При езерото

-Защо дойдохме ли?-започна възрастния елф,с лека усмивка на уста-Дойдохе ТЕБ да отведем,Хестия Джоунс!-Елфът каза това без какпка заплаха в гласа,но ве пак Вивиана и Хестия се сепнаха
и станах ао ткреслата си.
-Хестия няма да ходи никаде-каза Виа с ледена студенина в гласа,но Хес успокоително сложи ръка върху нейната и заговори с най-странния глас,който Виа бе чувала...

-Ад няма да ходя никъде. Разбирате ли? Никъде. Знаех, че съм те виждала Лейла, но ето къде. Няма значение. Сега, вижте - Хестия събра косите си - аз не съм елф, не съм. Защо искате да ме отведете? - Този път заговори един елф, по-млад, може би на около 15, 16, поне по преценка на Хестия и Виа....

-Но ти на този свят не принадлежиш Хестия-каза той-тези магьосници-каза младия елф с голяма доза пренебрежение в гласа-те не оценяват това,което си !Затова ела с нас сега-той подаде ръка на Хести ,като сякаш я омагьосваше с поглед,а тя с леко замъглен поглед тръгна да подава ръката си.
-Аресто моментум-извика Виа и приятелакта й в миг застина-ТЯ НИКАДЕ НЯМА ДА ХОДИ-Виа се бе ядосала.А елфите сега я г;едаха така сякаш се иамха за нещо повече от нея,А Хес се свести и застана до Виа твърдо решена да не прави и крачка повече...
-Отдръпни се момиче...нищо не разбираш ти-младият елф сега се бе изправил войнствено-тя е нужна на нас...

-И за какво съм ви нужна? - Хестия каза студено - За поредния експеримент? Или и вие искате Амарандът и сте решили да започнете с крлъвта? Какво, за какво съм ви нужна?

Елфаката Лейла излезе напред и заговори така спокойно ,сякаш канеше Хес на следобеден чай:
-Без теб ние сме загубени-и посочи събратята си-без силата не само на Амарандът,а и твоята... без твоята сила ние ще сме обречени на гибел,защото само ако успеем да съберем всичките белязани със знака ще успеем да съхраним елфическия род-Лейла говореше бавно,но някак настойчиво.
-Ние бяхме изпратени тук-заговори младия елф-защото се подготвяме за това от вече 150 години...Ние трябва да съберем в едно онова,което някога е било арзделено
Докато ги слушаше Виа все повече чувстваше,че в нея се зараждаха все повече и повече видения,нейни собствени-Хес-загори тя на Хестия,която беше като закована на място-ако сега тръгнеш с тях,което няма да ти позволя,ти ще си мъртва до утре сутрин...

-Какво искате, да ни съберете руните? Белязаните? Защо, какво ще направим? Какво ви застрашава? - Хестия хвана Виа за ръката. Беше объркана, а и вече беше като пияна, объркана и изморена, незнаеше къде точно е. - Виа, какво става тук? Моля те, неискам да тръгвам с тях. Какво става? Виа....

Виа не бе объркана,но бе загрижена за приятелаката си и сегашното й състояние:
-Мисля,че е време да си тръгвате оттук-казз тя решително на елфите-искате нещо невъзможно,Хестия ням ада мърда от академията.
-Тя ни трябва и не зависи това от нея-каза Лейла като придоби такъв вид все дно се гнусеше от факта,че разговаря с Виа.
Вивиана вече се дразнеше от това отношение.Знаеше,че Хес не би искала тя да е агресивна,но сега беше ред на действия
-Вие елфите сте големи лицемери-каза с отсечен тон Виа-говорите за доброто и мира и се опитвате да набутвате навсякъде висшите си идеали,а в същото време сте готови да използвате и захвърлите една магьосница за собсвените си облаги.
Елфите мълчаха
-Виа за какво говориш-неразбиращо я гледаше Хес-те не биха...вие не бихте,нали-загледа тя към елфите питащо
-Така да бъде,трябва-каза отсечено ,но спокойно най-възрастния елф.
Виа се обърна към Хес и сега Хестия успя да види в съзнанието й всикчо онова,което щеше да последва,ако тръгне с елфите....
-Точно когато Хес бе готова да каже на Виа да се махат от там младият елф каза нещо на елфски,нещо което звучеше като заклинание,той шептеше и изведнъж...

Хестия падна на колене. Нещо сякаш я пркова там и сведе главата й. Русите й коси се спуснаха като водопад... Младият елф коленичи до нея. Прибра косите й и й прошепна нещо. Тя го погледна, нейният поглед беше изпълнен с тъга, а неговият - с нежност. Посегна да я целуне, но тя извърна глава, след това заговори:
-Няма да ти дам да ме омагьосаш, не й сега. - Той й помогна да се изправи, Държеше ръцете й, но тя го пусна. Сега Виа прозря, че той е само с 2-3 години по голям от нея. Хестия заговори:
-Защо щом с те в такава опастнст изпращате пазител от смарагдовата долина преди вас? Познавам историята ви, и всичко, което е свързано с вас, Лейла, лечителката тук ми е разказвала много. И защо не сте уведомили Каролина Бърг! Защо не сте й казали? Защо?

-Защото не е нейна работа-отряза младия елф,който се бе отнесъл така нежно ,но и странно с Хес-защото ти си важната...никой друг-той изгледа Виа така сякаш беше по-нисше същество.
-Щом тя е важната-заговори с леден глас Виа,готова да скочи като дива лъвица-щом така во трябва...занчи не сте по-добри от убийци,за да постигнете целта си с цената на невинни животи...
-Ти нищо не разбирашп момиче-отсече възрастния-тук за обикновен живот не става дума,а за оцеляването на елфската мъдрост,която то хилядолетия е в основат ана човечеството.Хестия няма време ...трябва с нас ад дойдеш...СЕГА-каза вече със повеля в гласа...

Хестия погледна младия елф, нещо в него я бе запленила. Той също я гледаше. Но не като предмет, като нещо ценно, а просто като човек, като момиче.... Като чевешко същество. Това се хареса на Хес, но Виа не му вярваше. Четвъртият елф стоеше настрани, с шапка. Никой неможеше да каже жена или мъж... Лейла и старият елф се спогледахаи след това се приближиха до Хестия, Виа бръкна в джоба си, незнаеше какво да очаква. Двамата елфи - Лейла и най-старият погледнаха Хестия.
-Сега ще те заболи малко момиче. Няма нищо страшно, няма да те обиваме. - Виа едва се сдържаше вече, но за сега само наблюдаваше. Лейла хвана ръката на Хестия и заметна ръкава, така че да се виждат руните. Най-старият елф ги огледа, след това ги посипа с някакъв прашец, Хестия изпищя. В главата й неостана нищо, само лилава светлина. Тя отиде някъде другаде. Тялото й започна да се свилча на змята, Виа я хвана, а най-младият елф им изсъска, този път на човешки:
-Хестия Джоунс, тя не е безсмъртна, не й причинявайте тази болка, няма да я понесе. Престанете! СТИГА! Това момиче, няма да издържи, не виждате ли?!? Престанете. Хайде, стига, нали неискате да й ричините нещо лошо. Виа, помогни ми, моля те, извади от джоба ми лилавата отвара. - Виа се подчини. Подаде му я, а той дори още не беше отворил шишето, когато стана свидетел как Лейла и старият елф посипват конска доза от прашеца в/у руните, и той попи. Хестия замлъкна, вече всичко утихна. Хестия се пренесе някъде. На някакво странно място. Виждаше разни чужди спомени. След малко се събуди, отново при болката. ри елфите и Виа....

Виа се бе надвесила над нея,а до Виа стоеше сег амладия елф,кйто явно бе защитил Хес.Другите трима се бяха изправили срещу тях и явно се разразяваше някакъв спор:
-Не можем да я вземем така-говореше младия елф,но не на елфски за да го рзбира Виа-тя не е готова,не можем да й шпрчиним това.
-Да опорстваш безмислено е-говореше възрастния-не трябваше да те довеждам и ти слаб като хората,като майка си.-Възрастния прошепна няколко думи,неразбираеми за Виа и момчето се строполи на колене и падна до Хес каот се държеше за главата.
-Назад или не отговарям-рече Виа като сега вече бе извадила пръчката си и я бе насочила към гърдите на възрастния-Протего -изкрещя Виа и невидима преграда се изгради между нея и елфа-ЛУМОС СОЛЕМ-изкрещя Виа с пръчка насочена към небето и огроемн лъч се стрелна във въздуха,надявваше се някой да го види.
Хес и младия елф лежаха на земята,изтощени и едва дишащи.Тогава Хес заговори с тих и вял глас,но решително:...

-Аз некъде няма да до ходя. Готова съм, но няма да си причиня болката повече. - После погледнамладия елф, хвана ръката му и затвори очи, Виа се стресна:
-Хестия, какво правиш момиче?!
-Нищо, прокойно. Едно неразбирам, защо на мен ми действат тяхните закони?!? Попринцип, ако ти беше на мое място, щеше да чуеш само съскане и нямаше да ти стане нищо. Какво ми има?!? Защо съм натревата?!? Виа, питай ги, защо на мен ми действа? ТОва са техни закони, порядки...Заклинания...

На Виа никак не й се искаше да продължава да разговаря с елфите,но го направи заради Хес:
-Какво й правите,защо вашите заклинанния имат действие върху нея-Виа бе малко ратревожена;Хес все още беше слаба
-Те й действат-започна Лейла-защото мястото й е при нас,съдбата на всички ни белязани е такава-каза твърдо тя.
-Не ме интересува каква е съдбата-Виа говореше ядно-не ми говори за съдба...знам и твоята и на всички тук,но тя не е нещо,което е винаги еднакво,съдбата се променя според нашите дела...нейаната съдба сега е да е тук.
Хес гледаше всичко недоумяващо,защо Виа говореше така и какво ставаше сега с нея.
-Защо решихте да е точно сега-продължи Виа-защо с нея,защо не направихте това още преди десетилетия,коагто иамхте шанс...
-Откавазвам да обсъъждам това с някакво невежо момиче-отсече онзи ,който бяха видели пръв
-А аз отказвам да ви позволя-продължи Виа-безсмислено е...тя остава...
Хес...

Стана, по-точно се надигна. Беше й тежко, но го направи. Момчето-елф, също намери сили да седне на земята. Той й помогна да седне, и застана до нея, като леко я придържаше, защото го беше страх да не й стане нещо. Тя хвана ръата му, знаеше че него го болеше и сега, а така малко намаляше болката му..
-Аз, моите знаци. ЩЕ бъда склонна да обмисля решението за моето идване, когато ми кажете какво правят тези руни, и защо са толкова важни, защо сте застрашени, и защо искате белязаните? И не наричай.те Виа невежа, защото аз тръгна ли, тя идва с мен! Ясно? А сега моите въпроси.

-Руните върху теб-започна възрастния елф-те са част от древно,мног древно заклинание...елфическо заклинание,което ни бе отнето и използвано от егоистични магьосници за себичните им цели.
Хестия и Виа все още гледаха недоумяващо
-Онези петима магьосници,които създадоха Амарандът,които както се казва във вашите книги са "осъзнали" мъдростта,те откраднаха от елфите много велика и мощна магия,магия която беше нашия източник на живот...-елфът замлъкна.
Погледът върху лицето ан Хес стана празен:Разкажете ми още-каза тя
-Не-отсече Лейла-не ни епозволено да споделяме тази велиак мъдрост с хора,направихем тази грешка веднуж,а сега сме оречени...
-Хес...това не подлежи ан обсъждане-продължаваше Виа-никаде ням ада ходим,не и с тях...Знам ,знам че не сам опасни-Виа бе видяла израза на Хес-но трябва да ме разбереш,ако сега тръгнеш това няма да спаси нито теб нито тях...

-Виа, не мислиш ли, чеще е добре да им покажем, че не сме по-нисши същества от тях. - Хестия се изправи и извади магическата си пръчка. -а ти - тя се обърна към младия елф - ти си наполовина човек нали? Елфът се почувства длъжен да отговори, но Виа го прекъсна.

-Наполовина елф или не...трябва да избереш страната на която да се биеш-гласът на Виа бе леден-Хес...чаках д акажеш това от доста време насам...честта е твоя...-и двете момичета застанаха в бойна готовност,а младият елф...

Отиде до старият елф, изсъска нещо на елфически, така че Виа да не го разбере, Хестия се ухили, а той се поклони на 4ят с шапката и застана до Виа и Хес.
-Мисля, че ще е добре да ти се Представя госпожице Рейвън, Хестия ме познава вече, но ти, все още не. Казвам се мм, предпочитем да запазя името си тайна, наричайте ме Блууд. Нечистокръвен за елфите съм аз... Няма нужда да вадите пръчки момичета - добави той. - Те няма да се бият с магия, мен и Хестия ще овалят както преди маалко, а теб ще те обладаят и ще те накарат да се самонараниш. Те са готови на всичко за нашият род, нещо нетипично за елфите. Ще ви победят. По-добре Хестия, ти кажи, че ще обмислиш и ги накарай да дойдат по-късно, кажи им че не си готова, че сега няма да им помогнеш, дори и да тръгнеш с тях, това ще им е достатъчно....
Хестия погледна Виа, която кимна. Хестия нечака повече подкани, излезе напред и заговори на елфически. Обясни им, и те погледнаха Блууд. Запитаха го, ще тръгне ли с тях, но той отказа. Другите 3ма си тръгнаха с думите
-Ще се върнем скоро, а дотогава няма да те пазим от картините, ще премахваме измислиците, но истината, ще я виждаш в очите. - Хестия кимна, а те с виа не се сдържаха и извикаха в един глас:
-Ректусемпра, елфите явно обаче нямаха гъдел....
Те си тръгнаха и на поляната останаха само Хес, Виа и Блууд. Виа заговори...

-Тия елфи явно нямат чувство за хумор-и двете с Хес се засмяха-Е...Блууд..приятно ми,драго ми е че остана с нас...не си струва да се принесе такава жертва за тази кауза-въпреки,че Виа говореше наглед безсмислици Блууд я разбра и кимна.
-Е...сега какво ще правим-Виа погледна към Хес-трябва да кажем на Каролина,нали...а какво ще правим с него-и тя посочи Блууд-едва ли сега ще си добре дошъл сред тях...?

-Аз познавам Бърг... - И двете момичета заковаха поглид в него. - Аврор Бъгр нали!? - И двете кимнаха. - Сега е тук нали- пак кимане. - Ами, освен да отидемпри нея и тя да реши. Аз съм лечител.... Мога да помагам на леля... - Хестия неможеше да каже нищо и всички тръгнаха към сабинета на директорката, на Виа й направи впечатление че и двамата още дишаха трудно, но неказа нищо.

ПП. Виа, пиши направо при директорката...