При езерото

Вивиана сега бавно и изморено пристъпваше.все още така и не се бе върнала в общаат стая,искаше да дойде тук...да бъде за малко с мислите си,да забрави всичко ,което е било....но не можеше.
Виа седна до водата и зачовърка из пясъка,ръката й бе ощв цялата в драскотини.Тя гледаше пясъка и си мислеше за ужасните минути,в които погребваше мъртвата си баба,точно клогато здраво стисна юмрука си,а от дланта й почна да тече кръв някъде зад нея се чу шум.Някой идваше...?!

Хестия.

-Виа!! - Хестия се затича към приятелката си и я прегърна, силно, сега имаше нужда да прегърне близък човек. След малко, като се пуснаха Вия я погледна и заговори...

-Толкова се радвам да те видя,през това време си мислех,че повече никога няма да те видя-Виа погедна Хес,в погледа й имаше много мъка-явно много неща са се случили тук,докато ме нямаше-Виа се обърна към залеза...с нея също се бяха случили много неща-Ти ли почваш или аз...-и вхана приятелаката си за ръката...

-Давай ти, че аз да се опитам да събера мислите си из главата...

-Ами...-Виа се зачуди откъде да почне-случи след онази вечер ...след онази битка...исках да разбера всичко,да бъда наясно със себе и с това,коя съм-бе й трудно да разказва за това-след урока ми с Ариман трябваше да се върна в стаята в дома си,но нещо не ми даваше мира,просто реших да поема по пътя,които толкова време стоеше пред мен-Виа потрепери-успях да се измъкна от академията,а оттам в Ийст Райс успях да намеря начин да отида до-Ви апреглътна тежко-до мястото,където умряха родителите ми.Знаех,че е опасно да съм сама,но и знаех,че рискувам само своя живот-една сълза се търкулна по бледата страна на Виа-Хес...там...където те пропадаха,където се давеха във вода....с изцъклени очи....там нищо не напомня за тях,затова им направих нещо като паметник-Виа въздъхна-След това отидох до Ардрахан,родното ми село.Там в къщата...намерих баба си..мъртва до леглото .лежеше там с отворени ужасени очи-Виа изтри сълзата си.Апатията в гласа й изплаши Хес-аз я погребах и изгорих къщата-Виа се обърна и погледна академията-сега това е единствения дом,който имам...а семейство-вече не...

Хестия я прегърна. И на нея й бе станало много мъчно. Единственото, което каза беше, съвсем тихо:
-Моля те, затвори си съзнанието. - След това продължиха да стоят прегърнати, няколко минути. После Хестия заговори:
-Съжалявам за теб, Виа. Наистина.... Баба ти, с магия ли? - Виа Кимна. Явно не й се говорише и попита:
-Я разкажи какво стана в Академията, чех че е било интересно.
Хестия кимна.
-Незная дали познаваш Шай Туран, тя е от моя дом, от Блъдхенд. Бях отишла на върха след поредната картина, как убиват брат ми, как го мъчат. - Хестия пребледня. - Тогава Шай дойде там. И Ще бъда по-кратка, ако неразбираш нещо кажи, за да обясня. И тя смрази кръвта ми. След това сме отишли, завели са ме при руините, там ти ме намери, но има нещо ново. Виж - Хестия вдигна ръкава си оттам освен белега се показаха и руните, и SOON. Виа ги стрелна с поглед и каза...

-Да знам...-Хес я погледна учудена-знам,че ще е скоро.Предстои нещо нали,нещо да се случи и ти...-Виа я погледна-но имаш още за разказване...

-А? - Хестия се учуди. - Да, имам брат, бях забравила да ти разкажа... Той е на 17. Беше отвлечен, вече е добре... Но аз не съм, не бях заради разни картини, които още виждам има и нови... Но не е толкона страшно. Справям се... - Хестия погледна тъжно. - А това тук, преди беше смъртната присъда на батко, на Джеймс а сега е, ех де да знаех....

Виа се засмя горчиво:
-Не,Хес...не е твоята смъртна присъда,нито сега,нито никога-Виа пак стисна пясък в юмрука си-нещо ,което научих за тези дни,сама-Виа се усмихна с огромно усилие-е,че само ти и никой друг не е господар на съдбата ти-Виа прегърна притялеката си-ние определяме пътя,по който вървим,ние го избираме и никой друг.И аз...аз се радвам за брат ти,поне ти-Виа преглътна тежко-поне ти си имаш близки...

-Понякога е по-добре да няма някой извън академията, за който да се притесняваш... - Хестия се разплака - започна да бърше сълзите си, - Докато не го намерих, докато не видях белега на гърдите му, също като моя, Горд Феникс, приличен на Д. Но искаш ли да поговорим за нещо друго, моята не е лека, също като твоята...

Виа пак се засмя:
-Е,Хес...нашата май никога не е била лека-Виа докосна раните по ръката си,боляха я-но ми кажи виждала ли си...Ариман-Виа наистина искаше да узнае как е той...

-Той ли - Хестия се поразвесели - Той е добре в момента. Имахме един разговор, по-скоро спор. Той използва точния момент да разбере онова, което искаше да види в съзнанието ми... - Хестия помръкна - Спорихме, после някой запрати по него, а може и по някой друг, но факта е, че се приближи и щеше да го удари, аз той не го виждаше и аз го изблъсках, да не го повали. После му се разсърдих че е използвал момента за да проникне в съзнанието ми, да види онова, което крия от всички. Е не точно разсърдих, но както и да е. После той ми даде, пусна ме в негово съзниние, труповете , окървевеният той, не... няма нужда да ти разказвам, пък не е добре да разказвам за другите. Та той е добре... -Хестия усети, че руните разсървавяват ръката й. Не, не кървяха, раздираха кожата й. - Да имаш малко отвара от росен за заздравеване - неочаквано пипета тя..

Виа бръкна в джоба на пътната си мантия и извади малко шишенце с отварата:
-Научих се да не ходя никъде без такава отвара-Виа я подаде на Хес-Значи си видяла онова...-Хес я изгледа недоумяващ,доакто поладаше отвара върху ръката си-Хес,онова с окървавения труп,което си видяла,Ариман го видя в моите спомени...аз го сънувах така...е по-добре ли си вече,ръката ти често ли кърви така...?

-Не, тези руни, некървят, те разкъсват... - Хестия звучеше злокобно, но бе истина. - Спокойно, не е опасно, и без това съм свикнала с другия белег... Няма ми нищо. - Хестия сведе глава - Виа, страх ме е. Незная какво ще се случи през войната, която идва. Всички си ме подмятат като топка, все едно просто нетрябва да ме изпускат,защото ще се счупя... Писна ми всички да ме пазят, аз не съм първата слабачка...

-Ти да си слабачка-Виа я погледна изненадана-ти не си слабачка Хес,даже напротив,имаш толкова силен дух-Виа побутна притяелката си по рамото,но бе внимателна-колкото до другите.Сигурна съм,че те искат само да те предпазят,а и ти трябва да се радваш,че другите ги е грижа за теб...А колкото до войната-Виа гледаше Хесно погледа й сякаш за миг пак стана празен-не трябва да изпитваш страх...трябва да живееш с мисълта,че си толкова силна,колкото сама си позволиш...А и нали аз съм с теб...-по лицето на Виа се появи вяла усмивка,отдавна не се бе усмихвала...

-Да, просто зная, че имам слабости. Всеки ги има... Но, но през тави война ще трябва да се бия, от това не ме е страх, но ме е страх от това, че ще трябва да убивам. Не го искам, неискам да наранявам, но... Явно, ще отроня доста авада кедавра и круцио - Хестия се подсмихна. - Дай да поговорим за нещо хубаво... За нещо красиво..нежно, от което не боли, а носи радост - в главата на хестия се завъртя една единствена дума... зачака какво ще каж Виа.

-Искаш да говорим за нещо,което ми носи радост-Виа се подсмихна...само едно име й дойде на ум-не знам за себе си,но май ти имаш какво да кажеш по тази тема...е,кой е той...?

Хестия се подсмихна.
-Няма никой. -Тя погледна още по дяволито. - При мен нищо... Аз не съм сред най-красивите момичета тук, напротив, а и повечето ме смятат за луда, след бала по случей началото еле поне аз така мисля...

Виа не се сдържа и се засмя:-Ти грозна,ти си толкова красиво и нежно същество-Виа също погледна дяволито-а и мен не мижеш да ме излъжеш,поне не така лесно...както и аз теб

-Не, просто съм странна. Не всички го харесват. Преди няколко дни отидох в чайната зала и видях Аврора, момиче от моя дом, тя е също 1ви курс, може да си я виждала в час по отвари. Та тя с едно момче, от 3ти курс хм да и помага, но не точно по отвари... - Двете момичета се разхилиха. - Набързо се изнесох с думите, май с него не ти остава време за отвари, по-добре идвай при мен, при него само за другото ходи - хестия гледаше дяволито. Разметна русите си коси настрани. След мако ги събра по доста интересен начин на кок, като гъбка. Виа се засмя и каза

-Знаеш колко много обичам ,когато вързваш така косата си-двете продължиха да се смеят-напомня ми за моментите,вкоито бяхме рамо до рамо,като сега.Ах тази любов...та тзи Аврора значи с третокурсник...хм...аз незнам дали когато бъда в 3-ти курс ще си имам приятел-двете пак се замсяха-но такива сме си ние....не всеки е за нас-и се спогледаха дяволито заговорнически...

-Да, малко биха се хванали с луди глави, дето само си търсят белята... Малко са лудите момчета... Виж този.. - Тя показа един с червени коси и сини очи. много красив... силен, на около 15. някой го измъчваше, но това не беше важното. - Не е ли сладък? - двете момичета се спогледаха по клюкарски. ето как можеха да правят картините не чак толкова страшни...

-Сладък е-но Виа мислеше за друг-ти по такива ли си падаш...-двете се кикотеха-знаеш ли нещо повече за него...

ПП.Аз ствам иначе утре мн ще се радвам да си продължаваме както винаги

-Не,не си падам по точно такива - хестия се поизчерви.. - зная, че баща му е в министерството, и искат инфо. Това е... Повечето, деца, които отвличат са с родители от министерството, другите ги мъчат като мен... Не си падам по него, просто беше първият в главата ми. Има най-разблични,повечето ги познавам...Просто са се срещали родителите ми в министерството и сме се запознали. Ако искаш да видиш някой по-специалвно и е отвлечен

ПП. И аз ще ставам, утре ще продължим..

-Кажи ми Хес-Виа се беше умаълчала и чак сега усети,че все още бяха там заедно-ти сънуваш ли...имам предвид всяка вечер,защото честно казано аз не съм спала от 2 седмици и съм много уморена-Виа потърка уморено очите си-всеки път когато затворя очи...-Виа замълча.
Хес...