При езерото

Думите на Хес накараха Шай да се обърне. Тя погледна всяко от момичетата последователно, дълги, преценяващи погледи, но все пак сметна, че няма да разговаря с тях, и след миг вече се бе магипортирала...

П.П. Исках само външна намеса, то си е ваше РП.

-Незная - призна Хестия. - Макар че не би трябвало... Няма за какво, не сме я обиждали. А и плус това - Хестия се спря. Нетрябваше да казва последното. - Не, не нищо - отвъррна тя на въпросителния поглед на Виа. - Брат ми ще дойде скоро в академията, но той е на 17 и е завършил...

-Наистина ли-Виа бе приятно изненадана-брат ти...тук?!Това е страхотно Хес-Виа наистина се радваше-сега ще мога да се запозная с някой от твоето семейство-Виа малко се натъжи,но после друго й дойде наум-Има ли някакъв проблем...заради,който брат ти да идва тук-Виа загледа Хес съсредоточено,не беше легилимант,но Хес трудно можеше да пази тайни от нея...

-Той беше отвлечен, онова мом
че, зеленоокото, с черна коса, което виждах преди. Той ми е брат. Скоро ще дойде, не няма проблем да дойде, но като си помисля, чеще е с мене постоянно и нещо в мен просто се огъва, той не е от най-тихите. Напротив, а като си помисля постоянно заедно, като почнем да спорим стигаме и до магии. Рядко но факт.... Особено той като реши да ме нарича немощна, - Хестия стисна юмрук - мразя някой да ме нарича така... А на него не му пука, става студен, согато започне дълбоки спорове.

-Е,но поне си имала с кой да спориш нали-Виа завъртя очи,и побутна с лакът закачливо Хес-а би ли ми разказала нещо повече за него...сигурна и ти се радваш ,че ще е тук,но пък има и лоша страна-Виа се засмя бурно,а Хес я изгледа учудена-И каква е тя-попита Хес любопитно,като чакаше лоша новина.
-Няма да можем да вършим глупости,защото сигруно ще прекарваш времето си с него-и Виа загледа Хес дяволито...

-Ако аз съм луда глава, той тогава няма спиране. Да знаеш какво сме правили заедно като малки...... Луди глави сме, той порадна, аз остарях - и двете се разхилиха - Докато той е тук просто ще е с мен, и ще ми помага в лудориите, Той е готин, забавен, на 17, рядко, по-точно никога неостава незабелязан... И хм, доста силен е, като мен, но той е по-скоро оклумант, а аз и двете... - Хестия се подсмихна. - Като малка незнаех, че ми е брат, но знаех, че си приличаме, че имаме нещо общо, ето защо. Куидичен запалянко. Искаш ли да знаеш нещо по-специално, мога да ти разкажа..

-Нещо по-специално-Виа се усмихна-ами той явно е интересен човек,щом казваш,че е луда глава се надявам само да не ме забравиш...-и Виа погледна Хес едва ли не предизвикателно-иначе няма да е интересно,никой да не се опитва да се докопава до мислите ми и да не ми разбира без думи...а той,брат ти дали ще е съгласен ,че ти си толкова добра приятелка с една мътнорода луда и неуравновесена...

Хестия се поусмихна горчиво.
-Той не е против мътнородите, той просто се заяжа с мен. Не би използвал кръвти ти с/у теб. Заяжда се с мен когато ми е ядосан ама много, защото знае че аз съм абсолютно чистокръвна.... А колкото до забравянето, ти сама виждаш колко много време прекарваме заедно, просто си представи, чеще има още един човек, едно момче. Можеш ли?

-Едно момче,колко обикновено звучи,нали-Виа се засмя-разбира се,че мога...щом ти ще бъдеш щастлива,ще бъда и аз-Виа погледна Хеси завъртя закачливо очи-Стига да можем да правим това-и Виа завътря пръчката си в странна движение като от върха й изникна малка пеперудка,след която се ръшеше прашец.от който изникваха гъбки,а когато пеперудата долетя до носа на Хес се превърна в гъба,която се залепи за носа й.-Хеййй-каза Хес като се засмя и се понечи да свали гъбкаат от носа си...

Хестия се опита да я свали.Но не можа. Без да иска я откъсна. Оттам изникна малко птиче.
-Трансфигорация а? Много е хубаво. Браво Виа! - На хестия вече й беше добре, чувстваше се отпочина, виждаше че и при виа нещата са така. На хестия й се прииска да си поиграе с нечие съзнание, но се възспя. - Как и сега Виа?

-Хесс,не е честно-Виа се заисхили-аз мога само да се защитавам.Знаеш ли мисля,че трябва да опитам и оклумантика,когато задобрея с легилимантиката.-Виа се усмихваше сег авече и тя се чувстваше толкова добре,чувстваше се нормална,нещо,което вече рядко й се случваше-Хес,чудех се какво е станало с Хари,нали бе охапан от...горотроз ли се казваше...

-Най-добре питай него. - Хестия неискаше да бъде груба, но знаеше какво е някой дрег да ти обяснява историята ти. - Просто и двете знаем какво е да ти разказват историята без дори да знаеш. - двете се спогледаха и се изхилиха. - Той е почти добре. - Хестия стана. - ЛУМОС МАКСИМА! - Хестия го каза с накакъв хлад в гласа. Явно бе видяла нещо....

ПП.Дай да поразчупим това РП.. Че само приказки..

Хестия и Виа видяха някаква качулата фигура,която стоеше в храстите ,сякаш бе там от часове и бе слушала разговора им.Виа не си позволи да се плаши,но фигурата се приближаваше все повече и повече,качулакат падна и двете видяха нещо,което далеч не приличаше ан човек...

ПП.Права си,добра идея...

Хестия прошепна някъкво заклинание. Не помогна, той я контрира.
-Виа, гови се за дуел. - Хестия го каза някак леко,но тя само тя си знаеше какво й е отвътре. - Това не е човек. Но не е и животно... - Тя пусна коси, примигна и свали мантията си. Беше облечена с дрехи за бой - пола за дуелиране и някакава странна блуза с широки ръкави, напоена с някаква отвара - Виа я погледна странно - Какво правиш?
Хестия се усмихна
-Отвара на жвата смърт. Тази доза няма да приспи, направо ще умърттви, някой който я помирише. - Момичетата се изкикотиха. Аз съм учител по отвари, няма начин да не се справя. Виа, ти ще останеш или ще бягаш? - това беше въпрос, който Хестия сметна за ненужен, но бе длъжна да го зададе.

-Ти да не би ад се шегуваш-изшушука й Виа-аз никога не би хпропуснала една битка-Виа запретна ръкави и се опита да се вгледа във тъмната фигура за да разбере какво е,изведнъж очите й се разшириха-Хес,незнам дали ще ни е забавно или не,но това май е върколак-Виа го акза с огромна доза озадачение и отрващение защото бе усетила полъха на смърт от съществото-какво смяташ да правим...имам идея-Виа насочи пръчката си към приближаващия се-Конюктивитис-извика тя,а заклинанието...

Беше пресечено от това на Хестия, но без пръчка.
-Недей. Този не е, от страшните.
Съществото спя на 30 крачки от тях. Хестия пристъппи на 10тина 15 крачки отВиа към върколака, или поне си мислиха че е върколак. Тя падна на колене. Сведе глава и зачака. Съществото....

...се заприближава с бавни стъпки към коленичилото момиче,а Виа вече стоеше до нея,като все още стискаше здраво пръчката си,не бе готова да се доворява на нещо,което дори незнаеше какво е.
КОгато съществото се оказа на 2 крачки от момичетата те добре видяха какво беше,но Виа незнаеше как да го нарече,може би Хес бе по-нясно.Съществото беше с огромни уши,червени очи,с космато лице и с нещо повече прилично на лапи вместо длани.Съществото застана в лице с Хес и то също коленичи,сведе глава и се поклони таак почтително на Хес,сякаш тя бе благородна особа...

Хестия подпря ръце в земята. Прошепна нещо на друг език.Съществото Стана изведнъж, и Виа подскочи, ала Хестия простопровължи да коленичи. Съществото извика няколко елфи. Хестия Показа Руните си и една елфка, млада, на тяхната възраст вдигна ръкава си. SOON Явно това беше Елфката. Виа невдяваше нищо. Хестия се ухили след няколко думи на странния език
.-Елфически - каза Хес. - Отнякъде го зная.... Тези елфи са били много път до тук. Дай да измагьосаме още няколко кресла...

Виа веднага послуша приятелката си и измагьоса още 4 кресла,колкото бяах и новодошлите.Виа бе удивена от факта,че приятелата й знаеше елфическяи език и все още удивена заогледа новодошлите елфи,бяха толкова красиви и някак извисени изглежадаха.След акто Хес подкани елфите да седнат,Виа се опита да бъде любопитна,но в границите на приветливостта:
-Здравейте...-тя се усмихна мило на елфите.
-Здравей Вивиана Лейла Рейвън-каза един от елфите най-възрастния,който явно бе техен водач,а Виа бе удивена от какта,че те знаеха името х.
-Хес ти ли им каза имаето ми-пошеона тихо на Хестия.
-Не -бе отговорът на Хес,която изглеждаше ощасливенаи озарена то срещата,докато Виа все още на разбираеп какво се случва...

-Soon. - Хестия го каза спокойно. - Знаете ли нещо за тях? - попита Хестия, вече не на елфически.
-За това сме тук - каза най-младата елфка. - Ние двете с теб, Джеймс и още някой имаме еднаква съдба. Всички сме били белязани с знака. Хестия, сестричке, сестро по съдба, ще се справим, не не е нужно да разгласяваш че сме тук. Май е най-добре да се представим. Лейла, съм аз. Чистокръвна елфка. С Хестия сме се виждали в картините.... Вавина, как си, сънищата ти? По-страшни ли са? Съжалявам за баба ти. - Виа беше като застреляна. Откъде те знаеха, бе ясно,чи Хестия НЕ им е казала. Какво ли ставаше тук. Хстия не беше притеснена. Виа...

...все още гледаше някак глупаво недоумяващо,но бързо се осъзна и каза:
-А,да благодаря!-не знаеше как и тя бе попаднала по средата на тази сцена-сънищата са все таак натрапчиви,ако не и повече.-Виа погледна към Хес,коята сега някак сияеше и бе таак щастлива да е заедно с Лейла.
-Кажете ми...ако не е нахално,защо сте тук-Виа искаше да е максимално мила,но и искаше да арзбере повече-нещо се случва нали!?-Виа гледаше притеснено
-Ако съм ненужна,ще си тръгна-обърна се тя към елфите и Хес...

-Че за къде сме без теб? - попита Хестия. - Естествено че оставаш. Те са тук заради сцените в смарагдовата пещера. Видяли са ме. Видяли са и батко. Тек са за да ни видат заедно. Той ще дойде скоро. Виа, твоите сънища са ценен източник за теб, подбирай с кой ги споделяш. - това нямаше особена връзсав темата, или поне според Виа. - Май един и същи човек знае много за нашите сънеща и картини - Ариман. - при звука напоследната дума Виа...

потрепна,направо подскочи:
-Какво искаш да кажеш -като тя погледна към Хес,а после и към елфите-нима ми казваш,че не бива Ариман да разбира за тях,нима искаш да ми кажеш,че той...той ни мисли злото ли-Виа недоумяваше защо намесваха Ариман,нима тя се еб излъгала за него...не беше възможно.
-Трябва да разбере-Виа се обърна към възрастния елф-да се опитвам ли да потискам сънищата или да им осатвя да живеят у мен...както до сега?
В това време Хес гледаше така Виа,сякаш искаше да й каже нещо,сякаш съжаляваше за това,което трябваше да кже на приятелката си...

-Виа, бъркаш, исках да кажа, че той знае по-малко и за двете ни. С други думи той знае най-много. Нищо лошо от това, напротив. Просто амарандът ми дава сили, умствени сили, които хм, странно ми е, че Ариман може да издебне всеки момент на слабост и да го използва. По-точно не на слабост, а на разконцентриране. - Хестия се усмихна, а Виа почувства някъкво облекчение. - Явно не съм се изказала правлно. - каза тя за финал. Възрастният елф погледна Виа, после погледна Лейла, и останалите двама. Явно не му се отговаряше на този въпрос.
-Мисля, че не аз съм този, който трябва да ти отговори. Това го решаваш най-вече ти. Е има и други хора, които ще се опитат да си наложат мнението, но ти решаваш, дали ще ги послушаш, разбираш ли? - Виа кимна. Хестия имаше един въпрос, на който нямаше отговор и реши да го зададе:
-Дори и на елфически, неразбрах защо сте тук? - Хестия стоеше с високо вдигната брадичка, и знаеше, че тук няма място за страх и боязливост. Елфите бяха силни, но те с Виа бяха изобретателни. Зачака....