При езерото

-Не, не сънувам. - момичето говоре тихо, но твърдо. - не сънувам, но немога да спа спокойно, наистина, не съм спала както трябва от как съм дошла в академията. Винаги има нещо. Аз виждам картини само докато съм будна, през нощта не, но не спа спокойно. Защо?


ПП. На тебе ти се пише РП...Яко!

-Защо ли!?-Виа бе объркана-И аз все това се питам,защо...Аз не мога да спя...всеки път когато заспя и виждам смърт,кръв...някакви трупове,изписани с древни руни...и те ме гонят-Виа говореше тихо,струваше й се че звучи като луда-и не искам да виждам това...единствения начин е да не спя...но от известно време насам едно и също виждам в сънищата...виждах,преди да престана да си позволявам сън-Виа разтресе главата си така сякаш усилията й бяха неистови-виждах нещо ужасно Хес...

ПП.Щом е РП ес теб...винаги

-Какво е то? Не ми го разказвай, ако прецениш че е лично- добави тя. - Виа, аз ги виждам когато не спя. Пия някъкви отвари, за да имам сили, но те не са решение, немога да ги пия повече от 3седмици, значи днес трябва да спра. Неискам, говоря като пристрастен, но това беше единственото спасение, от утре трябва да ги спра. Немога да спя спокойно а виденията, те са за всички ви, те не са видения а картини. Не ми е лесно да виждам как стоя над безжизненото тяло на батко нито над ничие друго. Та какво виждаш ти виа?

Виа въздъхна тежко:
-Родителите и баба ми...те...те ме гледат с онези мътвешки очи и идват към мен...за да ме убият-в гласа на Виа нямаше страх,само болка-аз се вцепенявам,не мога да помръдна...Но таак искам да заспя и да не сънувам нищо...понякога си мисля,че ще ми епо-лесно д азаспя и никога да не се сабудя...

-Никога не говори така! - този път Хес повиши тон. - Никога... Пробвай да почистваш съзнанието си, да се успокояваш, да не мислиш преди лягане.... На мен ми помага да мога да заспя, но само до там за жалост. Е не аз съм важна сега... - Хестия се разсмя насила. - Как вървят уроците с Ариман?

КОгато чу името му Вивиана се изчерви цялата,но запази самообладание:
-Ами имахме само един урок-Виа се усмихна умислена-той наистина мн ми помага,но този първи урок беше и последния след който реших да изчезна за малко-Виа се позамисли-бяхме се разбрали да продължим урока нам следващия ден тук при езерото,но...чудя се дали въобще е забелязал,че ме няма...но той ми каза,че мога да се упражнявам с те...ти да ме атакуваш а аз да се опитвам да прочиствам съзнанието си...-доакто Виа чакаше отговора на Хес си мислеше за учителя си...

-Ами, сериозно ли?!!? Той е забелязал, че аз съм леглимант?!? -Хестия беше учудена. - Е, ами ако искаш, знаеш, че винаги бих ти помогнала във всичко, независимо какво е то.. Ако искаш, да се поопражняваме? Тъкмо и азще се упражнявам във атаките... - Хестия се зарадва и зачака отговор, но забеляза и червенината по бузите на Виа, която всъщност беше станала доматена, тя реши да не коментира точно сега. Виа...

...знаеше,че Хес е забелязала,защото усещаше,че лицето й вече гореше:
-Искаш ли да опитам есега-каза Виа-малко съм изморена,но пък рано или късно трябва да започнем.Знаеш ли радвам се,че те имам...знаеш,че и аз бих направила всикчо за теб-Виа сега също завърза косата си във странната,но изключително сладка форма на гъбка-Е...започваме ли-и Виа ,както я бе научил Ариман си представи как нишките й мисли ,сънища,спомени се отдалечават от нея...

Хестия просто я гледаше. Стоеше и се опитваше да преглътне. Очите й се напълниха със сълзи, но добре че се стъмняваше. Виа не можа да ги види. След малко взе пръчката си и каза:
-Виа, аз мога и без пръчка. И попринцип го правя без пръчка... Май не съм подходящият човек за това. Мисля, че не е добре да продължавам да ти помагам по това. - Хестия се разтрепери, направо се разтресе. Беше потресена. - Виа, внимавай с кой тренираш, защото той ще вижда спомените ти... - Виа беше объркана и й стана още по-тежко, че Хестия събира всичко в себе си и не й казва нищо, не й се развика. Накрая се реши и заговори.

-Хес...аз не искам д акрия нищо от теб-Виа сега плачеше и тихо говореше-това,което видя,то е само един сън...и може да стане реалност само и единствено,ако ти го позволиш...а и аз няма да позволя...-Виа прегърна силно Хес и те двете стояха така известно време ,без да обелят дума,после Виа каза тихо на ухото на Хес:
-Мисля,че точно ти си човекът...а и аз трябва да се науча по-добре да крия всичко-сега вече Виа знаеше,че трябва да се постарае ...да даде всичко от себе си.ТРя затвоти очи и прогони всички мисли,само едно изречение остана в ума й,изречение,ковто Хес видя-"Обещавам ти!"...

Хестия реши да го направи по нейная начин, правилата на играта се променяха. Сега Виа можеше да я изкара от съзнанието си с черна магия. Хестия се зари в собствените си мисли, след малко се прехвърли в съзнанието на Виа, което вече беше измъчено от чакане... Хестия неискаше да вижда нищо повече. Но го направи заради Виа и Кери. Този път Виа се беше съсредоточила, но се беше изморила от чакане. Това я накара да изглежда слаба, и да се огъва. Хестия неискаше да вижда спомени и сънища. Беше изморена от другите, а и още трепереше. Беше внимателна, да не допусне грешка, но започна да разбива защитата й, като й показваше, че се е измъчила предварително. Неискаше да вижда съзнанието но изведнъж тоя обгърна, тя видя баба й, Ариман, родителите на Виа, някакво момче, мечти, изгорената къща, видя и още нещо...Нещо, което накара Хес да се разтрепери отново. Този път Виа знаеше, как да изкара Хестия, но дали искаше да използва черна магия ? Виа:

не искаше да я наранява,не искаше да прибягва до непозволени способи.Вече бе почти докрай изтощена от тази борба със себе си.Виа направи едно последно неистово усилие...избута онези всички картини,до които бе стигнала Хес и обля съзнанието си със заслепяваще светлина,която озари и съзнанието на Хес...светлината бе ярка,толкова ярка,че Хес също усещаше как съзнанието почва да се прогаря от нея...
Двете момичета паднах ана земята и все още търкаха очите си
-Виа какво беше това-Хес бе учудена от това,което се случи.А Виа просто отвори очи и погледна недоумяващо:-Незнам...

-Спокойно. Бях уморена. Пробвах се да вплета съзнанията ми, без да искам. Просто като вплета съзнанията ни няма да виждам спомените и сънищата ти. Не беше нарочно. Не е опасно, когато аз го правя - Хестия се подсмихна. - защото моя медалюн ме пази, което означава, че пази и другото съзнание, в случея де. Мисля че това е достатъчво, какво мислиш?

-Мисля,че за днес ми дойде дори в повече-Виа се усмихна малко изморена-знам...знам,че не е опасно,а и знам,че ти никога не би ме наранила,но мисля,че за днес ми стига толкова.Ако някой ми беше казал,че оклумантиката е толкова трудна нямаше да появярвам,но май сега това е важно-Виа се поуди дали да каже следващото но продължи-ти сиг ли ,че исакш някога пак да видиш това,защото аз самта на съм сигурна...Но аз наистина полагам огроммни усилия...-искаше й се и друг да разбере това...

-Ти се учиш, аз ги имам откак съм се родила, вродени и донякъде развити, а после и доста добре доразвити, дори свръх, е до свръх сега се старая. Ти сега се учиш, много хора дори не усещат как празглеждам съзнанията им. Не се безпокой. Ще се научиш. Предполагам Ариман ти е казал, че в началото е наистина много трудно. А до това, което виждам, сега съм се дистанцирала от чувствата си, само го виждам, старая се да не го допускам до мислите си, но това точно ме разтрее. Какво правеше Шай?

-Дори аз не съм сигурна.Незнам на чия старна е била,тя за мен е една огормна загадка,но явно още доста неща ще се разкриват пред нас-Виа едва сега се сети-все пак...ние с теб сме от едната страна на...борбата...

-Шай, Шай, Шай странна птица е тя. Много интересно е нейното поведение. Кери, неподвижна и мъртва.... Не, не и не... Това няма да се случи! ОУ! - Хестия падна на земята - краката й се подкосиха. Виа веднага я хвана, измагьоса две удобни кресла и двете седнаха. Хестия почувства, че трябва да проговори:
-Ами, аз такова, опитвах се да си прочистя съзнанието - тя лъжеше, незнаеше какво да каже, какво да й обясни? Дали да й каже, че е видяла поредната страшна картина, но този път на нея нямаше смърт? Зачака, и не чака дълго...

-Хайде говори Хес...какво става всъщност-Виа знаеше,че доакто не споделиш проблемите си,те ти изглеждат толкова ужасни-Е...?

-Нищо.... Поредната картина. Нищо.... Не, неееееее! Неможе!!! - Хестия се сви на топка. Знаеше, че Виа нямаше да се откаже туко-така.Просто не й се говореше, неискаше да говори за картините.... На Хестия й беше некомфорто да говори за тях. Нещо в тях я плашеше, не наистина но все пак.... Знаеше, че Виа ще я принуди. Просто зачака

-Ти...знам,че неискаш да говориш за това сега-Виа не исакше да я притиска, и двете бяха ужасно изморено-има неща,за които и аз не искам да говоря.Но искам да знаеш,че когато и да било,аз ще те изслушвам...-Виа завъртя пръчката си във въздуха и няколко птички хвръкнали от върха на пръчката зачуруликаха-Мисля,че имаме нужда малко да се поразсеем от време на време...за другото винаги има време-и Виа се усмихна мило,приканващо и сърцато на Хес...

Само за миг очите им се срещнаха...само за миг двете разбраха какво мисли другата, без да има нужда отново да използват легилимантика. Бяха свързани толкова неразривно. Имаха чувството, че тази връзка, че това приятелство ги изпълва със светлина, че стопля душите им. Гледайки се, те се чувстваха спокойни, болката изчезваше, отстъпваше място на радостта...съзнанията им се отпуснаха бавно и двете просто стояха мълчаливи, заслушани в шумовете на езерото...
Не можеше да си позволи да се привърже. "Странна птица". Така я бяха нарекли и такава трябваше да остане. Не биваше да се доближава до тях. А те имаха нужда от напътствия....бяха като две изгубени души, и двете търсещи някак светлината, намиращи упование една в друга. Напълно разбираемо бе, че Кери или Ариман не можеха да бъдат за тях това упование. А Шай знаеше, че за тях е неимоверно трудно да открият сами и да изградят основите...
Тихо прошепнатите успокоителни и развеселителни магии помогнаха донякъде. Двете успяха да се поотпуснат. Шай долови как съзнанията им се прочистиха от мрачните мисли поне за малко...
Тихо шумолене откъм дърветата оповести тръгването й. Двете не я бяха забелязали.
Тишината ги бе обгърнала и двете се чувстваха напълно свободни така. Но все пак някои неща все още ги терзаеха.

П.П. Слаба намеса, някоя от вас да си продължи...

Хестия не се притесни, ама никак! Отношенията им с Шай бяха странни и можеха да си кажат какво ли не, или да действат една против друга, по-точно Хестия говореше, а Шай бе по действията. Хестия се усмихна и каза
-Шай, не се измъквай като, - хестия се зачуди дали да използва един стар Български лаф, но се отказа. Какво се случи по-нататак....