но то за бога не се казваше Блууд. - Те дойдоха, т.е. ние дойдохме за Хестия. тя ще спаси тях, за мен няма значение, защото съм наполовина елф.... Тя ни е, тя им е нужна. Каролина, може би сте чувала за хм, случичото се при създаването на амарандът, как 5ма човека, да Хестия я наследница на един от пазителите по линия на баща си, но е и първото момиче, наследило дарбата, ако мога да го нарека така, досега винаги мъже и момчета, сега момиче. Оттам идват проблемите, нещо се е объркало. Сега всички сме застрашени, а във войната, която предстои ще се включат много раси. Хестия Джоунс е интересна за нашият род, защото се подчинява на разбиранията ни, не волно, напротив, но нашето наказание, използвано при младите елфи за да се поучим от грешките й действа, затова и двамата дишаме тежко кега. Онзи пръшец на ръката й, той е нещо като отрова. Само толкова зная за него...
-От него боли - каза жално Хестия. - Виждаш само светлина и се отделяш от тялото си.....
-СПРИ! - Направо извика Кери, явно вече знаеше с какво са се захванали елфите...

Очите на тримата се спряха на Кери, която явно вече се беше събудила. Завъртя се около момичето с бързи крачки и замислено изражение:
-Значи те искат да съберат знаците. Но това би я довършило. Няма ли друг начин да постигнат целите си без нея?
Директорката не говореше на него. Тя говореше на себе си:
-Но ако откажем помощ, със сигурност ще знаем на чия страна ще се бият...не можем да губим и тях...
Приличаше им малко на шизофреничка говореща сама със себе си. А и думите й не им се струваха много свързани. Тя продължи да мисли на глас известно време докато:
-Блууд,-каза неочаквано за всички.-Има ли начин да я запазим?
Само Блууд знаеше за какво говори директорката. За това Кери се изненада когато вместо него заговори...

-Професоре, ако трябва, мога да се жертвам. А колкото до запазване, цената ще е по-висока отколкото предполагаме, всъщност за мен ще е по-висока. Те искат белязан със руните, не пазител. Брат ми е белязан..... Но не, не и не! По-добре аз, отколкото той... Блууд, както го наричаме всички може да ни заведе до елфите. Амарандът ме пази, какво толкова могат да ми причинят те, Кери? Какво точно искат от мен, знаеш ли, или е по-добре да се обърнем към Блууд?

Кери се обърна към нея и я скастри с поглед:
-Не е въпросът кой им трябва. Въпросът е за какво им трябва. Целта им е
да си върнат предмета нали така? Какво мислиш ще се случи с теб след
като това стане? Ти си тук за да пазиш предмета...не да помагаш да го намерят.
Каролина направи няколко крачки напред към Блууд:
-Все още не разбирам как предметът ще се отрази на съществуването на целия род елфи.-погледна го със съмнение.-Струва ми се предтекст.
Блууд скочи на крака:
-Осмеляваш се да...
-Да, осмелявам се! Искат от мен едва ли не да жертвам един от учениците си. Очакват ли наистина да го направя без да задам въпросите си?
-Вие изобщо не трябваше да..
-Да естествено! Аз не трябваше да разбирам! Ето още една черта на елфите, която не понасям. Вашите връзки не са като нашите! Да, вашите!-отвърна тя на погледа му.-И ти си един от тях, макар да не си с тяхната кръв! Докато тази раса не разбере, че ние хората се застъпваме един за друг и носим отговорност за останалите, няма да можем да се разберем по никой начин!
Блууд я погледна и седна. Видя, че говори сериозно и заговори на свой ред...

Той сведе поглед. Мислите му препускаха със скоростта на светлината. Той виждаше в Хестия не само пазител на предмет, той виждаше и още нещо... Той виждаше и човешкото същество в нея, момичето Хестия.... Нямаше смисъл да лъже, щом беше застрашен живота на човек...
-Аз съм прекалено млад за да съм просветен, освен това съм като вас, по-точно съм наполовина човек. Никога не биха ми казали. По-скоро ще кажат на вас, отколкото на мен. Аз дойдох, ако се наложи да я отвлечем, или нанесем някъкви поражения на някой, нали съм с добри познаниея по лечение. На 16 съм... Непълнолетен по човешките закони, а какво остава за елфическите? Тук изучава ли се елфически - Кери се свъси, какво, данеби да искаха и елфическа култура да се преподава?!? Ест. че не!, като видя отговора на Кери, Блууд продължи:
-Тогава откъде знаеш елфически Джоунс?!!
-Аз, незная, чух го и го разбирах, можех и да говоря.
-Спри. - каза Кери и заговори:

-С кой трябва да говорим, за да разберем повече?
Каролина беше сериозна. Очакваше Блууд да й отговори без повече протакане. Всички тези разговори, обяснения, недомлъвки й идваха в повече вече. Беше време за действия. Нещата щяха да продължат да се оплитат...нови проблеми щяха да дойдат. Не можеше да загубят тази война. В крайна сметка всичко опираше до това.
Кери вървеше нагоре-надолу из кабинета в очакване Блууд да осмисли какво се изисква от него. Неочаквано за нея друг заговори вместо него...

Хестия стана и Кери спря. Хес дишаше тежко.
-Може ли? - помоли тя. Кери кимна и подаде ръката си. - Хестия оголи белега на китката си. Плъзна го по дланта на Кери. Тя непомръдна, явно Хес й казваше нещо.

"Стара, изоставена къща... Хестия сама, свита на кълбо и подпряна на стената, гледайки нещо, което я приближаваше - змия. Хести неможеше да помръдне. Стоеше и гледаше как змията, която бе истинска, не плод на магия се приближава към нея. Вратата се отваря. Оттам влиза някакъв качулат човек и изсъсква на змията, тя спира, а той отива при Хестия.
-Джоунс, ето къде си била, чистокръвен червей такъв. Няма да ми избягаш,та ти ддори неможеш да се движиш. - качулатият се засмя с дрезгав глас. Сега ще използвам онова, което ми трябваше винаги от теб..... - той взе нож и тръгна към момичето.
-Круцио! - Хестия се вдигна във въздуха и започна да се гърчи. - Трябва ми друго в теб и то няма да се повреди ако ти си побъркана....
Бяла светлина.
***************
Нова случка. Кери и Хестия, подпрели гръб една на друга. Обрадени от странни магически същества. Хестия закриляше умовете , а Кери телата и на двете.
След битката....
-Виа оцеляхте?!? - същият качулат мъж с дрезгав глас. - Сега ще има още повече плът за моите вампири и вълци.Хестия и Кери се спогледаха, незнаеха какво да правят. Кери се опита да го нарани, но нищо неуспя да направи.
Бяла светлина
******************
Хестия напускаща училище, още на 13 или 14, но не сама, следвайки я неотлъчно Кери и Виа. Какво ли ставаше тук? И трите изгонени? Как така?!? И диреторката даже... "

Хестия искаше да показва още, но Кери я спря. Явно нещо се бе случило. Никой друг освен Каролина и Хестия незнаеше какво става, какво прави Хестия. Но и самата тя незнаеше какво вижзада. Защо трите напускаха академията?!? После седна обратно това я бе изморило неимоверно. Кери я погледна с угрижен поглед, а Хес не се сдържа:
-Това бъдещето ли е?
-Зависи само от нас... - Каролина го каза с оптимизъм, но всъщност знаеше, че първата случка ще се случи наистина, а за втората, о никога....
Блууд ги поразсея:
-Има един човек, който знае тези неща. Лейла. Леля ми. Да я повикам ли? Зная къде да я намеря, тя е лечителка при градината нали?

Каролина го погледна с недоверие. Той знаеше ли какво беше видяла тя? Това част от силата на елфите ли беше?
-Да, доведи я ако можеш. Или...най-добре да отидем при нея. По това време не е любезно да я караме да идва чак до тук. Хестия?
Момичето кимна. Тежка мисъл мина през ума на Кери. Първото видение щеше да се случи. Неминуемо. Да се опитва ли да го спре? Имаше ли смисъл?
Остави другите да излязат от кабинета и като остана сама отиде до бюрото си. Погледна часовника и тупна с пръст по прашната му повърхност.
-Време е.-каза тихо.
Хвана малкото кръгло парче стъкло, което препречваше достъпа до циферблата и го отстрани с едно внимателно движение.
Леко подпря показалец до малката стрелка и я завъртя докато не чукна прагчето с цифрата 11. Голямата стрелка завъртя докато не чу малко пук. Нещо се отвори.
Кери отиде до отсрещната страна и изваждайки пръчката си промълви тихо:
-Специалис Ревелио.
Малка метална издутинка се появи на стената. Приличаше на миниатюрна дръжчица. Директорката я завъртя с два пръста и се върна до бюрото.
Отвори най-долния шкаф. Погледна го за миг сякаш се подвоуми. След това насочи пръчката си към него и каза:
-Уингардиум левиоса.
Капачето на тайника се издигна и тупна върху бюрото.
От тайника Кери взе малък сребърен кинжал, който постави внимателно в джоба на мантията си.
Излезе и тръгна след останалите към градината.

ПП:Местим се при Лейла явно. С малко повече екшън да се надяваме

Хес и Джен тръгнаха по красивия коридор.Той бепе най-крассивия в целия замък.В края му имаше врата,която отвеждаше до директорския кабинет.Двете професорки бързо стигнаха и Хес потропа на врата.Първоначално не се чу шум,но после се чуха стъпки и Каролина отвори врата.След това ги покани да влезнат.Двете влезнаха икери каза......
П.П.Тук ще пишем от името на професорки,не на ученици.

-Не ви очаквах толкова скоро пак тук.-усмихна се тя.
Личеше си колко е уморена.-Има ли нещо?
Кери ги покани да седнат и им предложи шоколадови сладки-може би единственото нещо, което я държеше будна в този час-като самата тя си взе една.
Зачака да заговорят...

Хестия се усмихна и заговори:
-Изглеждаш уморена, Кери. Ако ти трябват малко сили, хм, пробвай това. - Хестия взе едно шишенце, измагьоса 3чаши с бирен шейк и им подаде и на двете - Ще ви даде малко сили. - И трите бяха благодарни, че вкусиха това. Почувстваха се по-добре.
-Сега, защо сме тук, Разхождах се с Дийна при дървото, по-точно се прибирахме от басейна. Някакви магии ни се разминаха насмалко, оказаха се от Джен. Тя се е била, поне така казва, не че не й вярвам, но това е от къмшик -Хестия посочо раната на гърба. - Прекалено силни са раните, от черна магия ,накарахги да сълзят, но не мога да ги заздравя. Времето ще свърши тази работа...

Кери се замисли.Знаеше ,че Джен има тези рани,но нали преди две години,я бяха излекували.Какво става сега?Директорката стана и отиде до Джен.Ръководителката вдигна дяснаат си ръка и Кери не повярва на очите си:
-Джен,това е невъзможно.До вчера нямаше нищо на ръката ти.
-Така е,но днес след битката с Ти-Знаеш-Кой,едва ли очакваш да не се получат на ново.
Джен неискаше да казва името на магьосника,който и пречи това зло.Тя небеше на себе си,но само Кери знаеше.
Тогава....

Младата професорка по отвари знаеш, че не е нужно да си вре носа навсякъде. Мразеше хора, които го правят постоянно. Знаеше, че и докато е в кабинета с другите две жени, те няма да могат да си кажат всичко. Най-доброто, за което се сещаше бе:
-Мисля, че е време да вървя. - Хестия имаше изключително свеж вид, не бе уморена. - Май се уморих доста. - пълни лъжи?! просто чувстваше, че не й е там мястото. Та какво ли ще прави завършила наскоро учителка по отвари, караща курсове за аврор. Караше ги, за да може някой ден да знае достатъчно заклинания и тактики за да се изправи пред Лорда на смърта - нейният враг, не Волдемор, не Той, а Лорда на смърта.... След това добави:
-Джен, наявам се времето да излекува болката ти, по-добре от елфите... - Джен и Кери не я разбраха, но това не попречи на Хестия да се усмихне. Тя стана от стола и тръгна към вратата, когато.....

-Хес,няма нужда да излизаш.Ние с Кери се разбираме дори и с поглед.По-добре остани.Няма нужда да тръгваш.Не си излишна в случея-Джен спря ,за да си поеме дъх.Беше казала всичко на един дъх.
Хестия я погледна някак уплашено.След това погледна Кери,тя и даде знак да седне и младата професорка седна.Настана мълчание,което бе нарушено от профеоср БЪРГ
П.П.Измисли нещо.